ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Цяла седмица почивка. Наслаждавам се на времето, в което не съм на работа и имам възможност да правя каквото си искам. Знам, че не сме свои си, защото трябва да свършим нещо поръчано от децата, мъжа :), но все пак приоритетно Бог е на първо място. Отваряйки очи си казвам, Боже и този ден е за теб, благодаря Ти за възможността да бъда още един ден с Теб и Твоето присъствие. Не мога да си намеря трудовата книжка, търся я ден, два, явно при преместването от едно място на друго... Трябва да я намера... Сигурна съм, че ще я намеря. Трябва да приключа с един работодател и да се преместя на ново място. До понеделник има много време и трябва да използвам почивката пълноценно. Разбира се, половината време минава в четене. Мисля си, защо хората поставят като цел в живота си да утолят жаждата си за удоволствия, които този свят предлага в изобилие? Каква е цената на човешкия живот? Колко струва човека? Защо така се е обезценил? Библията казва: „Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика... и Бог сътвори човека по Своя образ, по Божия образ го сътвори...и Бог ги благослови /Битие 1:26-27/. Въпреки, че Бог сътвори човека по Свой образ, даде му власт и го благослови, човека избра да съгреши и загуби привилегията, която имаше – да бъде в Господното присъствие. Бог създаде човека с определена цел. Той трябваше да знае, да обича, да се покорява, да бъде във взаимоотношения със своя Създател. Също и да упражнява господството над останалите творения. Всичко, което съставя личността и самосъзнанието, интелект, воля, чувства е този образ и който му дава възможност да има връзка с Бог, със себеподобните си и да упражнява власт. Вместо да бъде с Бог и с ближните си във взаимоотношения, при които наистина да може да е отражение на Божия образ и слава, човека се опитва да открие смисъла на живота си в неправилни отношения и робство на грях. Той стана покварен и нечестив в помислите на сърцето си и превърна Божиите истини в лъжи. Христос дойде да възстанови взаимоотношенията ни с Бог. Той е истинският Божи образ/Кол.1:15/. Въпреки грехопадението, човекът пак трябва да се разглежда като сътворен по Божия образ /Яков 3:9, Пс.8/. Той със своето неверие не ще унищожи Божията вярност. Бог е готов да намери изгубения човек с цената и на най-болезненото търсене и саможертва. „Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деведесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”/Лука 15:7/. Всеки един е ценен в Божиите очи и всеки има призвание, което трябва да изпълни за да се чувства удовлетворен от този живот. Но какво прави човека? Не иска да знае за Създателя. Търси времени удоволствия, които го залъгват и притъпяват дълбоката болка и неудовлетвореност. Дори и да осъзнава това, не желае или просто казва, нямам сили да спра, което е поредното бягство.
Скоро една приятелка ме попита: Защо Бог казва, че приятелството със света е вражда против Него? Христос нямаше проблем с хората от света, но имаше проблем с делата им. Духът на света е копнежа за задоволяване на плътското и егоистичното човешко желание. Божият Дух е в пълна противоположност на това, и Бог „до завист ревнува за Духа, който е вложил да живее в нас”/Яков 4:5/. Той казва: „Покорявайте се на Бога и противете се на дявола...приближавайте се до Бога и ще се приближава и Той до вас”. Добре е човек да открие Христос и да се предаде в Неговата ръка, но още по-добре е да търси онова пълно взаимоотношение, което води до пълноценен християнски живот.
Понякога е трудно, понякога боли, но това е резултат от човешкия избор :). Намирам си трудовата книжка и сякаш камък ми пада от сърцето. Чудя се, как е възможно да ме отклонява в мислите такъв малък проблем? Но факт. Всеки ден сме изправени пред избор. Понякога избора е изключително важен, понякога е съвсем дребен, като моя /избор дали да изпадна в отчаяние, или да запазя самообладание и да си пазя мира, защото все пак Бог е в контрол/. Но всеки избор показва отношението на сърцето ни, готовността ни да сме верни, посветени, решени да продължим, въпреки грешките ни и слабостите, въпреки недоразуменията и обстоятелствата около нас. Божии създания сме, по Божий образ сътворени. И когато насочваме себе си в преклонение към Създателя, ние най-пълно олицетворяваме това, което Бог е пожелал в намерението Си да бъдем. За добро е. Боже, дай ни правилен избор! Безценни сме!