петък, 15 януари 2010 г.

СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСКАТА СВОБОДА

През последните години много се говори за свободата. Всички искаме да сме свободни. Да сме независими от родители, настойници, както и от всяка власт която е над нас.
Отивам на работа и там на въпроса ми „Какво прави?” ми отговарят „Правя каквото си искам!” Дори сина ми когато го попитам „Къде ходи?” бързо изрича „Където си искам!” Фрази, които за съжаление често отговарят на вътрешното ни състояние – желание за пълна независимост, което със сигурност не е свободата, която ни даде Христос. Какво представлява християнската свобода всъщност?
„Защото вие, братя, към свобода сте призвани, само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов...”
Според Галатяни 4 това е свобода на съвестта. Никой не е истински свободен, докато Исус Христос не го освободи от товара на неговата вина. Апостола казва на галатяните, че те са били „призвани” за тази свобода „чрез Христовата благодат” /1:15/. Призивът към свобода не е резултат на наша собствена заслуга, а на благодатта на Бога.
Образът на християнството днес не е свързан със свобода, а по скоро с робство. Павел още тогава е разбирал, че е възможно християнската свобода да се схваща неправилно. В Галатяните той се защитава срещу обвинението, че проповядва анархия. Ето защо веднага след думите си, че сме призовани към свобода, Павел започва да обяснява какво тази свобода е и какво не е.
На първо място християнската свобода не е свобода за плътско задоволяване. /ст.13/ „Плътта” в езика на апостол Павел е нашето паднало човешко естество, което е егоцентрично и склонно към грях. Т.е нашата свобода не трябва да я използваме като претекст да угодим на себе си. Свободата е свобода от грях, а не свобода да вършим грях. „Свободата за грях” всъщност е форма на робство, затова Исус казва на евреите: „Всеки, който върши грях, слуга /роб/ е на греха. Сега имаме обещание, че ако ходим в Духа няма да угаждаме на плътските страсти, а Святия Дух ще направи така, че плода Му да узрее в нашия живот, достигайки до себеобуздание – ст.23.
На второ място християнската свобода е служение, а не егоизъм. „но с любов служете си един на друг”/ст.13/ Ние сме свободни по отношение на Бога, но сме роби един спрямо друг. На Коринтяните Павел пише: „Защото при все, че съм свободен от всичките човеци, аз станах роб на всички, за да придобия мнозината”. Любовта те задължава да обичаш и да служиш.
Също християнската свобода не е свобода, която пренебрегва закона. Ап. Павел подчертава, че не можем да постигнем приемане от Бог като спазваме закона, но веднъж приети, ние спазваме закона от любов към Този, Който ни е приел. Според новозаветната терминология, въпреки, че нашето оправдание зависи не от закона, а от Христа и то разпнат, все пак нашето освещение се състои в изпълнението на закона. Римл. 8:3-4, също и 6:2 където казва: „Носете заедно товарите си и по този начин изпълнявате Христовия закон”.
Всеки, който е освободен от Христос, изразява своята свобода по три начини – самоконтрол, любов /служение на ближния си/ и в подчинение на Божия закон. Трябва да отстояваме свободата, на която бяхме призвани, без да попадаме в робство от една страна и без да живеем в невъздържаност, от друга.

петък, 8 януари 2010 г.

Духът на Господа Еова е върху мене

1. Духът на Господа Еова е върху мене;Защото Господ ме помазаЗа да благовествувам на смирените:Изпрати ме да изцеля съкрушените в сърдце,Да проповедвам освобождение на пленниците,И на затворниците отваряне на тъмница;
2. Да проглася годината на благоволението Господно,И деня на въздаянието от нашия Бог;Да утеша всичките наскърбени;
3. Да наредя за наскърбените в Сион,Да им дам венец вместо пепел,Миро на радост вместо плач,Облекло на хваление вместо унил дух;За да се наричат дървета на правдаНасадени от Господа, за да се прослави Той.
4. И ще се съградят отдавна запустелите места,Ще се издигнат досегашните развалини.И ще се обновяват пустите градовеОпустошени от много родове.
5. Чужденци ще останат и ще пасат стадата ви,И чужденци ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.
6. А вие ще се казвате свещеници Господни;Ще ви наричат служители на нашия Бог;Ще ядете имота на народите,И ще наследите тяхната слава.
7. Вместо срама си ще получите двойно,И вместо посрамянето си те ще се радват в наследството си;Затова в земята си ще притежават двойно,Радостта им ще бъде вечна.
8. Защото Аз Господ обичам правосъдие,Мразя грабителство с неправда;А тях ще възнаградя с вярност,И ще направя с тях вечен завет.
9. Потомството им ще бъде познато между народите,И внуците им между племената;Всеки, който ги гледа, ще познае,Че те са род, който Бог е благословил
10. Ще се развеселя премного в Господа,Душата ми ще се зарадва в моя Бог;Защото Той ме облече с одежди на спасение,Загърна ме с мантия на правдаКато младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец,И като невеста накитена с украшенията си.
11. Защото, както земята произвежда растенията си,И както градина произраства посеяното в нея,Така Господ Иеова ще направи правдата и хвалатаДа поникнат пред всичките народи.
/Исая 61 гл./
Исая е един от най-значимите старозаветни, големи пророци. Чета често тази книга и я обичам не само поради богатството й в идейно и стилово отношение, но и заради духовното й съдържание. Началото на тази глава Исус избира да прочете в Назарет /Лука 4/ и показва, че думите на Исая са пророчески. Исая пророкува за идването на Месия или Помазаника. Той ще дойде да донесе благата вест, ще изцери съкрушените, ще освободи пленниците и ще пусне на свобода затворниците, разбирайте „ще отвори очите на” и ще изведе от мрачната тъмнина затворените, към светлина. Ето сега е годината на благоволението на Господа или дълъг период от време, в който всички, и евреи, и езичници получават пълен достъп до Господа и се радват на Неговата милост. Но да не забравяме, че ще дойде и деня на въздеянието, за който трябва всеки да бъде подготвен. Главата е страхотна. Завършва със сигурността на успешното дело на Господа. Както процесите на покълване и растеж са сигурни, така и делото Му. Бог ще се погрижи сам плода да поникне. Ще спаси народите поради правдата, която Го удовлетворява и ще Си осигури хвала от всички, които получат спасанието.