Какво прави безхаберието, а какво може да направи ЛЮБОВТА?

30 декември – обикновен делничен ден. Малка група тръгваме за няколко села близо до Карлово. Приготовленията са от дълго време и са участвали много хора в подготовката на подаръците. Наблюдавам хората, които греят и са толкова ентусиазирани, че няма как да не те заразят. За първи път се присъединявам към групата, посветила много от себе си в обгрижването на тези села и по-точно на децата там /възхищавам се на „Мисия възможност”, която прави това от години, ето линк, който иска да се запознае с част от работата на Мисията - http://www.tangle.com/view_video?viewkey=a4a7381473328f43c488/. Не зная какво ще видя, въпреки че съм работила с малцинствени групи и знам, че понякога нещата изглеждат отчайващо. Пътуваме с бус и още две коли. Толкова много настроение, песни и весела глъч отдавна не бях преживявала. Всеки говори и все има какво да си кажем – страхотно е. След почти два часа пристигнахме в малко селце с множество бараки, нахвърляни по склона без никаква подредба. Е важното е, че има къде да живеят хората и не са на улицата. По средата построена по-голяма едноетажна сграда, измазана в бяло и с кръст отгоре, няма как да не забележим, че това е църквата. Още преди да се замислим какво става, няколко човека ни посрещнаха и ни поканиха с гостоприемство в постройката. Въпреки, че всичко изглеждаше много простичко си личеше, че стаята е украсена и подготвена за Рождественските празници с голяма любов. Когато прекрачихме сградата с удивление видях десетки деца между година и 12 г. които бяха накацали по столчетата и ни чакаха. Нямаше безредие, врява, плач или каквато и да е бъркотия. Лицата на децата грееха, но по дрешките и обувките си личеше, че живеят изключително бедно. Поздравиха ни с песни и две измислени от тях сценки, казваха стихове от Библията и се молиха с голямо усърдие. Ето малко снимки и клипа, който направихме: http://www.youtube.com/watch?v=-T2ZtYxgCRg

Малко по-късно тръгнахме към съседно селце, където се оказа, че трябва да вървим пеша в кал, защото няма път до малката църква, която наскоро са построили хората. Изненадата ми бе голяма. Видях хора, за които ако кажеш, че са бедни просто е малко. Посрещнаха ни много топло. Поговорихме, видяхме малката постройка, която са спретнали, само за да има къде да се събират, все още незавършена. Накъдето погледнеш виждаш дивна природа, а в полите на планината полегнали малки къщички с пушещи комини. И така насред поляната, тъй като нямаше къде да се съберем, раздадахме подаръците на децата, хапнаха лакомствата, казаха ни стихчета и завършихме с усърдна молитва за по-добра година.
Поговорих с една жена, която ми сподели за голямата смъртност сред децата. Собствената й дъщеря починала тази година от зараза и оставила невръстно дете, за което се грижи възрастната жена. Много болка, много тъга, много грижи таят в сърцата си тези „малки” жени. Дребни и слаби те носят на плещите си огромен товар от отговорности и грижа за цялото семейство. Живеят изключително задружно и това като, че им дава сили да се справят с трудния и суров свят. Жената, с която се запознах говореше с такава любов за Спасителя, който беше намерила наскоро. Каза, че й помага, дава сили и се грижи за нуждите на семейството. Трудно ми бе да намеря думи за насърчение или утеха, думите засядаха на гърлото ми и знаех, че скоро няма да забравя тези хора. Те се нуждаят от реална помощ, а не просто от думи. Помислих си колко ли още села има в страната ни, до които не достига помощ и подкрепа. Страната ли да обвиним? Или политиците? Или всички нас, които си стоим на топличко с отрупани маси и подути стомаси от преяждане, пък и не само по празниците? Чувствах се виновна за безхаберието ни. Искаше ми се да разтръбя на видно място за да чуят много хора и да направят нещо, да направим нещо заедно. Някъде някой беше казал, че задружна дружина планина повдига, но нашите планини са май доста големи, доста тежки и една дружина няма да ги помести.
Винаги ще има хора, които ще са безхаберни за нуждата на човека. Но истински вярвам, че доброто в човека може да разпали огъня на добротата в множество хора. Така можем да снабдим реално нужда, да подарим живот на ближен, да стоплим сърцето на непознат, да подарим усмивка на враг или просто да бъдем приятели. Пожелавам си го за Новата година!

РОЖДЕСТВО Е

„И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС. Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.”
Рождество Христово е! Един от най-светлите дни в годината! Ден, който промени моят живот и живота на много хора завинаги! Дори и да не знаем точната дата на Неговото раждане, важното за нас е, че Той се роди на земята и стана един от нас. Живя свят живот, като ни даде пример как да живеем и ние. Неговият призив за нашия живот бе да се родим свише. Ако Бог може да се роди, то и ние можем да бъдем родени отново. Така днес, можем да живеем в обещанията и благословенията за живота ни.
„А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.”
Нека празнуваме, защото след Неговото Раждане светът вече не е същия!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

НУЖНИ ЛИ СА ПРИМЕРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВО?

„Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което като го намери човек, скрива го и в радостта си отива, продава всичко що има и купува онази нива” /Мат.13:44/. Стойността на скритото съкровище се измерва с това, което на драго сърце бихме продали за да го купим. Размерът на жертвата и дълбочината на радостта разкриват ценността, която човек придава на Божието съкровище. Загубата и страданието, приети с радост в името на Божието царство разкриват по-ярко върховенството на Божията стойност в света. Спомням си преди петнадесет години, една от първите ми християнски книги беше „Операция Аука” на Елизабет Елиот. Тази книга до голяма степен оформи моят възглед за християнството. С една дума - себеотричане. Относно книгата, това е историята на една мисия започнала 1952 г. в лицето на петима млади мъже. Посветили живота си за спасението на едно диво племе наречено „аука” и мъченически загинали убити от същото това племе. Книгата завършва с посвещението на жените на убитите мъже, които продължават започната кауза в името на спасението на тези диваци. Защо разказвам всичко това? Преди дни получих съобщение по скайпа си с молба за молитва, за християнски мисионерски семейства в Афганистан, които ислямисти се канят да убият. Дали поради това, че за мен е несериозно такава новина да се разпространява в скайп или поради времето, но си признавам, че дори не го взех за чиста монета. Мислих дълго за това, молих се и тайно се надявах, ако е истина повече хора да са подкрепили мисионерските семейства. Въпреки това, в мен звучат думите на един служител, който казваше: „Дали нашият неуспех в разпространението на благовестието в мюсюлманските държави не се дължи на липса на мъченици? Може ли една прикрита църква да стане силна? Нужни ли са примери за мъченичесто?” И днес на много места в света се изпитват думите на Христос в цялото им радикално значение – да избереш Христос значи да избереш смъртта или най-голямата смъртна опасност. Всяка година като мъченици умират хиляди християни.
Скърбите са наше призвание независимо дали сме мисионери или не. Господ каза на Павел: „Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми /ДА 9:15/.Това е част от призванието на апостола. Той понася необикновени страдания. „... в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удапиха по четиридесет удара без един, три пъти бях бит с тяги, веднъж ме биха с камъни.../2 Коринтяни/. Могат да се дадат много примери... Защо Бог допуска това? Хубав въпрос, но неправилен. „Защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него”/Филипяни 1:29/. Страданието не е някакво явление, което Бог не е предузнал. Бог знае, че мисията на църквата ще напредва чрез бури и страдания. Нека се замислим за това, защото удобствата, охолството, благоденствието, сигурността и свободата, която имаме ни създава такава инерция, че няма излизане от нея. Винаги в гонения се е раждала силна църква. Нека сме благодарни на Бог за благовремието, което имаме. Нека използваме това благопрятно време за разтеж и благовестие. Нека не забравяме мисионерите, които са дали всичко свое и са посветили живота си за делото на Христос. Техният живот правят Бог по-реален и ценен за нас. Когато Елизабет Елиот запитала „ауките” защо са убили мисионерите, те й отговарят със смях. Тя казва: „Убили са ги понеже са се страхували от тях. Те не познават християнското съдържание на думата убийство. В техните мисли живее само закона на джунглата. Те знаят, че трябва да убиват за да останат живи. Всички, с които разговарях ми разказаха, че мисионерите не са се борили. Не са имали време за това. Смъртта е настъпила моментално. Аз вярвам, че Господ е с мен и ще ми помогне да убедя тези хора, че любовта между хората е по-силна от страха, омразата и греха!” Амин!

Приготовления за предстоящия празник...

