„Ако людете ми , които се наричат с Моето име, смирят себе си и се помолят и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” 2 Летописи 7:14
Иска ми се да поговорим малко за МОЛИТВАТА. Има хора, които практикуват молитвата, но в определен момент се обезсърчават и престават. Или по-скоро не им се вярва, че Бог ще отговори конкретно на тяхната молитва. Търсят подкрепата на хора, които като че ли са по-помазани и изглеждат като любимци или някак с връзки пред лицето на Бог. Трябва да знаем - Библията ни учи, че Бог не слуша всяка молитва/Ис.1:15, Пс./ и молитвата в Библията не е „естествен отклик” на човека – „роденото от плътта е плът” – необходимо е човек да бъде в спасителни и заветни отношения с Него и да получи напълно всички привилегии и задължения от тези взаимоотношения.
Нека погледнем в Новия завет за да научим повече за молитвата. Първоизточникът на цялото напътствие относно молитвата е посланието и практиката на самия Христос. Учението на Исус за молитвата е разяснено главно в някои от Неговите притчи. В притчата за приятеля, който взима назаем три хляба през ноща/Лука 11:5-8/, Господ утвърждава принципа за настойчивост в молитвата, като знаем че Бог е щедър/Мат.7:7/. Притчата за несправедливия съдия /Лука 18:1-8/, ни учи за настоятелност в молитвата, както и на постоянство и посвещение. Бог е бави с отговорите не защото е безразличен, а защото желае да задълбочи и развие нашата вяра, която и ще бъде възнаградена. В притчата за бирника и фарисея /Лука 18:10-14/, Христос подчертава нуждата от смирение и покаяние в молитвата. Смиреното и съкрушено сърце означава приемане от Бога. Самопревъзнасянето означава, че сме си достатъчни и незачитаме Бог в сърцата си. Молитвата трябва да е откровена и чистосърдечна, изказана с прости думи идващи от дълбините на сърцето ти. Господ подтиква и към усърдие в молитвата/Мат.26:41/.
Какъв е начинът по който трябва да се молим? Исус ни учи, както хората от първи век идваха при Него и отправяха молитви към Него, така и ние днес трябва да се обръщаме към Него. Второ, молитвата ни трябва да се отправя в името на Исус/Йоан 14:13, 15:16/, чрез Когото имаме достъп до Бог Отец. Това е и основната характеристика на християнската молитва: нов достъп до Бог Отец ,чрез Христос и молитва в съгласие с Божията воля.
Исторически вярно е, че молитвата винаги е била ключа към всяко съживление в историята на християнството – Мартин Лутер не е бил удовлетворен от религиозния живот по времето в което е роден. Дълбоката му нужда за благочестив живот станала причина той да прекара много време в молитва. Реформацията се ражда по време на период на усърдна молитва и изучаване на Божието слово. Джон Уесли – разтърсен от живота на бедните, в молитва преживява новорождение и тотална промяна, която довежда до неуморно проповядване не само във Великобритания но и в Америка, Англиканската църква затваря врати за него, но тълпи от хора се събират да чуят помазаните проповеди от Божието слово – ражда се съживление. 19 век хора като Чарлс Фини, Муди и много други евангелизатори проповядват под помазанието на Святия Дух, като преди това прекарват часове в молитва и посвещене пред Бог. И не на последно място Корея, една страна пример за постоянство и посвещение в молитва. Първите мисионери отиват 1885г. – години на работа и молитва. Най-важната страна на църквата е молитвата – ранната молитва. Така през 1906 избухва съживлението. Говорих с една дама посветила живота си на изследване на развитието на християнството в Корея, думите и бяха: И сега полицията има проблеми, защото улиците почват да се пълнят с хора, които в 5 часа сутринта отиват в своите църкви за молитва. Посвещение, постоянство, растеж и устояване!
Пред нас стои въпроса! Ако планът на Бог е установен и Бог е решен да стори онова, което е намислил, тогава какъв е смисъла да се молим? Имаме два факта: Писанието ни учи, че Божия план е определен и фиксиран и не подлежи на преосмисляне, а от друга страна имаме настъвление да се молим, като ценим молитвата/Яков5:16/. Как да съчетаем тези факти?
Писанието показва, че в много случаи Бог работи в нещо като партньорство с човека. Той не предприема нищо ако човека преди това не е свършил своята отговорност. Например когато служи в собствения си град Назарет, Исус не извършва големи неща и се чуди на тяхното неверие. Те просто не водят болните при Исус и не просят от Него изцерение т.е Исус е очаквал стъпка на вяра от страна на хората. Когато Исус ходи по водата Петър помолва Христос да дойде при Него и получава способността да го направи. Може би и другите ученици биха могли ако биха поискали. Много хора с вяра помолиха за изцерение и получиха. Бог желае изцерението на хората, но иска и средството, което е молитва за изцерение. С други думи в Божията воля за дадено дело се включва и волята Му за това нуждаещия да изкаже своята молба. Молитвата не променя Божията воля, тя е средството чрез което Бог извършва делото Си.
