вторник, 28 декември 2010 г.

Празнична депресия

Пътувам в автобуса с една приятелка – самотна майка с две деца.От пет години не се е сещала за изоставилия я съпруг, а сега не може да спре да говори за него. Празници са, а тя не може да снабди елементарни нужди на децата си. Спомня си какви големи възможности има бившият й и се тюхка, че не й плаща издръжката, и какво би било, ако той не се скъпеше да полага грижи за децата си.
Да, празници са, и всеки, съзнателно или не, си прави някакви равносметки, сравнява предишните времена с настоящите, представата си за перфектен празник с реалното изкарване. Обикновено очакванията ни се разминават с това, което обективно се случва. Рядко постигаме всичко, което планираме и мечтаем. Изкючение са случаите, когато хората до нас постъпват така романтично и в пълна хармония с идеите ни за перфектен преазник... Хората страдат за пропуснатите възможности, за нереализираните планове, за неизказаните думи, за допуснатите грешки, за пропуснатите влакове... и така, въвлечени в самосъжаление не виждат влака, който ги чака в момента. Обръщат му внимание чак когато на свой ред ги отмине.
Споделих с приятелката си случка от живота ми. За пръв път излизах сама на разходка с четирите си породени деца – едно в количката, едно седнало в кошчето отдолу, едно отдясно и едно отляво. Стигнахме криво-ляво до градинката. Едва-проходилото тръгна клатушкайки се в една посока, другите две също се разтичаха, бебето се разрева неудържимо и на мен самата ми се прииска да ревна. Освен обърканост, изпитвах огорчение и гняв към съпруга и майка ми. Чувствах се изоставена, въпреки че и двамата просто бяха на работа. Гледах другите щастливи майки с по едно дете и с антураж от баби, дядовци и съпрузи. На всичкото отгоре беше събота - ден за семейни мероприятия. Изведнъж по алеята се зададе стар приятел - внимателен и търпелив човек с огромен опит за гледане на деца. Ей така, нямал работа и се сетил за мен, решил да ми погостува. Така се справи с ролята на домашен помощник, както нито добронамерената ми, но непрестанно даваща съвети майка, нито готиният ми, но бързо губещ търпение съпруг, биха се справили.
Осъзнах, че събитията рядко се случват така, както ни се иска или очакваме, но това не значи, че са в наш ущърб или е повод да се чувстваме нещастни. Всяка ситуация си има своята логика и всеки проблем има предвиден изходен път, за всяка нужда има налични ресурси, но се иска нашата гъвкавост, съобразителност, хладнокръвие и оптимизъм за да реагираме адекватно и да се възполваме от потенциала, заложен в ситуацията, човека или взаимоотношението.
Казах на приятелката си още, че колкото и да се ядосва за пропуснатите възможности, те са невъзвратимо минало. Колкото и да недоволства против бившия си съпруг, няма силата и властта да го промени и принуди да бъде по-грижовен.
Спомних си мисълта, която укроти бурята в сърцето ми, когато се бях разгневила на мой близък: „Безсмислено е да искаш от другите повече, отколкото могат да ти дадат.”.
Наистина е непрактично да се фокусираме върху това, което нямаме, и така да пропуснем да се възползвзваме от това, което имаме.
Имам приятел, израснал в дом за сираци. Той сподели тайната, помогнала му да оцелее в тази трудна среда - като не е могъл да има това, което иска, просто е давал на другите това, от което са се нуждаели - приятелство, защита, помощ...
Та за несбъднатите очаквания и празничните депресии - прочетох си един невероятен псалм: „Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.” Да, факт е, че в живота ни често съжителствуват неприятелите (неприятностите) и трапезата (благословенията и добрите неща). От нас зависи на какво ще се фокусираме. Когато усетя в себе си признаците на празничната депресия и носталгията по изпуснатите влакове, започвам да се моля така: „Господи, помогни ми в присъствието на неприятелите да гледам и да се радвам на трапезата, която приготвяш за мен. Дай ми да не впрягам каруцата пред коня и да не търся да жъна, преди да съм посяла. Дай ми благодат да се радвам повече когато давам, нежели когато получавам.”.
Празници са, нека не планираме и не мечтаем, нека просто сбъднем нечия чужда мечта, нека посеем усмивка, любов, добрина. Кой знае, може би след време ще пожънем многократно от същото...
ДИЛЯНА НИКОЛОВА

неделя, 19 декември 2010 г.

РАЖДАНЕТО НА ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО


Много неща са изписани за приятелството. Дали умира едно приятелство за да се роди ново? Въпрос, на който все още не мога да дам ясен отговор. Хората са казали, че едно ново приятелство никога не може да замени старо такова, но сега, когато виждам как се рушат взаимоотношения градени с години, си мисля, че с всяко загубено взаимоотношение идва ново такова, което трябва отново да изграждаш. Много страдам за изгубен приятел и когато загубените приятели станат повече от новоизграждащите взаимоотношения направо изпадам в дупка. Винаги съм смятала, че страните на приятелството са две и всяка страна допринася за изграждането на другата. Имала съм приятели напълно и сто процента различни от мен. Ако аз съм спокойна и уравновесена, те са буйни и емоционални. Ако аз обичам спокойствието и тишината, те харесват напрежението и динамичността. С годините се научих да се възползвам от различията на хората около мен и това да не ме депресира, а напротив да ме изгражда, да ми помага да видя другата страна на нещата, да се допълваме един друг. Явно кончината на старо приятелство е и кончина в света на взаимно-полезноста ни. Свят, който загубва видение и реалност е свят без бъдеще. Затворена страница. Затова пък появата на нови хора и взаимоотношения дава нова, предизвикателна среща за завладяващи моменти на изграждане, изучаване, растежи. Не съжалявам... опитвам се да не мисля за загубата, а да мисля напред, където отново може да бъдеш полезен и да бъде някой друг полезен на теб. Така в мисли се сетих за времето, когато преди двайсет години се роди едно нова приятелство. Запознахме се случайно, неочаквано за мен самата, но отношенията ни се развиха бурно и динамично. Аз бях слаба, а Той силен. Аз бях объркана, а Той знаеше и знае всичко. Аз мислех, че мога да помогна, но на мен ми бе помогнато. Аз бях търсеща, а Той беше винаги насреща да отговори на въпросите ми. Вече двайсет години откакто се роди, не в яслите на Витлеем, но в сърцето ми. Приятелството с Него не намалява, защото въпреки, че аз съм невярна, Той верен остава. Дава ми пример на взаимоотношение, на постоянство и търпение. Той е истински приятел, казва се Исус Христос и е готов винаги да стане вашия нов приятел. На Него може да се довериш, на Неговото рамо може да поплачеш. Той е винаги на разположение, не бърза и не казва: „Нямам време”. Явно няма да мога за задържа всичките си приятели, на които държа. Но болката от загубата им става трамплин за заздравяване и разпалване на най-доброто приятелство. Нека него не губим, защото всичко, което се случва около нас зависи от него – приятелството ни с Царя на Царете и Господаря на Господарите...