За много хора по целия свят Рождество Христово е един незабравим празник, свързан с подаръци и семейно, изпълнено с любов събиране. Но зная, че за много други Рождествените празници са свързани с много болка, очакване за по-добро време и надежда. На където и да се обърна виждам наставления за това как да подредя масата, как да украся елхата, как да направя венец и цялостна украса на дома. Получаваме препоръки за това какъв подарък да закупим на любимите, каква изненада да им поднесем...
Толкова малко обаче говорим за истинската същност на нещата. Христос се роди за всички хора и очаква те да Го почетат по подобаващ начин, но не на трапезата си, а в сърцата си. Той иска всеки един от нас да осъзнае значимостта на самия празник. Ако правим равносметка на живота си, добре е да я направим не защото идва една нова година и ни се иска да погледнем назад, а защото Бог се е родил в сърцата ни и иска да бъдем подготвени за нещо ново.
Вчера посетих сбирка на християни поети и писатели. Мястото където беше събирането бе приятно украсено и създаваше една невероятно, празнична атмосфера, на топлина и домашен уют. Помислих си, как ли се чувства Христос в нашите сърца, съхранили огорчение и късове отпадачни преживявания. Представих си Святия в замърсените ни и неподредени „къщи”. Даваме ли си сметка колко лесно съхраняваме лъхащи на лошо преживявания? Даваме ли си сметка колко неуютно би се чувствал Христос, дори и да имаме смелостта да Го поканим да живее в нас. А Той е готов да дойде и да разтреби за пореден път нашия неподреден дом.
Как да се подготвя за предстоящия светъл празник? Да, може би ще украся дома си, но на първо място ще разтребя дома, който само Христос вижда. Ще отхвърля омраза и огорчение, скръб и болка, ще простя на ближните и на себе си, колкото и да ми е трудно. Ще се подготвя, защото искам Моят Спасител да се почувства удобно в моят „дом”. Искам да бъде добре дошъл и да бъда истински свидетел и отражение на Неговата правда и Неговата истина. Той каза: „Аз съм пътят, истината и живота”. Искам да вървя по Неговия път и да нося истината със себе си, искам животът, който живея да не го живея за себе си, а чрез Този и за Този, който живее в мен. Страхотно е да подредим празнично домовете си и да се подготвим за празник, но нека осъзнаем, че празника е в чест на един Спасител, Който реално живее в сърцата ни, Който реално иска да бъде почетен член в нашето семейство, Който реално би желал да Го почетем като Господ и Спасител – та нали затова се роди и стана подобен на нас. НЕКА ГО ПОЧЕТЕМ КАТО ТАКЪВ!

ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИК ЛИ Е КОЛЕДАТА? - НОВА КНИГА

Последните два месеца не съм купувала нова книга и търсех удобен случай да посетя книжарница. Преди няколко дни се срещнах с близък приятел и тъй като знае колко обичам книгите ми подари нова книга. Зачетох я с интерес тъй като представя сериозен исторически и етногравски анализ на създаването на общественото явление /както автора го нарича/ - „Коледа или Рождество Христово” и предхристиянския езически характер на тези чествания. Авторът се е опитал да разкрие произхода на образа на американския Санта Клаус и руския Дед Мароз. Също така съдържа исторически факти и описания на различни ритуални практики и символи на редица страни по света, по време на посочените празници. Книгата се казва „Измамата за Коледата” от Ернест Херолд. Ето и част от заключителните думи на автора, за когото не е написано нито дума:
„В това роднините да се съберат заедно на една трапеза няма нищо лошо, но това би могло да се направи на кой да е почивен ден. Рождествените песни са много хубави, но те могат да бъдат пети по всяко време на годината и да се прославя името на Спасителя. Не е необходимо да има някаква по-специална причина, ако някой човек иска да подари нещо на друг. Но когато всичко това се свързва с традицията дошла от някой езически култ се превръща в сериозен проблем спрямо Бог. Да не говорим за това, че много хора не правят безкористно подаръци, но очакват да получат и те такива.
Правят се безплатни трапези или се взимат в домашна обстановка деца сираци, което действително е добра проява,но съвсем не е необходимо да се прави само на офицялно обявен празник. В миналото, при ранните християни това е била една от дейностите на църквата.
На нашата планета живеят поне два милиарда души, които считат, че са християни, но дали Господ – създателя на небето и земята ги определя за такива? Всеки човек сам взима решение какъв да бъде и какъв начин на живот да води. Но ако някой си въобразява, че може да спазва езически традиции имащи демоничен характер с „духа на Коледата”, да лъже децата с дядо Коледа и в същото време да бъде християнин е доста далеч от истината. Твърде много са измамите, на които са подложени християните и по-специално тези, които живеят в традициите и не познават добре нито Библията, нито историята. Така например всяка година Исус Христос възкръсва на различна дата и то таман по два пъти годишно. Веднъж за католиците и веднъж за православните. Не ви ли се струва малко прекалено? А още на времето през VІ век Дионисий Малки е направил таблици за пасхата и е изчислил, че датата на възкресението на Божия син би трябвало да е 25 март.
Традициите свързани с „Коледа” и „Нова година” са само малка част от измамите на сатана. Но за всички хора търсещи истината и Бог вече е време да престанат да честват тези езически празници посветени на езически богове.”
Въпреки, че според мен автора е малко краен и не споделям напълно неговото мнение, препоръчвам книжката, защото е добре да имаме отношение и виждане за предстоящите празници.

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Винаги когато мисля за Страхът от Господа се сещам за Притча 1 стих 7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта /знанието/...” Когато хората се отнасят правилно към Бог, те се намират в правилно отношение към света като цяло. Страхът от Господа не е някакво чувство на панически ужас и страх, а е резултатът от слушане, научаване и откликване на Божието Слово: „Да пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него”, „...Събери ми людете и ще им дам да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята и те да учат чадата си на това” /Второз.8:6, 4:10/. Така че да се бои човек от Бога означава да Го възлюби, да се прилепи към Него и да Му служи. Страхът от Бога се появява в много книги на Стария завет. В Патриархалната епоха я виждаме като отклик на Аврамовата вяра, когато той доброволно пожертва сина си „... защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си.../Битие 22:12/. По-късно по времето на Мойсей виждайки чудесата, които Бог прави, в хората се засилва страхопочитанието към Господа - „Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните и людете се убояха от Господа и повярваха в Господа и в служителя Му Мойсей”/Втор.14:31/.
Да се бои човек от Яхве означава да се посвети на Него във вяра. Един от Най-мъдрите хора живели някога на земята Соломон се моли – „...за да познаят Името Ти всички народи по света, за да се боят от Тебе, както народа Ти Израил...”/3Царе 8:43/. Когато четем книгите на мъдростта и Псалмите установяваме, че страхът от Господа става същината на знанието и мъдростта на Бога. Еклисиаст завършва: „Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължение на човека, защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било добро или зло”/12:13-14/. Напоследък всички говорим за това, че Бог е любов, колко милостив е Той и това е истина, но пропускаме да споменем, че Бог е справедлив и ще докара на съд всичко. Вярващият човек се различава драстично от масата хора - той е посветен и праведен, спазва Закона на Господа и размишлява над него ден и нощ /ПС. 19:7-14, 112:1/, прославя името на Господа и Божието благоволение почива на него: „ Ето окото на Господа е върху онези, които се боят от Него. Върху онези, които се надяват на Неговата милост...”/Пс.33:18/. Със сигурност има връзка между страха от Господа и живота ни:
„Страхът от Господа придава дни,
А годините на нечестивите се съкращават./Пр.10:27/
Страхът от Господа е извор на живот... /Пр.14:27/
Страхът от Господа спомага към живот, който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло/Пр.19:23/ и пр.
Сам по себе си човек е неспособен да нареди късчетат на този пъзел – живот, както твърди Райт. Но той се стреми да узнае как ще се съчетаят тези късчета, търсейки максимално удовлетворение като Божи образ. Само когато човек започне да се бои от Бога ще може да схване истината и ще постигне знание и живот/Разгледай Еклисиаст 7:14 и 8:14/.
Животът ни е прекалено сложен, подложени сме на всекидневни изкушения, но страхът от Господа е мощно оръжие и чрез него имаме победа!