Това означава, че молитвата не е просто самонасърчение, а изграждане на правилно отношение спрямо Божията воля. Исус ни учи „да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля” преди да сме поискали „дай ни ежедневния хляб”. Т.е молитвата не е просто да изпросим нашето желание от Бог, а е израз на загрижеността ни да бъде изпълнена Божията воля. Това значи, че не винаги ще имаме отговор на молитвите ни, защото Бог е мъдър и ни дава винаги това от което имаме нужда на неговото време.
Имаше дълъг период от моя християнски живот, в който при нужда търсех подкрепата на приятели и християни, които бяха по-посветени от мен. За мен те бяха видими и беше лесно да ги помоля за молитва. Изисква се време, посвещение, жертва и задълбочаващи взаимоотношения с Небесния ни Отец, за да достигнем до момента, в който ще ни е по-лесно да се обърнем към Бог, а не към свойте приятели. Разбира се, винаги е необходимо да бъдем подкрепяни и разбрани. Но няма нищо по-добро от общението в молитва с Нашия Господ! Минаха години преди да осъзная, че моят най-добър приятел е Моят Небесен Баща. Сега, без значение от външните фактори, се наслаждавам на взаимоотношения за които само съм чела в добрите християнски книги. Осъзнах, че Бог няма любимци, Той обича всички и отговаря на всеки, който го потърси с цялото си сърце.За мен молитвата е начинът да се превърнат теологичните знания в топли, живи, лични реалности. Зная, че когато живея в постоянно общение с Бога, нуждите ми са посрещнати, вярата ми расте, любовта ми се разширява. Затова от сърце казвам: "Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит слава и благословение!… На Този Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и Господство до вечни векове!" (Откровение 5:12,13).
Иска ми се да поговорим малко за МОЛИТВАТА. Има хора, които практикуват молитвата, но в определен момент се обезсърчават и престават. Или по-скоро не им се вярва, че Бог ще отговори конкретно на тяхната молитва. Търсят подкрепата на хора, които като че ли са по-помазани и изглеждат като любимци или някак с връзки пред лицето на Бог. Трябва да знаем - Библията ни учи, че Бог не слуша всяка молитва/Ис.1:15, Пс./ и молитвата в Библията не е „естествен отклик” на човека – „роденото от плътта е плът” – необходимо е човек да бъде в спасителни и заветни отношения с Него и да получи напълно всички привилегии и задължения от тези взаимоотношения.
Нека погледнем в Новия завет за да научим повече за молитвата. Първоизточникът на цялото напътствие относно молитвата е посланието и практиката на самия Христос. Учението на Исус за молитвата е разяснено главно в някои от Неговите притчи. В притчата за приятеля, който взима назаем три хляба през ноща/Лука 11:5-8/, Господ утвърждава принципа за настойчивост в молитвата, като знаем че Бог е щедър/Мат.7:7/. Притчата за несправедливия съдия /Лука 18:1-8/, ни учи за настоятелност в молитвата, както и на постоянство и посвещение. Бог е бави с отговорите не защото е безразличен, а защото желае да задълбочи и развие нашата вяра, която и ще бъде възнаградена. В притчата за бирника и фарисея /Лука 18:10-14/, Христос подчертава нуждата от смирение и покаяние в молитвата. Смиреното и съкрушено сърце означава приемане от Бога. Самопревъзнасянето означава, че сме си достатъчни и незачитаме Бог в сърцата си. Молитвата трябва да е откровена и чистосърдечна, изказана с прости думи идващи от дълбините на сърцето ти. Господ подтиква и към усърдие в молитвата/Мат.26:41/.
Какъв е начинът по който трябва да се молим? Исус ни учи, както хората от първи век идваха при Него и отправяха молитви към Него, така и ние днес трябва да се обръщаме към Него. Второ, молитвата ни трябва да се отправя в името на Исус/Йоан 14:13, 15:16/, чрез Когото имаме достъп до Бог Отец. Това е и основната характеристика на християнската молитва: нов достъп до Бог Отец ,чрез Христос и молитва в съгласие с Божията воля.