„Сине мой, не забравяй поуката ми, а сърцето ти нека пази заповедите Ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те. Милост и истина нека не те оставят, вържи ги около шията си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не имай себе си за мъдър, бой се от Господа и бягай от зло. Това ще бъде здраве за тялото ти и храна за костите ти... Чрез мъдрост Господ положи основи на земята, чрез разум утвърди небето. Чрез Неговото знание се разтвориха безните и от облаците капе роса. Сине мой, тези неща да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдливост, те ще бъдат живот за душата ти... Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и ногата ти не ще се спънат...”/Пс.3/

четвъртък, 16 декември 2010 г.

МАЛКО РАЗВЛЕЧЕНИЕ


След ежедневното натоварване от работа и спорт във фитнеса решихме да починем и заслужено да се отдадем на малко развлечение. Никога не бях ходила на 3D кино. Така и не ми оставаше време, през последните години, заедно с децата да се насладя на „новите технологии”. Поканиха ме толкова внимателно, че не можах да откажа. Филма, който избрахме беше „Хрониките на Нарния: Плаването на "Разсъмване". „Хрониките на Нарния” е поредица от седем романа за деца и е един от шедьоврите на К.С.Луис. Истинска християнска класика, която от самото си създаване служи като нравоучител на децата. Наситена е с библейски преобрази. А доброто води вечна борба със злото. Подсилена от триизмерното кино историята е увлекателна и завладяваща. Потапяш се в един свят, напълно различен от действителността, но носещ послание и вест. Бях повече от впечатлена. Вечерта беше невероятна, а новината, че вече има и 4D кино ме завладя. Е, не съм киноман, но защо пък да не отпуснеш пред екран, в който имаш усещането, че и ти самият участваш. Няма лошо... До следващия път J

И приятно гледане...





неделя, 5 декември 2010 г.

ДОБРАТА ПРОПОВЕД


Днес слушах добра проповед...

Реших да сменя църквата, която посещавам и да отидя на гости днешния ден. Седнах на столчето – никого не познавах и никой не ме познаваше. Страхотно – казах си. Имам нужда да поседя и да послушам необезпокоявана от никого. Започна да проповядва пастир от град в Северна България, разположен по поречието на река Янтра. За първи път виждах този човек, пък и той не знаеше нищо за мен. Говореше думи, които ме предизвикваха и все по-надълбоко докосваха сърцето ми. Помислих си – просто добра проповед. Бях се затворила в себе си и не желаех да мисля за служението, кръста или ученичеството. Искаше ми се по-бързо да свърши службата и да си тръгна. Думите валяха и чертаеха път, по който трябваше да поема, кръст, който трябваше да нося – искам или не искам. Повторих си отново – просто добра проповед. Зададох си въпроса: Коя проповед е добра? И сама си отговорих – тази, която те предизвиква, дава ти размисли и те води към действие, решение, което трябва да вземеш. После си казах, да, но аз всяка седмица слушам добра проповед... и така в размисли накрая разбрах. Няма значение колко добра е проповедта, когато се говори за Христос. Той е там и чрез Святия Си Дух те/ме/ приканва да направиш крачка на вяра. Изведнъж осъзнах, че Христос е толкова близо до мен. Просто стои срещу мен и ми говори, а от мен се искаше само да предам сърцето си, да го отворя и да чуя, да реагирам, да спра да се притеснявам. Видя ми се толкова просто всичко. Голямата планина беше станала хълмче, което мога да преодолея. Простих! Забравих!

Излязах от залата различна. И знаех, че не е просто, защото бях чула добрата проповед, а защото Христос беше там и аз не останах безразлична към Него. А той казва:

„Елате при мен всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя.”Матея 11:28

събота, 20 ноември 2010 г.

ДОБРЕ ДОШЛИ

Преди малко повече от месец отворихме ново заведение. Предизвикателството беше отново много голямо пред нас, но въпреки това решихме да продължим напред. Ето няколко снимки от него.







Щастливи сме, че много хора ни подкрепиха и насърчиха. Благодарни сме за постоянството и посвещението на чичо Наско /най-добрия сладкар в София/ и всички, които неуморно работят от сутрин до вечер. Страхотни сте!
















Опитваме се да задоволим и най-изискания вкус, като приготвяме всякакви вкуснотии. Асортимента ни не е много голям, но е приготвен с много любов и внимание. При нас може да си поръчате погача за вашия празник, домашно приготвена баничка за неделния пикник, торта за рожденика или хамбургери за партито. Гарантираме качество и достъпни цени :)

Заведението се намира на ул. "Люлякова градина" зад Японското посолство. Заповядайте!

Ето и днешният специалитет :)

събота, 10 юли 2010 г.

БЛАЖЕНИ УГНЕТЯВАНИТЕ

/Матей 5:10-12/ Много е важно да разберем, че угнетяването, за което говори Исус, е предизвикано от праведния ни живот, а не защото сме извършили нещо лошо. /1Петър 3:17/ Няма награда за онези, които понасят търпеливо, ако са извършили зло. /1Петър 2:20/

Най-добрият треньор по баскетбол е учил своя отбор:

1. Да са в добра физическа форма

2. Да ги научи правилата

3. Да ги научи да са заедно и да играят заедно.

Онова, което се случва „в нас” е по-важно от това, което се случва извън нас.

Отначало Египет приветства семейството на Йосиф. Фараонът и всички египтяни са били задължени на Йосиф поради мъдрото му ръководство и начина, по който се е справил с глада. Но с времето нещата се променят и става така, че Израил задлъжнява на Египет. Израилтяните заемат най-плодородната обработваема земя в Египет и след години изват нови управници, които не са познавали Йосиф. За тях тези чужденци, разположени на най-добрата земя, се превръщат в заплаха. Това води до конфликт помежду им. Не забравяйте те са доведени в Египет по Божия воля. Много е интересно как Бог понякога ни води до конфликт.

ИМА СПЕЦИАЛНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ В ТОВА ДА СТРАДАШ, КОГАТО ВЪРШИШ ПРАВИЛНИТЕ НЕЩА.

Яков и Йосиф са били в Египет по Божия воля /Битие 46:3/. Ако са можели да избират, сигурно никога е нямало да напуснат границите на Ханаан. Щели са да си живеят на мястото, което са смятали за „обещаната земя”. Бог ни оставя без алтернатива, когато ни води в нещо ново и различно. ЯКОВ е бил принуден от глада да напусне удобното си съществуване. Но Бог е щял да го благослови в Египет и да го превърне в благословение на Фараона. Яков е щял да види любимия си син, когото е смятал за мъртъв. Неговия син е станал управник на най-великата цивилизация по онова време.