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Ева отвори очи. Беше се събудила от силния лъч светлина, който влизаше през отворения прозорец. Още не можеше да осъзнае къде се намира. Ставаше всеки ден преди изгрева на слънцето и някак необичайно й се стори да се излежава до толкова късно. Сърцето й биеше лудо. Започна да осъзнава, че деня е неделя и реши да разгърне мечтите си от последните няколко седмици. Ева беше от хората, които обмислят всяка крачка по два пъти преди да я прекрачат, но този път реши да постъпи импулсивно. Хитра усмивчица мина по лицето й. Скочи бързо, надяна спортен панталон и маратонки и запали старото БМВ. Добра кола. Приятел. Споделяше й всичко, но като верен другар никога не я издаваше. Беше се смяла и беше ридала на рамото й, но въпреки това продължаваше да има авторитет и сила пред нея. Колата тръгна в посоката, в която пътуваше всеки делничен ден. Ева се усмихна и завъртя волана, Бмв-то бавно потегли по непозната тясна пътека, по което нямаше спомен да е минавало друг път. Време е за непознати и неизследвани пътища. Младото момиче се усмихна отново. Кара близо час, но й се стори минути. Мислите й бягаха в различни посоки. Беше объркана и се разкъсваше на хиляди късове. Въпреки това я заливаше необичайно спокойствие и мир, който със сигурност не идваше от нея. Беше свикнала всичко да преписва на Бог. Бурите, ветровете, но и всяко добро нещо идваше от Него. Нали беше станал нейн Баща. Баща й почина, нямаше го вече, за добро или за лошо тя беше и мъжа и жената, и всичко в дома си. Така от доста години нейният Небесен Баща полагаше пълни грижи за нея. Разчиташе единствено на Него. Ясно й беше казал: „...Не бой се, защото Аз съм с тебе, не се ужасявай, защото Аз съм твоят Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна. Ще те подпра с праведната си десница...”/Исая 41: 10/. Но днес, пътувайки в тишината ясно чу: „Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име, Моя си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда и през реките – те не ще те потопят, когато минаваш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опари. Защото Аз съм Еова, твоят Бог...”/Исая 43: 1-3/. Олекна й. Знаеше, че много пъти е била в критични моменти, но всеки път някак си, с Неговата подкрепа намираше правилната посока. Искаше и този път да е така. Беше й ясно, че рискуваше много, когато тръгва по непознат път. На всяка крачка усещаше неприятели и недоброжелатели... Стигна. Моторът спря. Небето беше така синьо, че се сливаше с очите й. Затвори очи и си спомни това великолепно място и как бягаше свободно с босите си крачета като дете. Не беше идвала много години. Припомни си всеки детайл от последния път, когато беше на това райско местенце. Усети прилив на енергия и свобода, която не беше изпитвала от години. От дъното на сърцето си викам към Тебе, Боже. Чуй гласа ми! Думите изплуваха неволно, а чувствата, които я заляха бяха неописуеми. Престъпи плахо, защото си личеше, че крак не беше докосвал стръковете покарала трева. Зарови глава в ръцете си и се опита да подтисне всички чувства, които напираха в нея. Защо дойде? Сигурна беше, че не е сама, а се чувстваше ужасно сама. Искаше да почувства забрава, дори коя е. Би дала всичко за една сутрин без умора и изтощение. Знаеше, че рано или късно всичко ще свърши. Хъсът й за живот някак си се беше загубил без да разбере. Нямаше от кой да получи подкрепа, пък и не го желаеше. Беше сигурна, че това, което наистина иска, никога не ще го има. И за какво ли? По лицето й се стичаха сълзи. Чу стъпки и неволно се обърна. На две крачки от нея се беше вцепенил от уплаха див заек. Опита се да не помръдва, за да не го уплаши. Гледаше го през сълзи, но неволното й движение го прогони. Проследи го с очи и осъзна, че е съвсем сама. Тогава чу отново онзи благ и тих глас, който не я оставяше на мира: „Така казва Господ, твоят Изкупител, Който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който е сътворил всичко, Който Сам разпростя небесата и Сам разстла земята, Който побеждава учението на мъдрите и го обръща на глупост, Който потвърждава словото на Своя служител и изпълнява изявеното от Своите пратеници...”/Исая 44:24/. Стана й горещо. Думите звучаха в цялото й естество. Знаеше, че Бог се справя Сам с делата Си и това я изпълваше с респект и страхопочитание. Изведнъж осъзна, че въпреки, че е само жена имаше Неговата невероятна подкрепа. Неговата любов, търпение и доверие я изпълниха със сили, от които имаше толкова голяма нужда. Сякаш й поникнаха криле. Идваше й да полети. Дали ангелите са с крила? Добър въпрос, но това в момента нямаше никакво значение за нея. Бяха минали часове, а тя дори не беше усетила. Скоро отново щеше да се върне на това тайнствено място. Тогава нямаше да бъде сама, знаеше го със сигурност...

ИЗБОР ЗА ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ

Минава ден след ден и сякаш един ден е като птица – поглеждаш го, няма време да се порадваш дори на красотата му и той е излетял. Мигът е невероятен, красив, стига да можеш да кажеш: „ Благодаря!” Трябва ли да минат години за да си дадем равносметка, да осъзнаем колко добро е имало в лошото и колко справедливост в несправедливото? Не скучая! Да работиш по 16 часа на ден определено е безумие. Мислех си, че съм придобила разум и съм влязла в зрял ритъм на живот и на въпроса: „Къде е границата на достатъчното?” съм си отговорила отдавна, но...
Липсата на смислена комуникация, контактите с хора, с които говориме един език, допира до „стара” книга са неща без които няма да мога да свикна. Любовта към професията, която си избрал е незаменима. Да правиш нещо по задължение или с неправилен мотив изморява и те прекършва. Но взетия личен избор с любов и постоянство води до реализация. Склонни сме да увеличаваме скоростта. Но сърцето и душата ни може и да не са готови за тази скорост. Заспах на магистралата, просто за секунда щях да се блъсна с огромна скорост. Колкото по-бързо караш,по-малко говориш. Зная, че ако не поправя скоростта, с която се движа, ще прекарам най-пълноценните години от живота си в бърз ход, но с чувство на вътрешна празнота.
Бог вижда положението, в което се намираме, но и предвижда къде ще бъдем ако Го оставим да работи над нас. Той не се движи по нашето разписание, въпреки това идва точно на време. Скоро един служител ми каза: „Бог те е въвел в тази ситуация и Той е с теб там...” Повтарям си го. Сигурна съм, че е така. Когато тръгнеш по нов път или претърпиш провал имаш възможност за избор: самобичуване, строго мъмрене на другите или прехвърляне на вината на външни фактори. Предпочитам въпроса: „Каква поука си взе?” – отваряш се за наставление и растеж. Трябва да разбираме сезоните, през които преминаваме в живота си!
„И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Теб доброволно.” /1Летописи 29:17/. Хубаво е да не правим нищо по принуда, но да имаме собствено убеждение за нещата, тогава и примера се следва. Не бих желала никой да прави нещо за мен по задължение, така и моят Небесен баща би бил щастлив всичко, което правя да е от любов и с радост. От хората мога да прикрия истинската същност на нещата, но сърцето си от Бог не мога да скрия.
Спомням си думите на Исус: „ Крадецът идва само да открадне, да заколи да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” Христос иска да имаме пълноценен и изобилен живот. Изборът е наш. Въпрос на ученичество... и покорство. Често смирението и прошката са ключа към отворената врата. Трудно е, но само докато се вземе решение. Изборът е личен, отговорността също. Слънцето свети... а времето лети! Очаквам момент на просветление...