Исторически вярно е, че молитвата винаги е била ключа към всяко съживление в историята на християнството – Мартин Лутер не е бил удовлетворен от религиозния живот по времето в което е роден. Дълбоката му нужда за благочестив живот станала причина той да прекара много време в молитва. Реформацията се ражда по време на период на усърдна молитва и изучаване на Божието слово. Джон Уесли – разтърсен от живота на бедните, в молитва преживява новорождение и тотална промяна, която довежда до неуморно проповядване не само във Великобритания но и в Америка, Англиканската църква затваря врати за него, но тълпи от хора се събират да чуят помазаните проповеди от Божието слово – ражда се съживление. 19 век хора като Чарлс Фини, Муди и много други евангелизатори проповядват под помазанието на Святия Дух, като преди това прекарват часове в молитва и посвещене пред Бог. И не на последно място Корея, една страна пример за постоянство и посвещение в молитва. Първите мисионери отиват 1885г. – години на работа и молитва. Най-важната страна на църквата е молитвата – ранната молитва. Така през 1906 избухва съживлението. Говорих с една дама посветила живота си на изследване на развитието на християнството в Корея, думите и бяха: И сега полицията има проблеми, защото улиците почват да се пълнят с хора, които в 5 часа сутринта отиват в своите църкви за молитва. Посвещение, постоянство, растеж и устояване!
Пред нас стои въпроса! Ако планът на Бог е установен и Бог е решен да стори онова, което е намислил, тогава какъв е смисъла да се молим? Имаме два факта: Писанието ни учи, че Божия план е определен и фиксиран и не подлежи на преосмисляне, а от друга страна имаме настъвление да се молим, като ценим молитвата/Яков5:16/. Как да съчетаем тези факти?
Писанието показва, че в много случаи Бог работи в нещо като партньорство с човека. Той не предприема нищо ако човека преди това не е свършил своята отговорност. Например когато служи в собствения си град Назарет, Исус не извършва големи неща и се чуди на тяхното неверие. Те просто не водят болните при Исус и не просят от Него изцерение т.е Исус е очаквал стъпка на вяра от страна на хората. Когато Исус ходи по водата Петър помолва Христос да дойде при Него и получава способността да го направи. Може би и другите ученици биха могли ако биха поискали. Много хора с вяра помолиха за изцерение и получиха. Бог желае изцерението на хората, но иска и средството, което е молитва за изцерение. С други думи в Божията воля за дадено дело се включва и волята Му за това нуждаещия да изкаже своята молба. Молитвата не променя Божията воля, тя е средството чрез което Бог извършва делото Си.
Това означава, че молитвата не е просто самонасърчение, а изграждане на правилно отношение спрямо Божията воля. Исус ни учи „да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля” преди да сме поискали „дай ни ежедневния хляб”. Т.е молитвата не е просто да изпросим нашето желание от Бог, а е израз на загрижеността ни да бъде изпълнена Божията воля. Това значи, че не винаги ще имаме отговор на молитвите ни, защото Бог е мъдър и ни дава винаги това от което имаме нужда на неговото време.
Имаше дълъг период от моя християнски живот, в който при нужда търсех подкрепата на приятели и християни, които бяха по-посветени от мен. За мен те бяха видими и беше лесно да ги помоля за молитва. Изисква се време, посвещение, жертва и задълбочаващи взаимоотношения с Небесния ни Отец, за да достигнем до момента, в който ще ни е по-лесно да се обърнем към Бог, а не към свойте приятели. Разбира се, винаги е необходимо да бъдем подкрепяни и разбрани. Но няма нищо по-добро от общението в молитва с Нашия Господ! Минаха години преди да осъзная, че моят най-добър приятел е Моят Небесен Баща. Сега, без значение от външните фактори, се наслаждавам на взаимоотношения за които само съм чела в добрите християнски книги. Осъзнах, че Бог няма любимци, Той обича всички и отговаря на всеки, който го потърси с цялото си сърце.За мен молитвата е начинът да се превърнат теологичните знания в топли, живи, лични реалности. Зная, че когато живея в постоянно общение с Бога, нуждите ми са посрещнати, вярата ми расте, любовта ми се разширява. Затова от сърце казвам: "Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит слава и благословение!… На Този Който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и Господство до вечни векове!" (Откровение 5:12,13).
Благодаря за писмата в пощата ми, но темата относно чуването на Божия глас и "дълбоките взаимоотношения" е доста обширна. Трябва ми малко време, нека помисля... :)
ОтговорИзтриванеПланът на Бог действително е установен и неговите намерения ще се изпълнят. Ние се молим, не защото без молитвата ни би пострадал Божия план, а защото тя е израз на нашето пълно доверие към Него - Святия Бог. Чрез молитвата ние търсим и признаваме Неговата суверенна воля и изразяваме своето покорство, в очакването на Неговия отговор за всеки въпрос в нашия живот.
ОтговорИзтриване