петък, 21 януари 2011 г.

Още малко за свободата...

Бог създаде човешките същества с копнеж за взаимоотношения. С копнеж да бъдат заедно и да не преминават в живота сами. Някои удовлетворяват този копнеж като откриват партньор за цял живот. Бог е създал брака да задоволи специално този копнеж за взаимоотношения, за да даде другарство по пътя на живота. Част от доброто съжителство е способността да виждате партньора си като отделна личност, различна от вас, със свои чувства и нужди. С други думи, брака не съществува само за да задоволи вашите нужди. Когато разглеждаме другия само в светлината на това, как ни влияе, ние сме в голяма беда. Това е егоцентричност. Принизяваме го до предмет, който служи на собствените ни нужди.

Друг начин, по който позволяваме на другите да съществуват със собствените им права, е да им позволим да имат собствен опит. Трябва да разберем опитността на партньора ни, да се отъждествим с него и да бъдем състрадателни. Способността да го правим се нарича съчувствие.

Ако не мога да ви позволя да бъдете личност със свои лични права, тогава не мога да ви състрадавам. Винаги ще гледам на вашия опит като нещо, което касае единствено мен, или ще реагирам на преживяванията ви, като мисля единствено за себе си, а не за вас.

Третият начин, е да отдадем на нашия партньор свободата да бъде различен от нас. Какво би станало, ако единия иска секс, а другия не? Ако единият обича да излиза, а другият не? Ако единият иска голяма къща, а другият не? В добрия брак съпрузите ценят различията си и ги уважават. Те се изслушват един друг, размишляват, правят компромиси и понякога се отказват от желанията си. Защото двойствеността съществува, тя е факт, а единността може да се развива.

В семейства, където на личността не се позволява да бъде различна, нещата не се развиват добре. Съпругът и съпругата се осъждат взаимно за предпочитанията си. Или приема различията като лична обида или липса на любов.

Ако контролирате свободата на своя партньор, вие не сте вече обект на любов. Превърнали сте се в две неща, срещу които другия ще се бунтува – господар на роб и родител. Съпругът или съпругата не са били създадени да бъдат което и да било от двете. Ако контролирате, помнете цената, която ще платите накрая – вашият партньор ще се бори да бъде свободен и зрял възрастен човек. Той е бил създаден да бъде личност, свободна от контрол така, че сам да донесе тази своя индивидуалност при вас, за да можете да оформите своето „ние”. Ако отнемете тази свобода единността ще бъде обикновен придатък на вас самия.

Бунтът срещу контролирането е мотивът, който се крие зад многото любовни афери и др проблеми. Такъв партньор, който се чувства контролиран, не е зрял достатъчно, за да устои с поставяне на граници и често реагира като влиза в любовна афера, за да „бъде свободен”. Свободата става смъртоносна и той пада като овца на заколение.

Ласкателството и привидната свобода са убедителни думи, които дават „облекчение” от натякването и чувството за вина насадено от контрола, получаван в къщи. Дайте свобода и изискайте отговорната й употреба в служба на любовта...

Из „Границите в семейството”


2 коментара:

  1. Интересно ми е да чуем мъжките гласове!
    Ккаво мисялт мъжете за свободата на жената в брака!
    Познавам съпрузи, които не дават думата на половинката си... или ако я датат, после хич не им харесва казаното и го показват така явно... че жената повече предпочита да замълчи и да търси споделяне в дневника си или с приятелки.
    Хриси

    ОтговорИзтриване
  2. За съжаление това е масова практика. Жалкото е, че съществува и в църквата. Дори и да се опитам да разбера мъжете, които се смятат за по-силни, не разбирам, нито оправдавам жените, които сякаш им харесва робството...

    ОтговорИзтриване