БРАК И РАЗВОД

Все по-малко влизам в интернет. Липсва ми комуникацията с хората, с които пишех всеки ден. Преди два дни настинах и хубавото от цялата работа е, че съм в къщи и в нета. Радвам се, че трима-четирима от приятелите ме намериха и идват на кафе в заведението. Все повече хора около мен имат проблеми в семейството. Осъзнавам, че развода се превръща в голям съвременен проблем. Лошото е, че семейният конфликт и раздори не засягат само двойката, но и даста хора около тях. Всяка култура, която отваря пътя за безразборен развод, си е изковала инструмент за собственото си разорение. Трагичното е, че разводът е станал почти толкова често явление в християнската Църква, колкото и в нехристиянския свят. Защо в християнските среди толкова често почна да се говори за развод? Едната причина е неправилното отношение към брака, с която Църквата е изоставила стандартите на Бог и Библията и е възприела за стандарт света. Както един учител казваше: „Когато един кораб е в морето, всичко е наред, но когато морето е в кораба, нищо не е наред. Когато Църквата е в света, всичко е наред; когато света е в църквата, всичко е наопаки.” Втората причина за зачестяването на разводите е това, че много от хората са абсолютно неподготвени за тази крачка. Те встъпват в брак без ясното разбиране за същността му и задълженията.
Божието намерение определено никога не е било бракът да завършва с развод. В периодът преди Мойсеевия закон и след него наказанието за прелюбодейство е смърт /Второзаконие 22:22-24/.Смъртното наказание на виновната страна автоматично освобождава невинната страна да се ожени повторно. В Новият завет Исус каза: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства./Матей 5:32/. Чрез думата „порнео” или „прелюбодейство” се описва всяка форма на незаконен или противоестествен секс. Използва се на много места в Новия завет. Всъщност освен по причина прелюбодейство няма друга възможност Църквата да удобри развод и повторен брак. Разбира се и при смърт на единия от партньорите. В 1 Коринтяни 7гл.10 и 11 ст. Павел разглежда случая, когато двама вярващи са женени един за друг. Той посочва, че Исус вече е разгледал този случай в евангелията: нито една от страните не е свободна да се разведе с другата, освен поради брачна изневяра. Ако се разведат, те са длъжни да останат неженени или да се оженят повторно един за друг. В стихове 12-15 на 7 глава Кор. Павел разглежда случая, когато вярващ е женен за невярващ човек. Той поставя върху вярващата страна задължението да се стреми да поддържа мир в брака и да спечели невярващата страна. Но когато невярващата страна отхвърли този подход, откаже да продължи брака и напусне, тогава вярващия е освободен от връзките на брака. Разбира се, има много въпроси относно брака и развода на които няма категоричен отговор. Пример: Как Бог гледа на хора, които са с провален брак в миналото и в последствие са познали Христос като Господ? Аз вярвам в прощението. Бог прощава и забравя греховете ни преди нашето обръщение, но добре е ако знаем за Божия стандарт и желаем благословение, да живеем според него. Не е трудно, защото това за нас не е закон, а благодат. Ние спазваме определени неща поради любов, а не поради определени догми. За съжаление не при всеки брак можеш да кажеш направи 1,2,3 и нещата ще се променят. Има ситуаций, в които задължително трябва външна намеса на професионалист, който да разговаря с двамата за да се стигне до промяна. Сигурна съм, че ако се говори за брака и развода, и най-вече за вредата от развода, много бракове могат да бъдат спасени. Бог желае да бъдем щасливи, да имаме единство и добри взаймоотношения за да можем да възпитаме добре децата ни, а не да останат с деформиран, негативен възглед за брака и семейството. Нека градим, а не да събаряме!

НОВО НАЧИНАНИЕ

Отворихме малко заведение в елитен столичен квартал. Обзавеждахме цял месец. Две жени изпълнени с ентусиазъм да се справят с трудности, бюрокрация и неразбории. Успяхме донякъде да се справим и започнахме работа. Вече три седмици от ранни зори до късна вечер се опитваме да сътворяваме домашно приготвени вкуснотии, с които да привле
чем и задоволим вкуса на всеки клиент. Изборът все още не е голям, но с времето се надяваме да разнообразим и усъвършенстваме това, което предлагаме. Тази седмица редовните клиенти се увеличаваха с всеки изминал ден и спирането на правителствени коли пред заведението ни съвсем естествено ни радваше. Въпреки притесненията ни усетихме, че продукта, който предлагаме се харесва. Нямаше време да се радваме дълго. Въпреки разрешителното на ХЕИ и всички изисквания, с които се бяхме съобразили, комшийката-непозната за нас жена, решила да подаде оплакване за това, че й мирише и не е съгласна да се пържи под носа й. Не бяхме виждали дори тази жена, въпреки търканията си с хазяйна, мислихме, че ще се опряват сами и няма да бъдем вкарани в клопката на опасни взаймоотношения. Сега трябва да местим аспирацията и да преправяме всичко и отново вместо да работим ще се занимаваме с ремонти и изисквания, които отново може да се променят след месец. Явно навсякъде се намира някой, който трябва да пречи и да е недоволен, но според мен каквото и да направиш той отново ще е недоволен, защото се занимава не със своите неща, а с нещата на другите. В петък работихме без желание, защото трябваше да се извиняваме на клиентите за липсата на вкуснотийката, която поради оплакването на тази жена не можехме да приготвяме. Беше ни мъчно,подтиснато и болно, защото спечеленото доверие с много труд в рамките на три седмици се сриваше само за един ден. Каква беше изненадата ми? Разговаряхме с редовните ни клиенти и всички бяха не просто благоразположени, но ни насърчаваха да се борим и да не се предаваме, защото никой не обича тази самотница, която трови живота на толкова хора от квартала. Спомних си думите на Еклесиаст, който казва: „Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло. Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога...”. И друго: „И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело, човек си спечелва завистта на ближния си...”/Еклис.4:4/
Въпреки това, толкова много положително настроени хора, които с разбиране и съчувствие ни подкрепяха, не бях очаквала. Не зная историята как ще завърши и дали ще има положителен край. Надявам се! Бих искала да вярвам в доброто. Въпреки, че сякаш се насърчава беззаконието, а не с много труд да изкарваш прехраната си. Но... така сме научени и такъв е бил нашия избор и не съжаляваме. И отново Еклисиаст казва: „Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър. Тя няма началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва. Докога ще спиш, о ленивецо? Кога ще станеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка и ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник и немотия като грабител.” По-добре да работим, а не с празни думи и зли намерения да осуетяваме добри планове и идеи. Очаквам развитие...

ЛЮБОВТА Е ИЗБОР

Може ли да говорим с любов, когато сме изпълнени с болка, разочарования, неуспехи, неразбиране? Иска ми се да говоря за други неща, но днес си мисля за любовта и взаймоотношението. Тъй като сме същества, които всеки ден взимаме различни решения си мисля, че това да говорим и отговаряме с любов на човека до нас, на децата ни, е въпрос на избор и решение. Въпреки, че изговаряме сурови думи и вършим неправилни неща, за което разбира се не се гордеем, никога не е късно да преосмислим постъпките си. Много ясно се виждат недостатъците и грешките на човека до нас /защо ли?/, но нека първо помислим за себе си! Лошият избор, който сме правили до вчера не бива да ни е оправдание и днес. Можем просто да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал /а/ твърде често, но смятам да променя това и да направя бъдещето ти различно”. Когато изберем да проявим активно любовта на разбираем език на ближния ни, той не би останал безразличен. Най-голямата клопка, в която бихме могли да попаднем е когато подтикнати от емоционална празнота търсим разбиране и подкрепа извън брака. Години наред съм поддържала приятелства, които са запълвали празнотата в мен и зная колко болезнено е разочарованието. Но каквото и да си говорим емоцията на влюбването отминава доста бързо. Това не е дълбоко обмислено чувство, а по-скоро става в нормалния контекст на взаймоотношения мъж-жена. Със сигурност е краткотрайно, понякога до две-три години, а понякога преминава за доста по-кратко време. Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов, създава усещането, че някой се интересува от нас, че ни се възхищава, че ни цени. След време обаче се връщаме към реалния свят, наситен с проблеми от всекидневието. Тогава идва избора, който трябва да направим. Ако се научим съзнателно да задоволяваме нуждата на нашия партньор, дори и той да не се е научил да проявява любовта, която ние очакваме, рано или късно ще бъде насърчен от поведението ни и той да опита. Когато преди два месеца след тежка операция никой от семейството ми не дойде в болницата, а трябваше близка приятелка да се погрижи за мен, изпитах голяма болка, въпреки това взех решение да не действам според чувствата си. Лесно можем да се подлъжем по дадена ситуация и да търсим правото си /а понякога може действително да сме прави/, въпреки това изграждането на характера идва точно в такива моменти, когато взимаш решение да загърбиш правото си и да вземеш правилно решение да не постъпиш инстиктивно. Най-често кризите са добро време. Време, в което научаваме повече от когато и да било. Когато познаваме човека до нас, знаем и начина по който проявената любов би била разбрана. Дори и да не е това естествена реакция за нас, съзнателния избор да изречеш дума, или да извършиш действие, което ще е прието за проява на любов и разбиране, е най-доброто нещо за подражание. Да знаеш, че можеш да разчиташ на човека до теб е нещо, което се гради с годините и не се купува с пари. Спромням си случка от преди няколко дни. Ставам за работа в пет сутринта. Предният ден една позната ми взе телефона, просто апарата е същият като нейния и по грешка го пъхнала в чантата си. Другият ми телефон беше с изтощена батерия и така се отзовах на магистралата в пет сутринта и без телефон. Изведнъж колата ми поднесе и за моя изненада се оказа, че съм спукала гума. Не можех да повярвам – на магистралата, по тъмно и без телефон. За мое щастие един млад мъж ми спря, закара ме до София, даде ми телефона си да се обадя и донякъде се наредиха нещата. Достатъчно беше едно телефонно обаждане по-късно и мъжа ми, въпреки, че не е шофьор да намери човек и да прибере колата. Ежедневието ни е свързано с много стрес и динамика, но добре е да забелязваме малките, големи неща. Всеки ден ми се случват абсурди и някак е естествено да забелязвам негативизма и простотията. Иска ми се днес да си припомня всички дребни жестове и добри действия, с които привиквам и спирам сякаш да ги забелязвам, и да кажа: „Благодара”. И ако знам какъв е любовния език на моя партньор избирам да говоря на него. По този начин резервоара от любов на партньора ни ще се напълни и вероятността да ни отвърне по същия начин се увеличава многократно. Любовта е избор! И всеки от нас може да започне процеса още днес! Пожелавам успех!

