ЯСНОВИДЦИ

Чувам за много ентусиазирани хора от поредното ново шоу, което започва утре вечер/четвъртък/. Седя и си мисля докъде е границата на нашата толерантност и приемане. Винаги съм твърдяла че трябва да сме толерантни, да се приемаме такива каквито сме, защото сме уникални и в разнообразието се крие красотата на творението. Но доколко трябва да сме толерантни към различието във възгледите ни? Уважавам инако мислещите хора от мен, но относно окултните практики нещата са съвсем различни. Библията/като авторитет за мен/ казва: „Не бива да се намира у тебе/такъв/, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, врач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито вълшебник, нито който пита мъртви, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...”/Втор.18гл/ И още „Мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач/гадател/ непременно да се умъртви”/Левит 20:27/.
Писанието е доста категорично. Човекът е духовно същество и като такова е склонно да търси духовното. Но какво търсим – Божият Дух или друг дух? В какво намираме удовлетворение и наслада? В шоу, забавляващо ни с изпитания на хора, пълни с нечисти духове? Благодаря! Изпитвам удоволствие и пълна радост от друг тип взаимоотношения, такива които ми носят наслада, мир, любов, а не страх и депресия.
Чувала съм от християни, че Бог е скрит и някак недостъпен, което не е така. Той казва: „И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце.”/Еремия 29:13/ Ако се наслаждаваме на неправилни взаимоотношения и търсим други духове как да намерим Бог? Това, което търсим, това и ще намерим. Първо трябва Него да потърсим и не само това, но от цялото си сърце и ще Го намерим. Бог създаде човекът за да общува с него и човека също да има общение със Своя Създател. Че защо Бог ще се крие от човека? Той е явен за хората, които Го търсят… с целите си сърца и го намират. Опитай...така както аз направих...и ще намериш...