НА МОМЕНТИ БОГ НИ КАЗВА ДА НАПРАВИМ НЕЩО, КОЕТО ЗАБРАНЯВА НА ДРУГИТЕ ДА ПРАВЯТ.

Яков е изпитвал самотата, която произтича от извършването на нещо считано за съвършено погрешно до този момент. Бог изрично е забранил на баща му Исаак да слиза в Египет /Битие26:1-2/. Ние с нашето ограничено виждане и мъдрост често пъти трудно нарушаваме традициите на нашите бащи /Матей 15:1-9/. Тайната на праведния живот е послушание пред Бога с чисто сърце. „Ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност спрямо Бога” /1Йоан 3:2-22/.

Израил напуска Ханаан, знаейки, че никога няма да се върне там отново. Или по-скоро, че ще бъдат върнатисамо тленните му останки. И въпреки това „Израил тръгна с всичко, което имаше”. Не оставя нищо след себе си, защото знае, че няма да се върне. Бог му е обещал, че ще бъде погребан с предците си, но семейството му, родът му навлиза в нов етап от живота си – Бог е щял да го превърне в народ. И това пътуване е щяло да продължи стотици години, докато се осъществи Божията цел.

БОГ ДАВА СПЕЦИАЛНА БЛАГОДАТ НА ОНЕЗИ, КОИТО ТЪРПЯТ ГОНЕНИЯ.

Исус ни учи да живеем ден за ден /Матей 6:34/ „Доста е на деня злото, което му се намери”. Не е мъдро да се опитваме да носим товара на утрешните проблеми. Ако се научим да живеем ден за ден, Бог ще ни даде силата за деня. Бог ни е дал обещанието на „благодат върху благодат” Йоан 1:16. Бог е предвидил специална благодат за тези, които са гонени заради правдата. Този вид благодат се изпитва само в наистина трудни моменти.

Аз дойдох в служение когато църквата беше преследвана. Ходих в Куба да преподавам. Там имаше комунистически режим и християните страдаха много. Когато се събираха в църкавата те никога не отваряха централния вход. Църквата се наричаше „Отворената врата”, но не отваряха вратата, защото полицията щеше да влезе. Влизахме тихо през задния вход. Не ставаха, не пиеха кафе, но по време на паузите те падаха по лице на молитва. Не на колене, просто по лице. Когато почвахме сесията и ставаха имаше локва от сълзите им. Защо беше така? Защото имаха гонение. Бог беше единствената им надежда и той им даваше благодат върху благодат. Говорих с един мисионер да им помогнем по някакъв начин. Той каза, че ще им дадем всичко от което се нуждаят. Но дойде ли въпрос за духовните неща мисионерите казват: „Ние трябва да се учим от тях”. Материални неща може да им даден, но не и това, което имат и са го постигнали поради гонението. Всички са изпълнени със Святия Дух. Това ме е удивлявало и съм бил потопен в благодат през цялото време на пребиваването ми в Куба.

ЦЕЛИТЕ НА БОГА СЕ РАЗКРИВАТ ПО ВРЕМЕ НА ГОНЕНИЕ.

Божията воля е рода на Яков да се превърне в народът на Израил. Как се превръща един род в народ? Първо му се дава представа за народ. Такава представа изралтяните не са можели да получат в Ханаан. Ханаан е бил пълен с враждуващи племена., там не е имало велик народ. Египет е бил най-великия народ за онова време. Бог е искал да промени племенното мислене на този род. Да разшири кръгозора им и да им даде манталитет на народ. Какво по-добро място да научат този урок от Египет?

И днес много от църквите имат още манталитет за домашни църкви, не виждат голямата картина на Божието царство, а то е много по-голямо от твоята църква, народ и деноминация.


понеделник, 5 юли 2010 г.

БЛАЖЕНИ МИРОТВОРЦИТЕ

/Матей 5:9/ За нас не е възможно да се помирим с другите, ако не сме се помирили със себе си, а ние не може да се помирим със себе си ако не сме се помирили с Бога. /Исая 57:20-21/ Бог издига Йосиф на този важен пост – управник на Египет, поради това, че се е научил да прощава. Или, казано с други думи, поради това, че се е научил да обича. „Любовта... не мисли зло”, може още да се преведе: „Любовта не държи сметка за зло”1 Кор. 13:5/ Най-трудният урок, който научаваме като християни е да обичаме истински. Поради егоистичната ни природа, никой от нас не може да постигне Божията агапе любов по естествен път.

Колко време сме пропилели в мисли за злото, което са ни причинили. Ние трябва да се научим да прощаваме, да забравиме и да продължим напред. Не можем да контролираме другите, но можем да контролираме собствените си действия. Ако ще бъдем блажени като миротворци, ето някои неща, които трябва да направим:

Ние трябва да помогнем на онези, които са ни причинили зло, да не се страхуват.

Йосиф им казва: Не бойте се.”/Битие 50:19/ Ние винаги искаме другите да се боят мъничко от нас, да ни имат страха. Защото така можем да контролираме отношението им към нас. Мислим си, че се отнася по-добре с нас, ако поне малко се боят от нас. Но „В любовта няма страх, но съвършенната любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е усъвършенстван в любовта.”1Йоан 4:18/ Ние не можем да бъдем миротворци, докато не се откажем да вдъхваме страх у другите. Нито веднъж не виждаме Йосиф да натяква за злото, което са му сторили. Една жена в Мексико, която е била тормозена от своето семейство попитала пастира си: „Докога ще продължава да ме боли?” А той отговорил: „Докато искаш да те боли.” Има истина в този отговор. Ние трябва да се освободим от миналото си, за да имаме плодоносно бъдеще. Трябва да изберем да живеем живот на вяра, избирайки да вярваме в най-доброто у другите.

Ние трябва да престанем да се опитваме да влизаме в ролята на Бог.

„Йосиф им каза:...нима аз съм вместо Бога?” Всички ние сме опитвали да влизаме в ролята на Бог, но истината е, че никой от нас не е достатъчно квалифициран за това. Ние не сме вместо Бога и никога няма да бъдем. Въпреки нашите човешки слабости сме изкушавани да си въобразяваме, че сме най-праведните на света и никога нищо лошо не сме извършили, но в Божието слово се казва недвусмислено, че всички сме съгрешили. /Римляни 3:10, 23/ Ние се самозаблуждаваме, като си мислим, че никога не може да извършим нещо нередно. Единствен Бог е свят, всеки човек се бори с изкушението да не съгреши. Яков 1:13-15

Ние трябва да приемем факта, че Бог е позволил тези неща да ни се случат.

„Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много хора, както и днес стана.” /Битие 50:20/ Йосиф е виждал защо Бог е допуснал да му се случат всички тези неща. Не само египтяните са щели да измрат от глад, но и собственото му семейство. Много хора се спъват в проблема за злото, защото отказват да гледат на крайния резултат. Бог не причинява болката. Вярно е, че допуска да стигне до нас, защото ако унищожи злото, напълно ще елиминира свободната ни воля – правото ни на избор. Ако елеминира свободната ни воля, ще спрем да бъдем човешки същества и ще бъдем сведени до съвършени роботи, неспособни да обичат. Ето защо е погрешно да се сърдим на Бога. /Римл.9:20/ Ние не сме в позиция да съдим Бога. Той е много по-мъдър от нас и много по-справедлив от нас.

Ние трябва да продължаваме да вършим добро на онези, които ни нараняват.

„Така че, не бойте се, аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.” /Бит.50:21/ Когато някой ни причини зло, ние се съсредоточаваме върху болката си, но истината е, че човекът, който ни е наранил, изпитва по-голяма болка от нас. И болката, коьто изпитва или ще го накара да се покае и да се помири с Бога, или грехът ще вземе връх и ще го потопи в по-голямо беззаконие. Грехът е унищожителен. /Яков 1:15/ Братята на Йосиф не могат да си починат, заради гузната си съвест. По лесно е било Йосиф да им прости, отколкото те самите да си простят. Те не могат да забравят какво са сторили.

Йосиф никога не припомня стореното от братята му. Разбрал е, че Бог обръща изпитанията и страданията му в нещо добро. И вместо да се фокусира върху злото, което са му причинили, е избрал да се фокусира върху бъдещето. Вместо да се безпокои за минали неща, които не може да промени, се е съсредоточил върху бъдещето, върху онова, което може да направи, за да подобри живота на другите.

БОГ Е БОГ НА МИРА!


събота, 3 юли 2010 г.

БЛАЖЕНИ ЧИСТИТЕ

/Матей 5:8/ Гръцката дума за „чист” има три ясни значения:

НЕВИНЕН – като бебе

ЧИСТ – като стерилизиран съд

ИСТИНСКИ – без примеси

НЕВИНЕН – Очите на сърцето ни са прозорци на душата ни.

Когато се покаем и помолим Бог да ни прости греховете, Бог ни прощава, освобождава ни от греховното естество и влага в нас ново естество. Ние ставаме невинни като новородени бебета. „За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.”/Тит 1:15-16/ В сърцето на новородения човек нахлува невинност чрез Божията любов. Той започва да гледа с невинността на дете.

Всеки човек говори с два гласа – с гласа на думите и с гласа на делата си. Когато гласът на делата ни се разминава с този на думите ни, за верен се смята гласа на делата ни. Една стара поговорка гласи: „Делата ти говорят по-силно от думите.”

ЧИСТ – Мръсните прозорци замъгляват виждането ти.

Ако сърцето ни е чисто ние виждаме какво прави Бог. Ако сърцето не не е чисто, виждаме какво прави дяволът и какво правят другите. Ако някой реагира негативно на нещо, което по принцип се смята за добра новина, значи има смутена съвест. Когато Йосиф възстановява парите, които братята му донасят, за да купят жито в Египет, вместо да се зарадват, те се ужасяват. Вината ги кара да се чувстват гузни, да си мислят, че Бог ги наказва за това, което са сторили.

Нас ни предстои да живеем със себе си до края на живота си, и ние няма да бъдем никога щастливи, ако съвестта ни не е чиста. 1Тимотей 1:5 Думата „съвест” свързваме с вътрешно, интуитевно знание. Думата „Искрен, нелицемерен” идва от гръцката дума, която означава „без восък”. Обичайна практика е било в оново време продавачите на глинени съдове да запълват пукнатините в тях с восък. Восъкът се е използвал за покриване, заличаване на недостатъци в керамиката. Така пръстеният съд е изглеждал по-привлекателен, по-качествен на външен вид, но щом го е напечало слънцето, восъкът се е стопявал, пукнатините са лъсвали и съдът е започвал да пропуска вода. С думата за „искрен/нелицемерен/ продавачът е прекривал дефектите на стоката си. Като християни ние трябва да живеем по същия начин. Когато започнем да се мъчим да прикриваме дефектите си, да знаем, че е наближило времето, когато под натист ще започнем да се пропукваме.

ИСТИНСКИ – Чистото сърце е съсредоточено в едно единствено нещо

Исус казва: „Окото е светило на тялото и тъй ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено”. Матей 6:22-24 Думата, която Исус използва за „здраво” може да се преведе и като „едно единствено” или „ясно”. Той е искал да каже, че не трябва да има примеси в душата ни. И продължава: „Никой не може да бъде слуга на двама господари.” Примесите в душата ни водят до смут и объркване. Започват да се прокрадват фалшиви нотки във връзката ни с Бога, което е белег, че инструмента ни на сърцето е разстроен.

Женихът в песен на песните описва невястата си – и в описанието му „очите й са на гълъбица”. /Песен на песните 4:1/ Какво значи да имаш очи на гълъбица? Със сигурност не е да имаш класиви очи. Очите на гълъбицата могат да фокусират едно единствено нещо. Очита на гълъбицата са като очите на двама влюбени, които макар да се обкръжени от хора, не различават нищо друго освен любимия. По същия начин, когато сърцата ни са очистени от примеси, ние виждаме само и единствено Бог в действие. Накъдето и да погледнем виждаме Неговите проявления.

ЧИСТИТЕ СЪРЦА ВИЖДАТ БОГА

„И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог!” /Битие 45:8/ Йосиф ясно е виждал голямата картина. Нечистите сърца са склонни да се фокусират върху дребни, второстепенни неща, вместо да виждат Божията голяма картина. След смъртта на Яков братята на Йосиф започват да се безпокоят, че сега Йосиф ще търси да си отмъщава. Много пъти ни е трудно да си простим сами на себе си за грешки, които сме допуснали в миналото. „Нима аз съм вместо Бог?” – казва Йосиф. Не, ние не сме вместо Бога и никога няма да бъдем. Исус поучава същия принцив в Матей 18:21-35. Защо Петър си мисли, че трябва непременно брат му да му поиска прошка? Ние си мислим, че може да платим за беззаконията си, но Исус казва за длъжника на царя, че той „нямаше с какво да заплати”. Ние трябва да признаем, че всички сме недостатъчни пред Бога, всички сме Му длъжници.

СПАСЕНИЕТО Е ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНО ЧРЕЗ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ


четвъртък, 1 юли 2010 г.