Свободен ли съм или зависим? /Как употребявам своята вяра?/

Скоро се запознах с млад мъж болен от диабет, който през голяма част от живота си е бил сляп. След като разговаряхме няколко пъти осъзнах, че най-големия проблем на мъжа не беше заболяването му, а неговото емоционално състояние. Сменил няколко църкви, като в последната изключително много се наблягало на поучение относно вярата. Много са местата, където се говори, че ако имаш вяра ще получиш всичко и можеш всичко, но ако нямаш вяра, цял живот ще си слаб или болен, както е в случия с моя познат. Направо гняв се надигаше в сърцето ми, докато го слушах. Служителят дори си позволил да каже: „Ако се разболеете и умрете, вината си е ваша! Просто нямате вяра!” Не ми се слушаше. Как да се помогне на хора в подобно положение? Новият ми приятел беше в тежко състояние. Изглеждаше напълно отчаян. Беше научен, че размера на вярата определя дали ще получиш, или няма да получиш това, което искаш от Бог. Ако не го получиш, можеш само себе си да обвиняваш. И той правеше точно това – обвиняваше себе си, че няма достатъчно вяра.
Наистина ли така действа вярата? Не, разбира се. Много хора биват поучавани по този начин, но явно нямат никаква представа какво представлява вярата, как действа и какво да правят. Спомням си един служител, който казваше: „Вярвам с цялото си сърце, че този стол ще ме издържи ако седна на него. Съвсем сериозно ви казвам, няма и сянка на съмнение в мен, че на стола може да му се има доверие. Но аз не упражнявам това, което Библията нарича „вяра” в този стол. Думата „вяра” в Библията включва елемент на зависимост и упование. Независимо от това, какво мисля интелектуално, аз не упражнявам това, което Библията нарича „вяра”, докато не седна на стола. Следователно, вярата винаги включва решението на волята да действа според това, което умът приема за вярно.” Вярата винаги откликва на истината чрез действие. Тя не е сила, с която да манипулираме Бог. При истинската вяра Бог винаги е Инициаторът, а човекът е този, който откликва. Бог казва, че нещо е истина или обещава нещо и човекът откликва на това действие, като завися от Него за резултатите. В случая на моят познат беше обратното. Човекът си присвоява ролята на инициатор и се опитва да използва вярата като сила, с която да принуди Бог да стане този, който откликва. Няма сила във вярата сама по себе си, има сила Бог. Вярата е само това, което свързва Божията сила с човека. Не е важен размера на самата вяра, важна е Божията воля. Аврам ни е пример за вяра. Той беше „уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.”/Римл. 4:21/
Разбира се, човек трябва да се запознае с някои основни понятия, към които да се придържа, преди да мисли как да живее чрез вяра. Ако нямаш никаква представа кой е Бог и какво е направил за теб, няма как да се стремиш да живееш с вяра, която де факто нямаш, но по-скоро би кривнал към някоя окултна практика.
Аз и ти не сме в състояние да произведем християнски живот. Само Исус може. Нашата отговорност е да запазим отношение на приемане и зависимост - Ако аз не мога, Той може. Покорството на Бог е целта, която християните желаят да постигнат. Средството за постигане на покорството не е легализъм или законничество, това няма стойност за Христос. Още в Стария завет Бог казва: „Защото милост искам, а не жертви, и познаване на Бог повече, отколкото всеизгаряния.”/Осия 6:6/
Бог иска от нас пълно предаване. /Това няма нищо общо с посвещението./ Предаването е нещо, което ние решаваме и правим. Ние предаваме себе си на един Любящ Баща и Отец, който ще се погрижи за живота ни в Неговата съвършена мъдрост и контрол. Същността на живота на вяра е благодарното сърце. „Във всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.” Благодарното сърце е предало всички права на суверенния и любящ Бог. „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито англи, нито власти... нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов.../Римл.8:38/. Дори и с проблем или недъг, или болест, нищо не е в състояние да промени отношението ми на благодарност към Моя Бог.
Преди няколко години майка ми по същия начин щеше да загуби зрението си. Тя е болна от диабет и прогресивно зрението и намаляваше. Отидохме в частна клиника и лекарката просто каза, че сме закъснели. Капилярите се пукаха в очите й и нищо не беше в състояние да ги спре. Месец след месец на терапии с лазера, успяхме да овладеем положението. Никой не вярваше, дори и лекарката беше изключително изненадана на добрия резултат, който беше постигнат. Постоянството ни беше възнаградено. Майка ми вярваше, че това трябва да бъде направено и въпреки, че зрението и е намалено, тя вижда и се справя сама и днес. Повярва и се довери, покори се – това беше Божията воля за нея. Всяка ситуация е различна. Нима някой би дръзнал да обяви, че апостол Павел не е имал достатъчно вяра за да излезе от Римския затвор или, че не е имал възможност чрез вяра да облекчи страданията си? Смешно би било! И вместо да слагаме съмнение, обвинение в човешкото сърце, по-добре е вяра да посеем, надежда и любов. Доверие в един Голям, Състрадателен и Нежен Баща, Който винаги се грижи за своите, познава ги по име и не би отхвърлил човек, поради липса на вяра... Помогни на неверието ни, Господи.
П.п. Мисля, че моят нов приятел става все по-спокоен и уверен, поради това, че опознава все повече Своя Спасител. Решението, което взе бе да предаде изцяло себе си на Него. Мисля, че сега вече знае, че Той – Христос е истинския отговор на всяка нужда на човешкото сърце. Зная, че се моли все по-усърдно за своите приятели, а не единствено и само за своето изцерение. Въпреки проблема си, зная и виждам, че сърцето му е изпълнено с благодарност, най-вече заради това, което е в Христос и това, което има в Христос. Благодаря ти, Исусе!

ЕДНА НОВА КНИГА

Излезе от печат една дълго очаквана от мен книга. Новото издание на „Лекции към моите студенти” на Чарлс Х. Спърджън не се ръзличава съществено от старата, но са добавени няколко интересни глави. Използване на анекдоти и примери, къде да ги намерим, астрономията като източник на примери за проповеди.
Чарлс Хадън Спърджън /1834 – 1892/ е проповедник и учител от Викторианската епоха. Хиляди слушатели са се събирали всяка неделя да слушат в Лондон проповедите му и също толкова четат печатните издания, в които се печатат те. До 1917 г. са продадени над 100 милиона от неговите проповеди само на английски. Излязлото от печат издание на Български /1998/ с единадесет проповеди на Спърджън под заглавие „Призивът”, беше една от настолните ми книги дълго време. Сърдечно препоръчвам новото издание на „Нов човек” на всеки, който иска да проповядва, обучава и изгражда себе си в покорност на Божието Слово.
Ето и част от последната глава:
„ Земята, всички планети и цялата солидна материя на всемира се контролират, както знаете, чрез силите на привличането. Ние се задържаме на мястото си в света, като се движим около Слънцето чрез две сили – едната наречена центростремителна, която ни дърпа към слънцето, а другата центробежна, която се илюстрира от капките вода, излитащи по тангентата на въртящо се мокро колело.
Вярвам, че по същия начин има две сили, които винаги действат върху нас – едната, която ни привлича към Бога, а другата, която ни дърпа дълече от Него; и така сме държани в кръга на живота; за себе си обаче, ще съм много доволен, когато изляза от влиянието на центробежната сила. Вярвам, че от момента, когато това стане и привличането, което ме дърпа дълеч от Бога се прекрати, аз ще бъда с Него в небето – в това не се съмнявам. Когато дойде този славен край на живота, за мен ще бъде много по-добре.
Бих казал заедно с Бл.Августин: „Всичко се привлича от това, което му е центъра, около което се върти. Бъди център на сърцето ми, о, Господи, моя светлина, моя единствена Любов!”
Самото слънце е едно огромно тяло. Големината му е изчислена, но аз мисля да не ви затруднявам с цифри, тъй като те няма да ви дадат ясна идея за действителната му големина. Достатъчно е да кажем, че ако Земята и Луната, която се движи около Земята, бяха сложени вътре в Слънцето, би имало още много пространство, така, че Луната да не се блъсне в кората на Слънцето, докато се движи по орбитата си около Земята.”

