СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Винаги когато мисля за Страхът от Господа се сещам за Притча 1 стих 7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта /знанието/...” Когато хората се отнасят правилно към Бог, те се намират в правилно отношение към света като цяло. Страхът от Господа не е някакво чувство на панически ужас и страх, а е резултатът от слушане, научаване и откликване на Божието Слово: „Да пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него”, „...Събери ми людете и ще им дам да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята и те да учат чадата си на това” /Второз.8:6, 4:10/. Така че да се бои човек от Бога означава да Го възлюби, да се прилепи към Него и да Му служи. Страхът от Бога се появява в много книги на Стария завет. В Патриархалната епоха я виждаме като отклик на Аврамовата вяра, когато той доброволно пожертва сина си „... защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си.../Битие 22:12/. По-късно по времето на Мойсей виждайки чудесата, които Бог прави, в хората се засилва страхопочитанието към Господа - „Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните и людете се убояха от Господа и повярваха в Господа и в служителя Му Мойсей”/Втор.14:31/.
Да се бои човек от Яхве означава да се посвети на Него във вяра. Един от Най-мъдрите хора живели някога на земята Соломон се моли – „...за да познаят Името Ти всички народи по света, за да се боят от Тебе, както народа Ти Израил...”/3Царе 8:43/. Когато четем книгите на мъдростта и Псалмите установяваме, че страхът от Господа става същината на знанието и мъдростта на Бога. Еклисиаст завършва: „Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължение на човека, защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било добро или зло”/12:13-14/. Напоследък всички говорим за това, че Бог е любов, колко милостив е Той и това е истина, но пропускаме да споменем, че Бог е справедлив и ще докара на съд всичко. Вярващият човек се различава драстично от масата хора - той е посветен и праведен, спазва Закона на Господа и размишлява над него ден и нощ /ПС. 19:7-14, 112:1/, прославя името на Господа и Божието благоволение почива на него: „ Ето окото на Господа е върху онези, които се боят от Него. Върху онези, които се надяват на Неговата милост...”/Пс.33:18/. Със сигурност има връзка между страха от Господа и живота ни:
„Страхът от Господа придава дни,
А годините на нечестивите се съкращават./Пр.10:27/
Страхът от Господа е извор на живот... /Пр.14:27/
Страхът от Господа спомага към живот, който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло/Пр.19:23/ и пр.
Сам по себе си човек е неспособен да нареди късчетат на този пъзел – живот, както твърди Райт. Но той се стреми да узнае как ще се съчетаят тези късчета, търсейки максимално удовлетворение като Божи образ. Само когато човек започне да се бои от Бога ще може да схване истината и ще постигне знание и живот/Разгледай Еклисиаст 7:14 и 8:14/.
Животът ни е прекалено сложен, подложени сме на всекидневни изкушения, но страхът от Господа е мощно оръжие и чрез него имаме победа!