БЛАЖЕНИ ПРОЩАВАЩИТЕ

/Матей 5:7/ В Библията милостта винаги предхожда истината. Без милост истината ще ни унищожи. Милостта никога не се проявява, докато не се изправим пред някой, който е в по-низша позиция от нас. Тъмницата, където живее Йосиф толкова години, е добър символ на духовното му състояние. Хората, които са се отнесли зле с него, са били загнездени в ума му. Искало му се е да ги изправи до стената и да им даде да се разберат. И докато не е оправил сърцето си пред Бога, не е можел да се освободи от натрапчивите им образи.

Но ето че историята претърпява пълен обрат. Йосиф става оправник на Египет и е бил изпитан по съвършино различен начин. Когато сме поставени в позиция на власт, ние откриваме какво се крие в най-съкровените кътчета на сърцето ни. Йосиф най-после разбира какво са означавали сънищата му. Сънищата му не са имали смисъл до момента, в който той самият е започнал да тълкува сънищата на фараона. Тогава е разбрел, че се задава глад, който ще доведе семейството му в Египет. Това откровение е повдигнало много емоции в душата му – какво ще каже на братята си? Как ще ги поздрави? Дали ще го разпознаят? Дали се разкайват за онова, което са му причинили? Толкова болезнени спомени са се тълпели в съзнанието му. Йосиф е трябвало да се освободи от тях преди да посрещне братята си. /Бит.41:50-51/ Всеки човек се нуждае от милост рано или късно. /Яков 2:13/ Ние трябва да разбереНом, че грехът започва в нашите сърца. /Матей 15:11, 17-20/

ПРОШКАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Домът е мястото, където си проличава животът ни. Никой не ни познава по-добре от близките ни. Йосиф не може да се справи с горчивината в душата си, докато не поправи взаимоотношенията си с близките. Той трябва да прости напълно на братята си за всяко зло, което са му причинили. Много пъти хората, които ни нараняват най-силно са хората, които обичаме най-много. Проблем в семейството е фамилиарността поради близкото съжителство./Пример:езикът и зъбите/ Да сте си прехапвали някога езика? Да, всички сме си прехапвали езика и много е боляло. Неволно и въпреки това боли.

Нашите борби във връзка с прошката идват от желанието ни да влизаме в ролята на Бог и да караме хората да си плащат за злините, които са ни причинили. Но затворът, в който ги заключваме по този начин се превръща в затвор за собствената ни душа и ние ставаме роби на миналата си болка. Единственият начин ние да се освободим от оскърблението е първо да освободим другите от нашата непростителност. /Матей 6:14-15/

ПРОШКАТА И СВЕТА

Петефрий и съпругата му определено не са били добре настроени към новия „Министър-председател” на Египет. Питали са се – Как ли сега ще започне да си отмъщава, като е дошъл на власт? Дали няма да се отнесе към тях така, както те са се отнесли към него? Ако ние успеем да простим на най-близките си, ще ни бъде по-лесно да простим на хората, които „времето и случаят” СА ПОСТАВИЛИ В ЖИВОТА НИ. /Еклисиаст 9:11/ Много от тях не са добре настроени към нас. Появили са се в живота ни по стечение на обстоятелствата.

Нищо не разкрива така човека, както властта. Йосиф обаче предвидливо е бил пречистен чрез Божията мъдрост да управлява хората, които са му причинили зло. Именно защото е оставил Бог да работи в сърцето му, е бил способен да управлява мъдро и обективно, без да търси случай да си отмъсти. Разбирал е през какво и защо го прекарва Бог, затова става добър управник. Никъде в Библията не виждаме Йосиф да говори лошо за жената на Петефрий.

ПРОШКАТА И БОГА

Йосиф е знаел, че всяка власт идва от Бога. Разбирал е, че не братята му са го изпратили в Египет, а Бог/Бит.45:4-8/Много хора са разгневени на Бога. Упрекват го, вместо да го благославят. Те не могат да разберат целта, поради която Бог допуска да преминат пред трудности и изпитания.

Разбира се братята му постъпват зле с него, но Бог прави така, че всичко да съдейства за добро на тези, които Го любят. /Римл.8:28/ Затворничеството и робството се оказват най-прекия път към подготовката му за ролята на управител на Египет. Бог може да обърне и най-ужасната смърт на кръста в място на прошка и новорождение. Божието царство е по-голямо от нашия живот.

Милостта се споменава 301 пъти в СЗавет и 57 пъти в НЗавет. Благодатта се споменава 128 пъти в НЗавет и 38 пъти в СЗавет.

КАК СЕ ДЪРЖИШ, КОГАТО ОСЪЗНАЕШ, ЧЕ ТИ СИ НАЙ-СИЛНИЯТ ДУХОМ ЧОВЕК В САЯТА? /Йоан 13:1-4/


неделя, 27 юни 2010 г.

БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ

/МАТЕЙ 5:6/ Исус използва две от най-насъщните човешки потребности – глада и жаждата, за да илюстрира нашата отчаяна нужда от праведност. Праведността е за душата онова, което храната и водата са за тялото. Човешкото сърце е най-трудното нещо за оправяне на света. Йосиф е изпитал на собствен гръб злонамереното отношение на хората. Бил е продаден като роб от собствените си братя. Бил е несправедливо обвинен като роб от жената на своя господар. И както често пъти се случва, бил е обвинен за неща, за които другите са били виновни. Но въпреки всичко това, не е загубил почтеността си. Можем да бъдем сигурни, че се е борил със същите изкушения като нас, но ги е преодолял, за да се превърне в един изключителен Божий мъж.

ПРАВДАТА/ПРАВЕДНОСТТА/ И СЕМЕЙСТВОТО

„Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом.” /Марк 6:4/

Едно от най-трудните места да живеем така, както Бог иска от нас е собственият ни дом. Там няма преструвки. Нашите близки ни познават по-добре от всеки друг и непрестанно ни подлагат на проверка. Близките на толкова много служители отиват в света именно защото тези служители живеят по един начин в църквата и по друг в къщи.

Това не означава, че трябва да живеем съвършен живот. Това е невъзможно. Но едно е сигурно – от нас се иска да водим почтен, достоен живот, без да се преструваме. Трябва да бъдем пределно честни към себе си. Истината е, че от всички на света, най-много сме лъгали това познато лице в огледалото. Дали продължаваме да се оглеждаме в огледалото и да обвиняваме другите за това, което сме? Можем ли честно да се погледнем и да си признаем какви сме или продължаваме да се самозаблуждаваме, защото не ни харесва това, което виждаме? Честността трябва да започне от сърцето.

ПРАВДАТА И СВЕТЪТ

Първата стъпка на почтен и достоен живот се извършва у дома, а втората в света. Има много неща, които не са наред в нашия свят. Дори да израстнем в любящо семейство, скоро ще открием, че живеем в свят пълен с омраза. Йосиф с нищо не е заслужил ужасното отношение към него като роб и като затворник. Той е бил праведен, излъган и забравен. Подобно несправедливо отношение може да ни направи нещастни и язвителни. Ние не може да поправим всички нередности в този свят, но можем да поправим собственото си сърце. Когато сме язвителни не помагаме на никого.