Купете си книжката и може да продължите на там...

НА БАРБЕКЮ

Време е за почивка! Не изневерихме и този месец семейства да се съберем за общение, веселба и... хапване. Слънчевото време ни предразположи за игри, усмивки и добро настроение. Благодарим на домакините! Малко снимки от барбекюто!

До следващия път...

ВРЕМЕ Е...

Събуждам се. Главата ме боли, очите ми са замъглени. Прозорецът е широко отворен, все пак е лято. Не виждам, но чувам птиците и техните звънки песни и се заслушвам. Денят все още не е започнал. Почивен ден е и имам право на малко повече време прекарано на спокойствие с гласовете на птиците. Скоро ще ставам преди слънцето. Да имаш собствен бизнес се оказва изключително трудно. Добре ми беше на бюрото, дори и хаоса на него не ме дразнеше. Казвам си, че ще се справя. Налага се. Питат ме, как се оправям? Е, как? Като всяка жена. Без оплакване, без мрънкане, ставаш и тръгваш. Смених много професии и лесно е когато зависят от тебе нещата. Трябва да изчетеш нормативните документи, трябва да наваксаш загубеното време, трябва да завършиш задачките... Но когато опреш до някоя инстанция или ведомство, направо свят да ти се завие. Как да се справиш? Не зависи нищо от теб. Никой не те пита, бързаш ли, имаш ли възможност? Просто ти определят срокове и такси, от които свят да ти се завие. А дали ще ги спазят – това е друг въпрос.
Частният бизнес винаги ме е плашел. Добре е когато работния ден започва в 9 и в 17 вече си вън от офиса. Явно е, че когато гониш собствените си задачи времето вече е относително понятие и определено забравяш за осемте часа зад бюро. На скоро седях с група млади хора, които ме бяха поканили да посетим и поговорим с хора от едно Ловешко село и разговаряхме. Едното момче ме попита с какво се занимавам. Нямаше време, пък и смисъл да му разкрия всичките си бизнес планове. Казах, че съм свободна и пътувам, поне това лято. Тогава той започна да разказва неволите на хората, които в целия Троянски регион, работят за себе си. Когато нямаш достатъчно поръчки и трябва да свършиш работа за изключително малко време, не ти остава време нито за посещение на църква, нито за дълги разговори с приятели. Замислих се. Опитвах се да го разбера. Имаше желание за обучение, но не и възможност, нито време. Най-вероятно е прав и скоро и аз да се сблъскам с тази дилема, дали да почивам в неделя и да се срещна с приятели или да работя без почивен ден. Иска ни се да сме свободни. Но и задълженията не са за пренебрегване. Сега зная, че когато съм имала много дни, в които не съм имала служебни ангажименти е трябвало да ги използвам пълноценно, защото идва момент, в който задачите се изливат като град върху главите ни. Въпреки това си повтарям, че човек има преоритети, които е добре да не пренебрегва и ако те са подредени в правилна посока, всичко друго ще се нареди. Спомням си думите на Соломон: „Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето: Време за раждане и време за умиране, време за засаждане и време за изкореняване на насаденото, време за убиване и време за изцеряване, време за събаряне и време за градене, време за плач и време за смях, време за жалеене и време за ликуване... Каква полза за онзи, който работи, от онова над което се труди? Видях бремето, което е положил Бог върху човешките чада. Той е направил всяко нещо хубаво с времето му, положил е и вечността в техните сърца, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог...Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно, не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците...” Има време за всяко нещо. Компромиси се правят умерено. По-добре е да загубя малко, но да спечеля много – вечност – „вечността в техните сърца” – положена е в нашите сърца. Нека мислим не само за земното и не само за телесното, защото духовният човек мисли за духовното, а плътския – на него удоволствия не му стигат. Има начин за баланс и трябва да бъде открит. Бог е вечен!

ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ

Животът е странно нещо! Всеки ден се случват непредвидими неща. Винаги съм казвала, че живота е приключение, но често ни изиграва лоша шега и трябва голямо чувство за хумор за да кажеш, че е приключение. Преди ден, отварям си пощата, а в нея доста писма. Зарадвах се. Обичам да пиша и да получавам писма. Е, едно време бяха хартиени, но вече и на електронни съм доволна. Отварям първото - покана за венчавка. Зарадвах се, даже много. Страхотно е приятели да започнат нов, съвместен живот, с нова надежда за подкрепа, единство, любов и ... приключения. Отварям второто, съобщение за смъртта на млада жена, с която се запознах преди година. Посветили живота си със своя съпруг в определен район на страната, в служение и евангелизиране. Когато се запознахме чакаше своето първо дете с такава надежда. Преди дни получих съобщение за молитва, а ето вече я няма, премина към по-добър живот и в по-добър свят. Изпитах болка, от която просто свят ми се зави. Представих си как расте малкото й дете без своята майка... Отворих третото писмо, обична за мене жена споделяше проблеми. Спрях, не исках да продължавам да чета. Нуждаех се от глътка свеж въздух. Имах усещането, че се задушавам. Защо? Искам да чуя добра новина. Знам, че животът е болка, но и радост, тъга и мъка, но и щастие. Бях доволна, че преди месец изхвърлих телевизора от стаята си. Не исках да чувам отново и отново трагични събития и черна хроника. Само преди дни, на пътя до дома ми, млади момчета с мотора си, се бяха врязали с бясна скорост под автобуса на завой. Видях ги, трябваше да повдигнат автобуса за да извадят човека и мотора. На всяка крачка трагедия. Често не осъзнаваме, че зад всяка ситуация от подобен характер се крие нечия история, нечий живот, нечия съдба. Как да сме добри, когато всичко около нас е лошо? Как да се съхраним, когато обстоятелствата са трагични?
Пътувах няколко хиляди километра през този месец. Трудно време, изпълнено с много работа и перипети. Спомням си преди дни близък човек ме попита, как успяваш да запазиш самообладание? Защо се владееш? Та какво ще промени ситуацията ако изпусна нервите си? Ще я променя ли? Не! Само ще натрупам огорчение, което ще отрови собствения ми живот. Както казва апостол Яков „...Нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи, защото човешкия гняв не върши Божията правда.” Колкото и да се старае човек да се съхрани, да е добър, да е учтив, да е приветлив, ако Бог не го изпълни с небесна благодат и сили, това е определено невъзможно.
Преди няколко години имах ситуация, в която един човек с положение, авторитет и сила, реши да ме унищожи. След време почнах да осъзнавам, че тези ситуации бяха ме изградили. Дума не казах, нито се защитих. Знаех, че рано или късно правдата ще излезе на бял свят. Така и стана. След няколко години истината се разбра, но се радвам, че излязах „чиста” и можех да погледна спокойно хората в очите. Иска ми се да кажа, че трудностите каляват, защото зная, че е така. „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на тези, които люби”/Яков 1:12/.
Такъв е животът, изпълнен с болки, но след тях се ражда надежда. Изпълнен с тревога, но след това идва мирът, който никой ум не може да схване. Небесен мир. Много нещастие, което след време разбираш, че е в основата на твоето щастие. Това ли е животът? Да! Цветен, разнообразен, изпълнен с чудатости и непредвидими неща! Но сивотата със сигурност ще ни изнерви... и утегчи. Пъстрия живот е живота, който си струва да изживеем. Нека му се насладим – на всяка минута, всеки час, всеки ден. Струва си! Бог е добър!

