сряда, 12 януари 2011 г.

ТВОРИ ЦВЕТОВЕ... и взаимоотношения


Всяка цветова гама придава на човек различно настроение. Но дали различните настроения могат да бъдат обозначени с определен цвят? Цветове във взаимоотношенията...

Когато се върна в годините назад, виждам преходния момент в живота на повечето хора, който е свързан със съдбовното „да” и всичко пред очите ти става бяло и чисто. С годините цветовете се менят толкова често, както и сезоните – от цветно, до бяло-черно и обратно. Почти винаги „цвета” на настроението ти определя и „цвета” на днешните взаимоотношения с близките, приятелите и пр. Постояно си повтарям, че ако се ядосам в работата и деня ми стане сив, едва ли някой в къщи е виновен, че да пренасям сивотата и във взаимоотношенията ми с момчетата например. Иска ми се да сме изградили такива пъстри взаимоотношения за тези 17-18 год, в които са мои деца, че нищо да не е в състояние да им влияе. Че от кого зависи, не от мен ли? Мислим си, че външни фактори влияят на отношения и взаимоотношения, но истината е, че всичко се корени във вътрешния човек, нашето „Аз”, от което ни е толкова трудно да се откажем или просто да го пренебрегнем някой път. Искаме всичко да се върти около нас, винаги на нас да ни е добре, ние да диктуваме парада. Идват обаче критични моменти, когато се налага да вземем решение, да забравим малко за комфорта си, да разберем, че не всичко е само бяло или само черно, но има и други нюанси, с които трябва да се съобразим. И ако все още се учим как правилно да подбираме цветовете и се опитваме да разберем какво ни отива, може да възникне удивителен страничен ефект – изведнъж ще започнем да забелязваме около себе си цветове и багри, за които преди дори не сме подозирали.

И се сещам за вчерашния прекрасен ден, в който се събудих в най-черното си настроение от дни наред, но приятелски разговор с добронамерен човек начерта красиви багри в съзнанието ми и веднага черните окраски бяха заменени с пъстри такива, които изпълниха деня ми с настроение. Дълги години откакто не рисувам, въпреки, че съм завършила художествено училище, но изведнъж осъзнах, че на всеки от нас е дадено да рисуваме, да чертаем в сърцата на хората около нас и близките ни. И ако рисуваме с топли цветове няма начин с времето картината на живота ни да стане приятна, изпълнена с живот, привлекателна и привличаща окото. Не съм художник, но взех решение да рисувам и да не спирам. Създадени сме да творим, както твори нашия Създател...

3 коментара:

  1. И тази статия, всъщност е картина, нарисувана с думи. Виждам това, което пишеш и с твоята " рисунка " ме предизвикваш и аз да " рисувам " в съзнанието си. Виждам многоцветната дъга и осъзнавам, че няма приемане на цветността ( различността и многообразието ), ако не се вникне в символиката на дъгата - прошката, примирието и верността са абсолютна необходимост, за да останем цветни и да оставим другите да бъдат такива...
    Диляна

    ОтговорИзтриване
  2. Рисуваме с четка в сърцата с думите, които идват от сърцето и отиват в сърцето и от нас зависи какви цветове с думите ще използваме:топли с обич и любов или хладни-нараняващи и отблъскващи.Лесно е да се вземе четката с цветовете от думи, но след нарисуваната картина се питаш това ли са правилните цветове? Бог дава право на избор с нашата воля и чувства да рисуваме в сърцата на любимите хора. И най-вече да рисуваме така в сърцата на хората, че да виждат ИСУС.
    Наташа
    12.01.2011г.

    ОтговорИзтриване