Свободен ли съм или зависим? /Как употребявам своята вяра?/

Скоро се запознах с млад мъж болен от диабет, който през голяма част от живота си е бил сляп. След като разговаряхме няколко пъти осъзнах, че най-големия проблем на мъжа не беше заболяването му, а неговото емоционално състояние. Сменил няколко църкви, като в последната изключително много се наблягало на поучение относно вярата. Много са местата, където се говори, че ако имаш вяра ще получиш всичко и можеш всичко, но ако нямаш вяра, цял живот ще си слаб или болен, както е в случия с моя познат. Направо гняв се надигаше в сърцето ми, докато го слушах. Служителят дори си позволил да каже: „Ако се разболеете и умрете, вината си е ваша! Просто нямате вяра!” Не ми се слушаше. Как да се помогне на хора в подобно положение? Новият ми приятел беше в тежко състояние. Изглеждаше напълно отчаян. Беше научен, че размера на вярата определя дали ще получиш, или няма да получиш това, което искаш от Бог. Ако не го получиш, можеш само себе си да обвиняваш. И той правеше точно това – обвиняваше себе си, че няма достатъчно вяра.
Наистина ли така действа вярата? Не, разбира се. Много хора биват поучавани по този начин, но явно нямат никаква представа какво представлява вярата, как действа и какво да правят. Спомням си един служител, който казваше: „Вярвам с цялото си сърце, че този стол ще ме издържи ако седна на него. Съвсем сериозно ви казвам, няма и сянка на съмнение в мен, че на стола може да му се има доверие. Но аз не упражнявам това, което Библията нарича „вяра” в този стол. Думата „вяра” в Библията включва елемент на зависимост и упование. Независимо от това, какво мисля интелектуално, аз не упражнявам това, което Библията нарича „вяра”, докато не седна на стола. Следователно, вярата винаги включва решението на волята да действа според това, което умът приема за вярно.” Вярата винаги откликва на истината чрез действие. Тя не е сила, с която да манипулираме Бог. При истинската вяра Бог винаги е Инициаторът, а човекът е този, който откликва. Бог казва, че нещо е истина или обещава нещо и човекът откликва на това действие, като завися от Него за резултатите. В случая на моят познат беше обратното. Човекът си присвоява ролята на инициатор и се опитва да използва вярата като сила, с която да принуди Бог да стане този, който откликва. Няма сила във вярата сама по себе си, има сила Бог. Вярата е само това, което свързва Божията сила с човека. Не е важен размера на самата вяра, важна е Божията воля. Аврам ни е пример за вяра. Той беше „уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен да го изпълни.”/Римл. 4:21/
Разбира се, човек трябва да се запознае с някои основни понятия, към които да се придържа, преди да мисли как да живее чрез вяра. Ако нямаш никаква представа кой е Бог и какво е направил за теб, няма как да се стремиш да живееш с вяра, която де факто нямаш, но по-скоро би кривнал към някоя окултна практика.
Аз и ти не сме в състояние да произведем християнски живот. Само Исус може. Нашата отговорност е да запазим отношение на приемане и зависимост - Ако аз не мога, Той може. Покорството на Бог е целта, която християните желаят да постигнат. Средството за постигане на покорството не е легализъм или законничество, това няма стойност за Христос. Още в Стария завет Бог казва: „Защото милост искам, а не жертви, и познаване на Бог повече, отколкото всеизгаряния.”/Осия 6:6/
Бог иска от нас пълно предаване. /Това няма нищо общо с посвещението./ Предаването е нещо, което ние решаваме и правим. Ние предаваме себе си на един Любящ Баща и Отец, който ще се погрижи за живота ни в Неговата съвършена мъдрост и контрол. Същността на живота на вяра е благодарното сърце. „Във всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христа Исуса.” Благодарното сърце е предало всички права на суверенния и любящ Бог. „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито англи, нито власти... нито което и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов.../Римл.8:38/. Дори и с проблем или недъг, или болест, нищо не е в състояние да промени отношението ми на благодарност към Моя Бог.
Преди няколко години майка ми по същия начин щеше да загуби зрението си. Тя е болна от диабет и прогресивно зрението и намаляваше. Отидохме в частна клиника и лекарката просто каза, че сме закъснели. Капилярите се пукаха в очите й и нищо не беше в състояние да ги спре. Месец след месец на терапии с лазера, успяхме да овладеем положението. Никой не вярваше, дори и лекарката беше изключително изненадана на добрия резултат, който беше постигнат. Постоянството ни беше възнаградено. Майка ми вярваше, че това трябва да бъде направено и въпреки, че зрението и е намалено, тя вижда и се справя сама и днес. Повярва и се довери, покори се – това беше Божията воля за нея. Всяка ситуация е различна. Нима някой би дръзнал да обяви, че апостол Павел не е имал достатъчно вяра за да излезе от Римския затвор или, че не е имал възможност чрез вяра да облекчи страданията си? Смешно би било! И вместо да слагаме съмнение, обвинение в човешкото сърце, по-добре е вяра да посеем, надежда и любов. Доверие в един Голям, Състрадателен и Нежен Баща, Който винаги се грижи за своите, познава ги по име и не би отхвърлил човек, поради липса на вяра... Помогни на неверието ни, Господи.
П.п. Мисля, че моят нов приятел става все по-спокоен и уверен, поради това, че опознава все повече Своя Спасител. Решението, което взе бе да предаде изцяло себе си на Него. Мисля, че сега вече знае, че Той – Христос е истинския отговор на всяка нужда на човешкото сърце. Зная, че се моли все по-усърдно за своите приятели, а не единствено и само за своето изцерение. Въпреки проблема си, зная и виждам, че сърцето му е изпълнено с благодарност, най-вече заради това, което е в Христос и това, което има в Христос. Благодаря ти, Исусе!

