в Небето, смрачено в мойта душа.
Объркани сънища бледи, невзрачни...
с искрицата обич сам плах се теша.
Край мене лицата намръщени, тъпи -
убити човеци от земната жад...
Аз чакам минутите звездни и скъпи,
разпъван, ранен с нечовешкия глад.
Не искам да гасна ни топъл, ни леден!
Да бъда и пепел от старо огнище.
Да вляза в Святото цаство последен,
последен и беден без нищо, без нищо!
Аз искам в небе да превърнеш душата!
Сърцето - в Христовия, светлия храм!
И ангел да слиза в градината свята
и Раят за него да бъде и там!
Аз искам Исус да живее в мене!
Исус да пребъдва в най-малкия пръст!
Съдбата човешка и нощем, и денем
да нося, дори и разпънат на кръст!
Т. Михайлов