ПОБЕДОНОСЕН ЖИВОТ

Ще прочетем Галатяни 2:20 „Сразпях се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен, а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе си за мен”. Победоностният живот не е усъвършенстване на самите нас. Победата е Христос, живеещ в нас и побеждаващ вместо нас. Първо трябва да се предадем на Христос, а след това да повярваме в това, Което Той е направил за нас. Какво казва Апостол Павел? „Сразпнах се с Христа.” Т.е той предава себе си на Христос. И сега „животът, който живея в тялото, живея го с вярата...”
В Библията е записано всичко, което Бог е извършил за нас хората. Имаме завета, даден ни от Бог, имаме факти или неща, които Той е направил и обещания, дадени ни от Него. Обещанието е нещо, което Бог ще направи за нас в бъдеще. Фактът е това, което Бог е извършил в Христа в миналото. Факт е, че Христос умря на кръста за всички хора. Колко хора обаче са спасени? Само тези, които вярват! Проблемът понякога е наличието на безверие относно нещата, които така или иначе Бог ги е извършил за нас. Словото казва, че Христос е главата, а ние тялото. За нас е по-естествено да поемем функциите на глава и да ходим по своите си пътища и да не се съобразяваме с волята на Господа за живота си. Но той знае кое е най-добро за нас и ако ходим с вяра ще успеем да преживеем този победоносен живот, към който се стремим. Йоан 15:5 казва: Аз съм лозата, а вие сте пръчките...” Не се казва Господ ще бъде вашата лоза, а вие ще бъдете Неговите пръчки. Дали вярваме или не, Той е Лозата, а ние сме пръчките. През тези, които вярват ще потече сокът и те ще дадът плод.
Евреи 11:1 е единственият стих в Библията, който дава определение на вярата. „А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме – имаме убеждения за неща, които не се виждат.” Нуждаем се от вяра за да възприемем реалността на духовния факт, точно както се нуждаем от очи, уши и ръце, за да възприемем материалния. Ръката възприема формата, ухото приема звука, но ръката не може да опипа цвета, нито ухото да го чуе. Цветовете се възприемат само от очите. Така е и с духовните неща.Например Господ е главата, а ние тялото. Това е факт, които не може да бъде нарушен, но може да се възползва само този, който вярва. Вярата не е разбиране на истината с ума. Тя е виждане на фактите и увереност в истинността на това, което казва Божието слово. Знаем, че Христос е умрял на кръста и е пролял кръвта си за нашето изкупление. Може да се съгласим с този факт, но ако не повярваме, че факта е истина и не го приложим в живота си, няма много да ни ползва самото знание.
По-голяма част от времето ние слушаме собствените си мисли, които са провокирани от хората около нас, или негативните послания на невярващите хора, с които се срещаме. Не ни остава време да се съгласим с Божиите истини, или да потърсим спокойно Божията воля за нас. Проблемът често е, че макар да сме чули, че Христос е Главата, ние продължаваме да се молим Той да бъде нашата Глава, вместо просто да Му благодарим и прославим с думите: „Господи, Ти си Главата...!” Ако направим това, фактът ще оживее незабавно. Скоро слушах човек, които не се ползва с моето уважение и не чух почти нищо от това, което говореше. Всички коментираха колко много неща са научили, а аз недоумявах защо се чувствах така „празна”. Малко след това се помислих, явно аз слушах какво говори човека, вместо да се съсредоточа върху това, което Бог желаеше да ми говори. Ако приемем с вяра думите, които идват от Божието слово, те променят нас и обстоятелствата около нас. Не трябва да се молим колебливо: „Господи бъди моя победа, мой живот и т.н” По-скоро трябва да кажем: Боже, Ти си моя победа, аз ти благодаря и Те славя, защото Ти си моя живот...”
През последните две седмици се улавям, че непрестанно повтарям: „Надявам се, че ще стане... надявам се да успеем... надявам се...” Днес почнах да осъзнавам, че поради липса на вяра по-лесно ми е било да си кажа, че се надявам. Но, ВЯРАТА НЕ Е НАДЕЖДА. Някои пък не се молят и не очакват, а търсят чувства. Духовните неща се долавят само чрез вяра, те не могат да станат реалност чрез чувства. Ние сме победители чрез Божието слово. Бог го казва и то е така. Това не е въпрос на чувства или емоции. Божието Слово заслужава доверие. Ако се хванем здраво за Него и повярваме, всичко ще бъде наред. Дори ако сме приели с вяра само стих от Библията или една дума от Господа, ние ще имаме пълна увереност и ще ходим в победоносен живот.

ПОРАЖЕНИЕ ИЛИ ПОБЕДА

Повтарям си напоследък, че никой не трябва да живее в поражение и това да е трайното му състояние. Понякога, в един определен момент, човек стига до кръстопът, където пътищата му се разделят. Поглеждаш в едната посока, виждаш пустиня и не ти се иска да тръгнеш. Поглеждаш в другата, виждаш оазис, но след хълма е непредвидимо какво следва. Казваме си, че пътя ни е предначертан, но когато трябва да вземем решение не винаги е лесно. Не бива да се отказваме и да се оставяме на пораженчески мисли. Въпреки обстоятелствата ние сме създадени да вървим в победа, а не в поръжение. Човек живее в поръжение само тогава, когато се съгласява с него и не прави нищо. От дясната страна на Бог Отец в позицията на велик Първосвещеник, стои Синът на живия Бог, нашият Велик Адвокат, вечно живият, който ходатайства за нас.
Днес, докато живеем в телата си, ние получаваме само един залог, една гаранция за нашето наследство в Христос. Ако сме деца на Бог, ако Му принадлежим, ако сме осиновени от Отец, то ние притежаваме: мир в ума, мир в душата, Божията любов, Божиите благословения, Божията доброта, чудесната радост, която Бог дава на децата си и гаранцията, че Той е с нас, въпреки тази несигурност в живота ни. Тук се сблъскваме с болка, страдание, загуба на близък човек, връхлитат ни проблеми, сълзи, но всичко това е временно. Един ден, когато това, което е тленно, бъде облечено в безсмъртие, няма да има повече сълзи, проблеми, неприятности, страдания. Днес ние виждаме чрез вяра. Утре нашето изкупление ще бъде съвършено, когато видим Исус лице в лице, облечени в тела като Неговото. „В Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога... тъй, че да бъдем за похвала на Неговата слава... и вие, като чухте словото на истината, тоест благовестието на нашето спасение и като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава” /Ефес.1:11-13/. Ние сме Божие притежание. Негови деца и имаме право на всички превилегии и наследство /разбира се имаме и задължения/. „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божий деца /1Йоан 3:1/. Ние сме приели Духа на осиновление и самия Дух свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божий деца. Бог е поставил печета си върху нас заради тава, което предстваляваме в Него, не заради наши заслуги.
Вчера отворих и прочетах 146 Псалм. Ще го споделя. „Хвали Господа, душе моя. Ще хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам. Не се уповайте на князе, нито на човешки син, от когото няма помощ. Излиза ли диханието му, той се връща в земята си, в този същия ден загиват намеренията му. Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко що е в тях, Който пази вярност до века; Който извършваправосъдия за угнетените; Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните. Господ отваря очите на слепите. Господ изправя превитите; Господ люби праведните. Господ пази чужденците, поддържа сирачето и вдовицата;а пътя на нечестивите проваля...”
Седях и препрочитах прекрасния псалм. Разбрах, че какъвто и да е човек и най-високопоставен, отивайки си от тази земя си отиват с него и намеренията му. Но когато Бог ти е помощник и ти си Негово дете, всичко около теб се променя. Бог е Бог на действието, Той сътворява, извършва правосъдие, дава храна, развързва вързаните, отваря очите, изправя превитите, люби, пази чужденците, поддържа сирачето. Невероятно, всяка Божия стъпка е стъпка на действие. Ще дойде промяна, без значение от обстоятелствата. Словото посява вярата в сърцата ни. Изпълваме се с вяра и знаем, че точно тава, което Той – Всемогъщия казва за моята и твоята ситуация в живота е вярно. Вярваме! Искаме! Това, което е Твоята воля за нас. Гледаме кам Теб, а не на обстоятелствата, защото няма неразрешими неща.

.................................................................................
Татко, християнският живот е най-великият, най-практичният живот на света. Това е единственият истински живот и само ако се научим как да го живеем, ако съумеем да живеем според Твоите закони, ако можем да бъдем честни със себе си и честни с Теб, не би съществувало никакво ограничение за това, което можеш да направиш за всеки мъж или жена, за всеки човек.
Много често действаме противно на Твоите планове за нас. Няма християнин, който да не е бил виновен за осуетяването на Твоя план някъде „по фронта”. Зная, че съм допускала грешки повече от веднъж, поради моите собствени несъвършенства, поради греховете, които наричаме „малки грехове”. Както малките термити могат да съборят една сграда, така „малките грехове” разяждат сърцата ни, изправят се срещу Твоята цел за живота ни и ни ограбват от нещо, което можем да бъдем и което можем да направим за Теб.
Моля се в имета на Исуса, унищожи тези „термити”. Помогни ни да гледаме не към себе си, а към Теб. Дай ни видение и ни помогни да забравим тревогите и страховете си. Моля се да сме по-искрени от всякога. Да сме по-ползотворни от когато и да било, както за себе си, така и за близките ни, защото времената са последни. Направи така, че нито един от нас да не се провали, да не живее живот в поражение, за да види света Тебе в нас. Амин.