ПРАВДАТА И БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Ако изглежда, че няма отговор на нашите проблеми, значи проблемите вероятно са били допуснати от Бога. Ако Бог е допуснал проблема, само Той би могъл да го разреши. Един от най-трудните въпроси, на които се натъкваме в живота е „Как може един добър Бог да позволява лоши неща да се случват на добрите хора.” Първо трябва да се запитаме: „Кой всъщност е добър?” „Няма праведен нито един.”/Римл.3:10/ Това ни помага да разберем защо Бог допуска да ни се случат лоши неща. Всички ние се нуждаем от помощ, за да станем праведни. Никой от нас не е съвършен. Бог иска от нас да бъдем щастливи, но Той иска да бъдем и святи. Без святост не можем да бъдем напълно щастливи. Бог допуска лоши неща да ни се случват, за да ни научи да живеем свят живот.

Йосиф е осъзнавал, че не е центърът на вселената, Бог е центъра на вселената. Когато поставяме Христос в центъра на нашия свят, болката и утеснението се изпаряват. /2Кор.4:7-18/ Когато поставяме хора в центъра на нашия свят, ние преценяваме всичко според отношението им към нас. Когато поставяме себе си в центъра на нашия свят, пречупваме всичко през призмата на собственото си его. Но истината е, че никой няма правото да царува в сърцето ни освен Христос. Той е единственият, който има правото и способността да царува. Ние ще бъдем вечно неспокойни, докато не поставим Царя на трона в сърцето си. Когато праведния царува в живота ни, тогава ще бъдем напълно удовлетворени.

Ние всички се нуждаем от Божията милост. Праведността не може да бъде постигната с човешки усилия. И като роб и като затворник, се казва в Библията: „Господ беше с Йосиф”./Битие 39:2, 31/Бог никога не допуска да преминаваме през трудните периоди сами и само Неговото присъствие ни помага да развиваме праведно сърце.

НИЕ ТРЯБВА ДА ГЛАДУВАМЕ ЗА БОЖИЯТА ПРАВДА

Дейл Йъртън http://www.daleyerton.com/


вторник, 22 юни 2010 г.

БЛАЖЕНИ СЪКРУШЕНИТЕ


/Матея 5:4/ „Блажени скърбящите” е на пръв поглед такова противоречиво твърдение, но истината е издържала изпитанието на времето. Соломон също е осъзнавал тази истина, защото е казал: „По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване.” Екл.7:2 Погребенията ни дават повод за размисъл, което ни прави по-мъдри, а от пируванията няма трайни придобивки.

Сълзите могат да бъдат резултат от наранена гордост, но сързите проляни от истински съкрушено сърце са проява на смирение.

Един от най-трудните уроци е да се научим да се покоряваме на правилния авторитет. Ако проявяваме упорство и нежелание да зачитаме авторитетите над нас, Бог ще упражнява все по-голям натиск върху нас, докато ни пречупи. А процесът на пречупване винаги е съпроводен със сълзи.

Йосиф е бил горд млад човек с големи дарби и заложби, но гордостта му е пречила да се превърне в мъж според Божието сърце. Как можем да бъдем изцелени от изпепеляващата ни гордост? Сълзите се превръщат в целебен поток за нас. Когато гледаме на болката през Божиите очи, тя оформя живота ни за прослава на Бога, и точно това се е случило с Йосиф.

1. СЪЛЗИТЕ НА БОЛКА. Йосиф плаче в ямата. /Бит.42:21/ Този вид сълзи не носят изцеление, само освобождават емоционалното напрежение. Сълзите на болка могат лесно да подхранят горчивина. Започваме да издигаме стени около себе си, за да се защитим от ново нараняване, но тези стени ни отделят от другите и заживяваме в изолация.

/Битие 37:35, 42:36/ Невероятно е как макар да са минали 20 години, братята на Йосиф все още живо си спомнят сълзите му. Това са болезнени спомени. Ние отказваме да повярваме в низостта на човешката природа, докато не бъдем принудени да я признаем. Случват ни се неща, които сме мислили, че никога не биха могли да ни се случат, още по-лошо – хората, които ни нараняват най-дълбоко, са обикновено онези, които обичаме и на които се доверяваме. Имено братята на Йосиф го продават като роб. Закоравелите им сърца не са се трогнали от сълзите му на болка.

2. СЪЛЗИТЕ НА ИЗЦЕРЕНИЕ. /Бит.42:24, 45:1-2/ Когато превърнем сълзите си на болка в сълзи на опрощение, започва изцелителния процес. Ние трябва да предаваме мъката си на Господа. Това е акт на поклонение, при който предаваме в ръката на Господа обидите, които са ни нанесли. Исус е нашият пример в това отношение. Ние трябва да оставим Бог да ги съди, в противен случай Той не може да ни защити /1Петр 2:23/.

Болката на Йосиф го кара да търси духовни отговори – зако Бог е допуснал да му се случи всичко това? Къде е Бог когато душата ни боли? Грижа ли Го е за нас? Тези въпроси изискват отговори и ни принуждават да направим преоценка на вярата си. Вярваме ли наистина, че Бог е добър Бог, Който ни обича? Докато е бил в тъмницата, Йосиф е имал време да размишлява върху онова, в което вярва.

И тогава, в един ден всичко се променя, той е изведен от затвора и издигнат като втория човек след фараона в Египет. Едва тогава започва да осъзнава истинското значение на сънищата си и избира да прости на своите братя за онова, което са му причинили. /Бит. 41:50-52/ Грешка е да чакаме да срещнем онези, които са ни причинили зло, за да им простим. Трябва да сме им простили предварително, защото когато ги видим, емоциите ни се взривяват и чувствата лесно надделяват над разума. Тогава откриваме, че ни е трудно да извършим онова, което Бог иска от нас – да им простим.

3. СЪЛЗИ НА РАДОСТ. /Бит. 46:29/ Това са сълзи на радост, сълзи на възстановяване. Това не са сълзи на отмъщение, които доказват, че сме били прави. Това са сълзи на смирение, в резултат на размисли върху Бога и Неговото царство, вместо върху собствената ни участ. В затвора на Йосиф не му е минавала и мисълта, че ще види баща си отново, но ето че баща му идва да го види в славата и величието му. Бог запазва най-доброто за най-накрая за онези, които Му са угодни. Йосиф най-после вижда съня си изпълнен. Заради верността му към Бога, неговия сън се е изпълнил. /1Петр.2:20, 4:14/ Кой знае какво може да направи Бог с живота ни, ако се научим да понасяме онеправданието си с достойнство? Бог е имал необикновен план за живота на Йосиф, план, който е изисквал необикновена подготовка.

„И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” 1 Петър 5:6

понеделник, 21 юни 2010 г.

БЛАЖЕНИ РАЗОРЕНИТЕ

Матей 5:3 Блажени нищите духом. Учението на Исус е предизвикателство за начина ни на мислене. Неговата ценностна система се противопоставя коренно на философията на света. Нищо чудно, че е преиначавана и неразбирана.

Гръцката дума, която Исус използва за „нищи” означава да бъдеш съвършено безимотен, без всякакви средства. Да бъдеш „нищ духом” означава да бъдеш изпълнен с дух на смирение. Смирението се смята от много библейски учители за най-висшата духовна добродетел. По Божия милост в момента, в който решим, че сме го постигнали, вече сме го загубили. Смирението не е само да нямаш високо мнение за себе си, но и да нямаш лошо мнение за себе си. СМИРЕНИЕТО ОЗНАЧАВА ПРОСТО ДА НЕ МИСЛИМ ЗА СЕБЕ СИ. То е да „отдаваме по-голяма почит на другите”, отколкото на себе си. /Фил.2:4-5/ Това е „умът” Христов.

Смирението е милост, която може да бъде усвоена. Йосиф е чудесен пример за това, че човек може да се научи на смирение /Бит.37:2-11/.

Още като млад Бог му дава сън, който предопределя живота му. Като най-малкия син от любимата съпруга на Яков, Йосиф е галеникът в семейството. Той е любимецът на бащата, поради което получава от него шарена дрешка. Тази дреха обаче причинява много мъка на Йосиф, но и на Яков.

Поради своята незрялост Йосиф допуска три грешки:

1. Той започва да „докладва” грешките на братята си.

2. Той започва да развява шарената си дрешка.

3. Той злоупотребява с духовната си дарба. Бог му дава съня, но той е трябвало да внимава на кого го разказва. Показва незрялост с хвалбите си.

Развяванета на дарбите ни произтича от желанието да ни забележат и да ни се възхищават, но предизвиква точно обратното. Заради своята плътска нагласа братята на Йосиф са искали да докажат, че съня му не е от Бога. Ние не бива да се мъчим да доказваме Божиите обещания. Исус не го е правил. Най-мъдрото е да се смирим пред Бога и да му позволим да ни защити. Когато се противопоставяме на Божиите уроци в тази област, ние удължаваме изпитанието на нашето смирение и го преживяваме по-болезнено.

ИЗПИТАНИЯТА ИДВАТ НЕОЧАКВАНО. Проблемът е назрявал отдавна. Но Яков и Йосиф не са били подготвяни за атаката на братята му. Яков е мислел за овцете си, а Йосиф за сънищата си. Не са имали представа какво става в душите на братята.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ЗАСЯГАТ ТАМ, КЪДЕТО СМЕ НАЙ-УЯЗВИМИ. Близката връзка между Йосиф и баща му намира израз в шарената дрешка. И точно тя е първото нещо, което му отнемат. Често първото нещо, което ни се отнема е най-скъпото ни.

ИЗПИТАНИЯТА НАЙ-ЧЕСТО ИДВАТ ОТ ХОРАТА, ОТ КОИТО НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАМЕ. Винаги с изненада констатираме, че християните са просто хора, а хората понякога вършат много лоши неща. /Пс.118:8/

Ние трябва да се поокъснем от хората, за да може да им помогнем. Да не възлагаме очакванията си върху тях. Нашите емоции могат да ни попречат да вземем правилно решение.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ВОДЯТ В ДАДЕН МОМЕНТ ДО ПРОМЯНА. Жимотът на Йосиф вече никога няма да бъде същият. Той никога няма да се върне да живее в Ханаан. Стигнал е до момент, в който няма връщане назад. Бог е приготвил по-велики неща за него от отглеждането на овце. Подготвял го е да управлява цял народ и да избави от гладна смърт целия си род.

Като млад човек Йосиф е мислил главно за личната си болка от изпитанието. Не е разбрал какво извършва Бог. Бог го е променил от момче с видение – в Божи мъж с план – и най-прекия път към това преобразяване е минавал през ямата и тъмницата. Зад железните тъмнични решетки характера му е станал твърд като желязо. /Пс.105:18/

Трудностите само са го направили по-силен и по-твърд. Станал е мъж на смирението. Престанал е да мисли за себе си и е започнал да мисли за другите. Когато Бог ни дисциплинира, Той не го прави за да се разплати с нас, защото се е разплатил още на кръсна с нас. Бог не ни наказва, но Той ни изгражда. Той ни дисциплинира, за да ни пречисти и превърне в Ложии мъже и жени, които могат да изпълнят Неговата цел. /Евр. 12:6, 10/ Йосиф е бил подготвян да владее над хората, които са го онеправдали.

ЙОСИФ Е БИЛ ПОДГОТВЯН ЗА РЪКОВОДНА РОЛЯ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО!


неделя, 20 юни 2010 г.

БОЖИЯТ ЧОВЕК


Беше 1993 година, когато за първи път се срещнах с Дейл Йъртън. Носех в себе си по-големия ни син, но въпреки това, бях решена да не пропусна семинара за пастири и служители. Не бях служител, но любовта ми към Бог ме теглеше към мястото, където знаех, че ще бъдат събрани множество посветени на Господа хора. Тази първа среща се запечата трайно и дълбоко в сърцето ми. Седях заедно с още една жена /единствените жени там/ на последния ред и сълзите ми не спираха да текат. Сега, след седемнадесет години още си спомням думите на пастор Йъртън, които дадаха изобилен плод в живота ми. Едва ли някой от Мисия Възможност /организатори на семинара/, както и те споделят, са си представяли, че контактите и приятелството с този Божи мъж ще продължат толкова дълго време и ще се превърнат в благословение за цяло поколение пастири и служители. След Рик Хауърд /както съм писала в предишен пост/, Дейл Йъртън е човека, който изгради характер и копнеж за Словото в мен. Благодарна съм, че имах възможност да се потопя в атмосфера на благодат, искрено споделяне и общение със служители от цялата страна. От утре в рамките на седмица ще кача осемте теми, върху които говори Дейл Йъртън. Благодаря му за разрешението и се надявам, синтезираните записки да бъдат доразвити и полезни на мнозина!



ТОВА Е САЙТА НА ДЕЙЛ ЙЪРТЪН


http://www.daleyerton.com/


вторник, 15 юни 2010 г.