МЕЖДУ ЗЕМЯТА И НЕБЕТО

Ева отвори очи. Беше се събудила от силния лъч светлина, който влизаше през отворения прозорец. Още не можеше да осъзнае къде се намира. Ставаше всеки ден преди изгрева на слънцето и някак необичайно й се стори да се излежава до толкова късно. Сърцето й биеше лудо. Започна да осъзнава, че деня е неделя и реши да разгърне мечтите си от последните няколко седмици. Ева беше от хората, които обмислят всяка крачка по два пъти преди да я прекрачат, но този път реши да постъпи импулсивно. Хитра усмивчица мина по лицето й. Скочи бързо, надяна спортен панталон и маратонки и запали старото БМВ. Добра кола. Приятел. Споделяше й всичко, но като верен другар никога не я издаваше. Беше се смяла и беше ридала на рамото й, но въпреки това продължаваше да има авторитет и сила пред нея. Колата тръгна в посоката, в която пътуваше всеки делничен ден. Ева се усмихна и завъртя волана, Бмв-то бавно потегли по непозната тясна пътека, по което нямаше спомен да е минавало друг път. Време е за непознати и неизследвани пътища. Младото момиче се усмихна отново. Кара близо час, но й се стори минути. Мислите й бягаха в различни посоки. Беше объркана и се разкъсваше на хиляди късове. Въпреки това я заливаше необичайно спокойствие и мир, който със сигурност не идваше от нея. Беше свикнала всичко да преписва на Бог. Бурите, ветровете, но и всяко добро нещо идваше от Него. Нали беше станал нейн Баща. Баща й почина, нямаше го вече, за добро или за лошо тя беше и мъжа и жената, и всичко в дома си. Така от доста години нейният Небесен Баща полагаше пълни грижи за нея. Разчиташе единствено на Него. Ясно й беше казал: „...Не бой се, защото Аз съм с тебе, не се ужасявай, защото Аз съм твоят Бог. Ще те укрепя, да, ще ти помогна. Ще те подпра с праведната си десница...”/Исая 41: 10/. Но днес, пътувайки в тишината ясно чу: „Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име, Моя си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда и през реките – те не ще те потопят, когато минаваш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опари. Защото Аз съм Еова, твоят Бог...”/Исая 43: 1-3/. Олекна й. Знаеше, че много пъти е била в критични моменти, но всеки път някак си, с Неговата подкрепа намираше правилната посока. Искаше и този път да е така. Беше й ясно, че рискуваше много, когато тръгва по непознат път. На всяка крачка усещаше неприятели и недоброжелатели... Стигна. Моторът спря. Небето беше така синьо, че се сливаше с очите й. Затвори очи и си спомни това великолепно място и как бягаше свободно с босите си крачета като дете. Не беше идвала много години. Припомни си всеки детайл от последния път, когато беше на това райско местенце. Усети прилив на енергия и свобода, която не беше изпитвала от години. От дъното на сърцето си викам към Тебе, Боже. Чуй гласа ми! Думите изплуваха неволно, а чувствата, които я заляха бяха неописуеми. Престъпи плахо, защото си личеше, че крак не беше докосвал стръковете покарала трева. Зарови глава в ръцете си и се опита да подтисне всички чувства, които напираха в нея. Защо дойде? Сигурна беше, че не е сама, а се чувстваше ужасно сама. Искаше да почувства забрава, дори коя е. Би дала всичко за една сутрин без умора и изтощение. Знаеше, че рано или късно всичко ще свърши. Хъсът й за живот някак си се беше загубил без да разбере. Нямаше от кой да получи подкрепа, пък и не го желаеше. Беше сигурна, че това, което наистина иска, никога не ще го има. И за какво ли? По лицето й се стичаха сълзи. Чу стъпки и неволно се обърна. На две крачки от нея се беше вцепенил от уплаха див заек. Опита се да не помръдва, за да не го уплаши. Гледаше го през сълзи, но неволното й движение го прогони. Проследи го с очи и осъзна, че е съвсем сама. Тогава чу отново онзи благ и тих глас, който не я оставяше на мира: „Така казва Господ, твоят Изкупител, Който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който е сътворил всичко, Който Сам разпростя небесата и Сам разстла земята, Който побеждава учението на мъдрите и го обръща на глупост, Който потвърждава словото на Своя служител и изпълнява изявеното от Своите пратеници...”/Исая 44:24/. Стана й горещо. Думите звучаха в цялото й естество. Знаеше, че Бог се справя Сам с делата Си и това я изпълваше с респект и страхопочитание. Изведнъж осъзна, че въпреки, че е само жена имаше Неговата невероятна подкрепа. Неговата любов, търпение и доверие я изпълниха със сили, от които имаше толкова голяма нужда. Сякаш й поникнаха криле. Идваше й да полети. Дали ангелите са с крила? Добър въпрос, но това в момента нямаше никакво значение за нея. Бяха минали часове, а тя дори не беше усетила. Скоро отново щеше да се върне на това тайнствено място. Тогава нямаше да бъде сама, знаеше го със сигурност...

ИЗБОР ЗА ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ

Минава ден след ден и сякаш един ден е като птица – поглеждаш го, няма време да се порадваш дори на красотата му и той е излетял. Мигът е невероятен, красив, стига да можеш да кажеш: „ Благодаря!” Трябва ли да минат години за да си дадем равносметка, да осъзнаем колко добро е имало в лошото и колко справедливост в несправедливото? Не скучая! Да работиш по 16 часа на ден определено е безумие. Мислех си, че съм придобила разум и съм влязла в зрял ритъм на живот и на въпроса: „Къде е границата на достатъчното?” съм си отговорила отдавна, но...
Липсата на смислена комуникация, контактите с хора, с които говориме един език, допира до „стара” книга са неща без които няма да мога да свикна. Любовта към професията, която си избрал е незаменима. Да правиш нещо по задължение или с неправилен мотив изморява и те прекършва. Но взетия личен избор с любов и постоянство води до реализация. Склонни сме да увеличаваме скоростта. Но сърцето и душата ни може и да не са готови за тази скорост. Заспах на магистралата, просто за секунда щях да се блъсна с огромна скорост. Колкото по-бързо караш,по-малко говориш. Зная, че ако не поправя скоростта, с която се движа, ще прекарам най-пълноценните години от живота си в бърз ход, но с чувство на вътрешна празнота.
Бог вижда положението, в което се намираме, но и предвижда къде ще бъдем ако Го оставим да работи над нас. Той не се движи по нашето разписание, въпреки това идва точно на време. Скоро един служител ми каза: „Бог те е въвел в тази ситуация и Той е с теб там...” Повтарям си го. Сигурна съм, че е така. Когато тръгнеш по нов път или претърпиш провал имаш възможност за избор: самобичуване, строго мъмрене на другите или прехвърляне на вината на външни фактори. Предпочитам въпроса: „Каква поука си взе?” – отваряш се за наставление и растеж. Трябва да разбираме сезоните, през които преминаваме в живота си!
„И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Теб доброволно.” /1Летописи 29:17/. Хубаво е да не правим нищо по принуда, но да имаме собствено убеждение за нещата, тогава и примера се следва. Не бих желала никой да прави нещо за мен по задължение, така и моят Небесен баща би бил щастлив всичко, което правя да е от любов и с радост. От хората мога да прикрия истинската същност на нещата, но сърцето си от Бог не мога да скрия.
Спомням си думите на Исус: „ Крадецът идва само да открадне, да заколи да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” Христос иска да имаме пълноценен и изобилен живот. Изборът е наш. Въпрос на ученичество... и покорство. Често смирението и прошката са ключа към отворената врата. Трудно е, но само докато се вземе решение. Изборът е личен, отговорността също. Слънцето свети... а времето лети! Очаквам момент на просветление...