БОЛКАТА

Имам една приятелка... Няма със себе си да се похваля, ще се похваля с моята приятелка. Познавам я от години. Кротък и добър човек. През целия си живот все добро прави, но доброто сякаш бяга от нея. Обича, но не беше обичана. Дълго ходи в една посока, но посоката се оказа погрешна. Скоро имаше празник, планира всичко, но пак никой не се сети за нея. Избяга далече, но пак не можа да се скрие. Бях до нея и видях болката и самотата. Но въпреки това не беше самотна. Събуждаше се с птиците и говорише с вятъра. Тишината беше нейна възглавница, а Бог нейна подкрепа. Казах й, че и този път ще се справи, но думите ми отекнаха във въздуха. Лесно е да кажеш дума, но трудно е да направиш стъпка. „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти, къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там, ако си постеля в шеол, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-дълечните крайща на морето и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мен ще стане на нощ, то и самата тъмнина не окрива нищо от Теб, а нощта свети като ден, за Тебе тъмнината е като светлината. Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще те славя, защото страшно и чудно съм направен, чудесни са Твоите дела и душата ми добре знае това...”/Пс.139:7-14/
Дори и всички да я изоставят, пак сама няма да остане. Дори и всички да я наранят, пак с любов ще отвърне. Дори и сол в раните й да поставят, пак сила ще получи. Прегърнах я. Имаше нужда от толкова малко...
Прочетох болката в очите й. Нямаше нужда от думи. И тишината говори... Викаше... Тишината... Погалих я с очите си... Откъснах най-хубавото цвете. Това беше достатъчно. Усмивката беше отговор, по-силен от най-изразните думи. Спокойствие, сигурност, упование... В Твоята ръка има топлина... Не искаше да се върне в света, който познава. Не искаше болката, но нея вече я няма... Има само спокойствие и сигурност. Той, нейния Баща беше с нея. Няма по-голяма сигурност, няма по-голяма любов и радост. Всичко е временно, суета на суетите... ВСИЧКО Е СУЕТА...ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА...

Снимката е от www.public-republic.com/magazine/2007/09/269.php

РАЗВИЙ СВОЯ ПОТЕНЦИАЛ!

Всеки един човек притежава скрит потенциал, който не бихме могли да видим, ако не повярваме в Бог и не проумеем, че сме способни да извършим всяко нещо, в което сме призвани. Искаме да бъдем оценявани от околните, търсим реализация и приемане. Много важно е всеки да открие своите заложби и да разпознае и оцени потенциала вътре в себе си. Познавам хора, които за дълъг период от време са подтискани, наранявани, унижавани, така, че собствената им себеоценка е променена. Може да са минали години изпълнени със словесно или умствено малтретиране, последвани от години нарушени взаимоотношения, болки и емоционално огорчение, но четейки Словото то работи вътре в човека и трябва време за да влезем в съгласие със Създателя си. Жизнено важно е с кого влизаме в съгласие. Трябва да повярваме в уникалността си и да не се съгласяваме с негативизма на хората около нас.
Формата на нашия потенциал е решението. За да се развие потенциалът правилно, трябва да имаме план, да се молим за него, да имаме конкренти неща и да вършим конкретни стъпки. Много хора се чувстват зле и са нещастни, защото не вършат нищо за да развиват своят потенциал и заложби. Оплакват се, мрънкат и стоят в един омагьосан кръг с години. Добре е всеки да прави това, за което е призван. Някои хора посвещават години да обучават себе си в неща, за които нямат дар и призвание. Или имайки правилна посока искат да видат крайният резултат тук и сега на момента. Всеки е роден с определени способности и е добре да признаем, че не с всичко може да се справим сами. Тогава ще се обкръжим с хора, които имат виждане и способности, които ние самите не притежаваме. 1Петър 4:10 казва: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.”
Много са хората, които имат мечти и виждане за нещата, които желаят, но не могат да се справят с практичните усилия и дисциплината, които се изискват за развиване на потенциала си. Не е проблем желанието, а по-скоро волята за да постигнем дадено нещо. Преди няколко дни се върнах от поредното ни пътуване. Срещнах се с момиче, което от две години посещава събирания на Свидетелите на Йехова. Бях изненадана как това девойче цитира определени пасажи и колко добре е запозната с начина, по който трябва да отговори на въпросите ми. Замислих се колко често пропускаме да наблегнем на основни въпроси, а се фокусираме върху детайли, които ни отдалечават от същността. Помислих си ако сега направя тест с въпроса „Как можеш да докажеш, че Исус Христос е Бог?” много хора биха написали общи неща, без да могат да цитират конкретни стихове. Добре е да можем конкретно и ясно да отговаряме на въпросите свързани с основните Библейски доктрини и принципи. За това се изисква изучаване с воля и постоянство. Когато чуеш двадесет годишен концерт майстор да свири виртуозно, веднага ти става ясно, че е прекарал дълги часове в подготовка. Въпреки лишенията и пропуснатите забавления, труда си е струвал и това, което е постигнал му носи удовлетворение и наслада. Всеки един има потенциал и трябва да положи усилие за да го развие, тогава и ще изпита радостта от постижението, успеха и реализацията.
Ако искаме наистина да постигнем успех трябва да сложим в ред нещата в собствения ни живот. Това изисква промана. С Божията помощ, упорита работа и решителност може да променим старите си навици, които ни спъват и пречат и да развием нови, които да ни помогнат да развием потенциала си и да постигнем целите, които сме си поставили. Всеки притежава съкровище в себе си и сам трябва да го откопае и извади на показ.

ИМАМ ЛИ ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ?

Много хора са писали за любовта и наистина това е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита. Мислейки за любовта си зададах въпроса, по какъв начин Библията и Христос говорят за нея. Дали това е просто едно красиво чувство или по-скоро действие? Тъй като Любовта е отличителна и неизменна характеристика на личността на Бог, тя не е подвластна на чувства, емоции и устоява въпреки непокорността на хората. Еремия 31:3 казва: „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост.” Исая добавя: „Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!” /49:15/ Също и отношенията мужду пророк Осия и неговата невярна съпруга/1-3гл/ са показателни за основата на Завета с Бога във връзка, по-дълбока, отколкота предполага Законът, в жертвоготовна любов. Израил е в заветни отношения с Бог, но този Завет се основава на факта, че преди Израил да възлюби Бог, Той възлюби него. Боговете на другите народи бяха създадени от тях самите, докато Яхве е начинателят на взаимоотношенията със Своя народ и избира Израил, защото го обича /да не говорим, че Той го и създава/.
Да обичаме Бог с цялото си сърце и душа е не просто спазване на даден закон, това по-скоро е стремеж към отношение на лично посвещение, поддържано от Създателя. Тази любов се състои в простата радост от общението с Бога. Освен това е определил любовта като норма за естествените отношения между хората /Левит19:18/.
Много интересно е, че в Евангелията никъде не срещаме Исус да употребява думите за любов, с които да изрази Божията любов към хората. Той показва тази любов с безброй дела на състрадателност и изцерения. В Йоан се казва, че спасителното дело е проявление на Божията любов, носеща на хората вечен живот/Йоан 3:16/. Т.е Христовата смърт е проява на любовта в действие.
В СЗ обекта на любовта е Израил, докато в НЗ това е църквата - „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”. Въпреки, че Бог възлюби църквата с вечна любов, целта и немерението Му е да бъде спасен целия свят и към всички насочва Своята любов: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/.
Естественото състояние на човека е да бъде враг на Бога – „И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт.../Колос.1:21/.
Още в Стария завет Бог казва да обичаме ближния както себе си /Левит19:18/, но в Новия завет Исус разширява тази заповед, така че тя да включва и враговете ни, и онези, които ни подлагат на гонение /Матея 5:44/. Това ново отношение е различно от сантименталния утопизъм, защото трябва да се проявява в живота и в помощта, която християните оказват на нуждаещите се. То не е някаква повърхностна добродетел, защото предполага да откликнем със сърцето си на любовта на Бога, Който преди това ни е възлюбил. Няма как да не спомена и невероятната глава за любовта. „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, , не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада...И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голама от тях е любовта”/1Кор.13/.
Ако имахме малко повече от тази любов, светът щеше да бъде по-добър. Самото съществуване на любовта и единството на християните е белега, по който външният свят разпознава истинските Христови последователи. Дали имаме тази любов? Дали искаме сърцата ни да са изпълнени с жертвоготовна любов? Виждаме ли в нашия ближен този, за когото Христос умря? Виждаме ли Христос в Него? Ако не, нека се преборим с егото си и да се отвърнем от лукавите дела. Господи помогни ни...