НОВИ КНИГИ


Времето ми последните месеци е свързано с много работа, въпреки това реших да се разходя и видях на един павильон за вестници Енциклопедични книжки на National geographic. Беше поредица от четири книжки, голям формат със заглавие „История на Библейския свят”. Искрено се зарадвах и си купих цялата поредица от четири книги. Прегледах и четирите и се оказа за моя изненада, че автора е професор по култура и медия. Въпреки верните и интересно представени исторически местности, библейските въпроси и коментари бяха под всякаква критика. Чета: „В сърцета на Галилея, в малко селце Назаред живеело момче с името Исус. Заради често противоречивата информация в евангелията на Новия завет, датата на раждането не се знае. Последователите му известни като Апостолите, са описани като необразовани и обикновени хора, което означава, че едва ли са били грамотни.” Продължава с това как апостолите едва ли са писали посланията и пр. Това едва ли се нуждае от коментар. Искрено се възмутих. Поне като не си запознат с библейската история не я пиши.

Не си купувайте книгите, не си заслужава!

Вчера обаче си купих „Достоверността на Новозаветните документи” на Ф.Ф.Брус и „Достоверността на Старозаветните документи” на Валтер Кайзер. И двамата автора ги познавам и поне съм уверена, че ще прочета качествена книга. Още не съм ги зачела, но тези дни смятам да се потопя в тях.

петък, 11 юни 2010 г.

ВЪРХУ КАКВО ПОЛАГАШ УПОВАНИЕТО СИ?

„Не се доверявайте на човека, в чийто ноздри е само лъх, защото за какво може да се разчита на него? /Исая 2:22/

Често Бог ни пита: „Защо полагате упованието си и се доверявате на слабите, несигурни, смъртни човеци, които живеят кратко време? Вместо в тях поставете упованието си в Мен!”

В следващия стих четем: „Защото ето, Господ на силите ще отнеме от Ерусалими от Юда и подкрепа и поддръжка – всяка подкрепа с хляб и всяка подкрепа с вода.” Бог е този, Който отнема от хората си цялата им опора и сигурност. Какво става тогава? Откриваме върху какво всъщност сме стъпили, в какво сме вкоренени. Когато сме новоповярвали се нуждаем от подкрепа за да стоим изправени и силни /както младите дръвчета, които са заобиколени с подпори за да ги държат изправени/. Нуждаем се от хора около себе си, които да ни помагат в изучаването на Словото, молитвата и търсенето на Господа. Тези подпорки са ни жизнено важни в началото, но идва време, в което Бог почва постепено да премахва тези подпорки. Първоначално това може да ни уплаши, защото може да не ни хареса. Това може да са неща, които ни доставят удоволствие и ни харесват много, като пеенето в хора или нещо друго полезно, което правим. Тогава разбираме до какво степен самочувствието и стойността ни са зависели от това, което правим. Макар нещата, които правим да са добри, полезни за мнозина, Бог иска да разграничим нещата които правим ЗА Него, и това, което сме В НЕГО.

Трябва да се научим как да спрем да се опитваме да издигаме сами себе си, но да позволим Бог да ни постави там, където Той иска. На това място ще бъдем ползотворни и успешни.

В живота ми Бог е трябвало да събори доста подпорки и продължава да го прави. Напуснах работа, но ме постави на по-добро място, смених църква, но ме издигна на точното място, издигнах хора в живота си, от които ме отдели, за да не ги направя идоли в сърцето си и пр. Често се чувствах като дърво, на което са отнети всички подпорки. Разбрах, че Бог иска да събори всяко нещо, в което сме положили сигурността си, за да остане само Той. Той е Бог на възстановяването. Бог възстановява ума ни, емоциите ни, душата ни и здравето ни. Дано го осъзнаем и Му позволим и съдействаме докато си свърши работата. Така един ден ще станем високи и силни дървета, които са вкоренили корените си надълбоко и нищо не ще бъде в състояние да ни събори.

неделя, 23 май 2010 г.

Молитва

Все тези видения скръбни и мрачни
в Небето, смрачено в мойта душа.
Объркани сънища бледи, невзрачни...
с искрицата обич сам плах се теша.

Край мене лицата намръщени, тъпи -

убити човеци от земната жад...
Аз чакам минутите звездни и скъпи,
разпъван, ранен с нечовешкия глад.

Не искам да гасна ни топъл, ни леден!
Да бъда и пепел от старо огнище.
Да вляза в Святото цаство последен,
последен и беден без нищо, без нищо!

Аз искам в небе да превърнеш душата!
Сърцето - в Христовия, светлия храм!
И ангел да слиза в градината свята
и Раят за него да бъде и там!

Аз искам Исус да живее в мене!
Исус да пребъдва в най-малкия пръст!
Съдбата човешка и нощем, и денем
да нося, дори и разпънат на кръст!
Т. Михайлов

неделя, 25 април 2010 г.

Очите на разума ми са просветени!

„Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми. Не бивайте като кон или като муле, които нямат разум, а трябва да се обуздават с юзда и оглавник, иначе не биха се приближавали при Тебе.” /Псалм 32:8,9/

Отворих Библията си и погледа ми мина през този стих. След това го прочетах отново и отново. Цял ден мислите ми се завръщаха към думите на Господа. Представих си сцена в която сме ние, които казваме, че обичаме Господа и Той, сложил ни юзда за да ни води, иначе просто не бихме идвали при Него. В крайна сметка знаем, че не това е Неговата воля за нас. Той би желал драговолно с радостни сърца да Го следваме, да си приближаваме под крилото Му и да се наслаждаваме на присъствието Му.

Колко често само когато сме в безизходно положение се сещаме за Христос. Въпреки това Той ни помага и дава изходен път. Не е необходимо да чакаме глас или надпис на небето за да разберем каква е волята Му за живота ни. Той казва: „ Ще те науча пътя, по който трябва да ходиш... ще ти дам разум, мъдрост... ще те вразумя...” Ако си чакал дълго време откровение или специално водителство, Бог ти казва: „Аз съм вложил в сърцето ти мъдрост...ще те съветвам...” Във всеки човек са вложени специални дарби и възможности. Някои хора съумяват да ги употребят на времето, докато други се колебаят и от нерешителност пропускат момента в живота си. Въпреки това няма място, на което Бог не би могъл да бъде с нас и да не ни изведе от водовъртежа на ситуацията ни. Има изходен път.

Често ми се налага да правя промени. Не се свиква с това. Всеки път е различно. Знанието идва с натрупания опит и с времето. Винаги е свързано с действие. Голото знание, мъдруване и надговаряне не водят до никъде. Или по скоро до задънена улица. За всяка промяна съм била благодарна след време. Трудноста поражда стремеж към победа и те доближава до Източника на небесна сила. Възползвай се от трудноста и превъзмогни себе си...

Искам свръхестествен знак, за да успокоя себе си и да се почувствам по-добре, а Той ми казва: „Знаеш всичко, което възнамерявам да ти дам! Нямаш нужда от знамение, нито от пророчество или видение. Знаеш вътре в теб какво да направиш. ТОГАВА НАПРАВИ ГО”.

„Кой е турил мъдрост в душата? Кой е дал разум на сърцето? / Йов 38:36/