Последния месец е трудно време, за което може би след време ще се сещам с благодарност за взетите уроци за живота. Повече време прекарвам с биографиите на значими мъже или просто в Божието присъствие. Търсещите хора се чувстват самотни през по-голяма част от живота си. Невероятно е как някак през времето следваш определен план и мисия, за която си определен. Случват се ужасно лоши неща, които са поставени като преграда, която да прегради пътя ти за напред и въпреки това, понякога и без да разбираш как, я прескачаш. На фона на всичко, за което не мога да кажа защо се случва, вчера ми отказаха спирачките и се блъснах в един автобус... карах няколко километра без никакви спирачки... успях някак, не знам как, да спра преди пешеходна пътека, оставаше и да блъсна някой пешеходец... и все в този дух... Не зададох въпроса: „Защо?” Просто седях и бях потопена в благодат. „Угнетявани сме от всякъде, но не сме сломени, в недоумение сме, но не до отчаяние”/2Кор.4:8/. Надеждата, с която сме свикнали да вървим в определената посока не е достатъчна. Трябва ни увереност, до която може да стигнем само потапяйки се всекидневно в Божието слово. Днес разбрах, че има моменти когато и това не е достатъчно. Да вървим с вяра /ТВЪРДА увереност/ в нещата, които не виждаме е да стоим в Божието най-добро! Когато притежаваш нещо скъпо дълго време, забравяш колко голяма стойност има. Когато го загубиш, разбираш, че без него не можеш. „Отделени от Мен, не можете нищо...” Няма нищо по-добро от ежедневното „потапяне” в Божието присъствие. Да имаш благодат когато всичко около теб се руши, или всичко около теб кипи е нещо, което не можеш да купиш с пари, или да получиш поради заслуги. То се дава безплатно, по милост, на тези, които са преклонили коляно пред Него – Великият.
Обичаме Те, Господи! При кого да отидем? Само при Теб има думи на вечен живот...Не забравяме надеждата, в която сме призвани. Словото ни дава увереност, че пътя ни се управлява от Теб, тогава когато Ти се доверим... и покорим. Умножи и вярата ни, за да видим повече от това да живеем собствения си „тих” и „СПОКОЕН” ЖИВОТ В Твоето присъствие. Ще устоим на трудностите, ще платим цената, която трябва да платим за да видим това, което все още не сме видели да се случва – но обещано от Теб за последните дни. Знаем, че устояването ни във вяра не е свързано само с устояването ни като християни, но и в стоенето ни в призванието, което всеки един от нас си призвал. Живеем във време, в което нищо свято не се цени. Дай ни да живеем в това време, но да не сме водени от духа му. Готови сме да платим цената и очакваме... така както Ти очакваш... нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар