ПРИДОБИЙ УВЕРЕНОСТ И БЪДИ УЧЕНИК!

Християнският живот може да се обобщи с две думи: решение и ученичество. Решението е моментно действие, а ученичеството – отношение за цял живот. Връщайки се от голяма семейна конференция се замислих, че много хора въпреки знанията, които имат, са се посветили на ученичество и са склонни да учат през целия си живот. Други повтарят едни и същи думи, едни и същи действия и остават в положението, в което са през целия си живот. Срамувам се от тези хора, които въпреки годините си, остават малки деца и не разсъждават трезво, а повтарят заучени фрази и думи, в които понякога и те самите не влагат нищо.
Първо човек осъзнава, че е грешник, който се нуждае от прощение на греховете си и намира спасение в Исус Христос. Той казва: „Никой не може да дойде при мене, ако не го привлече Отец, Който ме е пратил”/Йоан 6:44/. Не винаги човек може да посочи точния час, когато се е доверил на Христос като свой Господ и Спасител, но важното е поглеждайки назад да си каже: „Имаше време, когато не вярвах в Христос и не осъзнавах необходимостта да изживея Божието опрощение. Но сега е различно. Доверявам се на Христос като на мой Спасител.” За нас е важна увереността на спасението, а не точно кога се е случило това. Тъжно е когато спрещам хора, които не са уверени в спасението си и не могат да стигнат до задоволяващи и добри, радостни взаимоотношения със своя Спасител, поради съмнение или недоверие. Чувството за вина е твърде силно и непреодолимо и те не са уверени, че Христос наистина ги е приел.
Отсъствието на увереност не е аргумент срещу постоянството на някой мъж или жена във вярата. Липсата на увереност по-скоро пречи на духовното израстване на християнина. Започваш да растеш тогава когато си уверен. Ако християнската увереност почива на чувствата, тя би била една несигурна и променяща се опитност. Увереността ще бъде подложена на приливи и отливи, породени от емоциите, физическото състояние, изкушения, стрес и т.н. Благодарна съм, че основата на увереността ми идва от непроменящото се Слово на Бог – Библията. Исус казва: „Небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат” /Мат.24:35/. И още: „У своите си дойде, но своите му не го приеха. А на ония, които го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, тези, които вярват в Неговото име” /Йоан 1:11/.
Св.Августин казва: „Да бъдем уверени в своето спасение не е високомерна решителност нито дръзко предложение, а е Божие обещание.” Мартин Лутер търсел години наред потвърждение от Бог, че е приет. Когато накрая изпитал удовлетворение и радост от своята увереност, той пише: „Защото чувствата идват и отминават, и чувствата са измамни. Моят гарант е Божието слово, на нищо друго не вярвам. Дори сърцето ми цяло да чувства осъждение и да копнее за сладко знамение. Знам, има някой много велик от сърцето ми, чиито думи никога не отстъпват. Е вярвам в неотменното Божие Слово, додето душа от тяло се разлъчат. Защото всичко друго отминава, а Неговото Слово се не поклаща”.
Увереността е привилегия на всеки истински вярващ човек. Ако си се покорил на Словото Божие, като си се покаял за своите грехове и си се доверил на Христос като твой Спасител, вярвай на това, което казва Писанието. Започваш да израстваш като християнин тогава когато имаш увереност, че наистина си такъв. Ще почне да се променя характера ти, навиците, думите, мислите. Човек е уверен и поради личното свидетелство на Святия Дух в сърцето му. Духът свидетелства за Христос, че е Божии син и Спасител на човечеството. Ап. Павел казва: „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче! Така самия Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада” /Римл.8:15/.
Ние израстваме през целия си живот. Човек или расте в познание и практикуване на вярата си или се връща назад, няма средно положение. Може цял живот да останеш в първи клас и да си мислиш, че хората около теб са виновни за това, но истината е тази, или взимаш решение, което е свързано с волята ти, да продължиш напред, или се връщаш назад. Нашето отношение трябва да е: „Аз съм ученик”. Това не е превилегия на няколко последователя на Христос, но всеки, който е предал веднъж живота си на Бог, трябва да смята себе си за ученик, който е готов да обучава себе си, в постоянство и добри дела. В Йоан 13:15 Христос казва: „Защото ви дадох пример”. Той ни даде „образец”, „модел” или „копие”, което да следваме. Образецът за християнина е Господ Исус Христос. Трябва да се стремим да бъдем като Него, „...с устояване нека тичаме на предстоящето ни поприще, като гледаме на Исуса” /Евр.12:1-2/.
Планът на Бог за всеки човек е различен, ние не сме пионки ръководени еднотипно от самовлюбен владетел, както някои смятат. Всеки е индивидуален и уникален със способностите си. Въпреки това ходим в светлина и излъчваме светлина, защото Бог живее в нас. Веднъж казали „да” на Христос, трябва да продължим напред и „да се обхождате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепяни с пълна сила, според Неговото славно могъщество” /Кол.1:10/.