ЕДНА НОВА КНИГА

Излезе от печат една дълго очаквана от мен книга. Новото издание на „Лекции към моите студенти” на Чарлс Х. Спърджън не се ръзличава съществено от старата, но са добавени няколко интересни глави. Използване на анекдоти и примери, къде да ги намерим, астрономията като източник на примери за проповеди.
Чарлс Хадън Спърджън /1834 – 1892/ е проповедник и учител от Викторианската епоха. Хиляди слушатели са се събирали всяка неделя да слушат в Лондон проповедите му и също толкова четат печатните издания, в които се печатат те. До 1917 г. са продадени над 100 милиона от неговите проповеди само на английски. Излязлото от печат издание на Български /1998/ с единадесет проповеди на Спърджън под заглавие „Призивът”, беше една от настолните ми книги дълго време. Сърдечно препоръчвам новото издание на „Нов човек” на всеки, който иска да проповядва, обучава и изгражда себе си в покорност на Божието Слово.
Ето и част от последната глава:
„ Земята, всички планети и цялата солидна материя на всемира се контролират, както знаете, чрез силите на привличането. Ние се задържаме на мястото си в света, като се движим около Слънцето чрез две сили – едната наречена центростремителна, която ни дърпа към слънцето, а другата центробежна, която се илюстрира от капките вода, излитащи по тангентата на въртящо се мокро колело.
Вярвам, че по същия начин има две сили, които винаги действат върху нас – едната, която ни привлича към Бога, а другата, която ни дърпа дълече от Него; и така сме държани в кръга на живота; за себе си обаче, ще съм много доволен, когато изляза от влиянието на центробежната сила. Вярвам, че от момента, когато това стане и привличането, което ме дърпа дълеч от Бога се прекрати, аз ще бъда с Него в небето – в това не се съмнявам. Когато дойде този славен край на живота, за мен ще бъде много по-добре.
Бих казал заедно с Бл.Августин: „Всичко се привлича от това, което му е центъра, около което се върти. Бъди център на сърцето ми, о, Господи, моя светлина, моя единствена Любов!”
Самото слънце е едно огромно тяло. Големината му е изчислена, но аз мисля да не ви затруднявам с цифри, тъй като те няма да ви дадат ясна идея за действителната му големина. Достатъчно е да кажем, че ако Земята и Луната, която се движи около Земята, бяха сложени вътре в Слънцето, би имало още много пространство, така, че Луната да не се блъсне в кората на Слънцето, докато се движи по орбитата си около Земята.”

Купете си книжката и може да продължите на там...

НА БАРБЕКЮ

Време е за почивка! Не изневерихме и този месец семейства да се съберем за общение, веселба и... хапване. Слънчевото време ни предразположи за игри, усмивки и добро настроение. Благодарим на домакините! Малко снимки от барбекюто!

До следващия път...

ВРЕМЕ Е...

Събуждам се. Главата ме боли, очите ми са замъглени. Прозорецът е широко отворен, все пак е лято. Не виждам, но чувам птиците и техните звънки песни и се заслушвам. Денят все още не е започнал. Почивен ден е и имам право на малко повече време прекарано на спокойствие с гласовете на птиците. Скоро ще ставам преди слънцето. Да имаш собствен бизнес се оказва изключително трудно. Добре ми беше на бюрото, дори и хаоса на него не ме дразнеше. Казвам си, че ще се справя. Налага се. Питат ме, как се оправям? Е, как? Като всяка жена. Без оплакване, без мрънкане, ставаш и тръгваш. Смених много професии и лесно е когато зависят от тебе нещата. Трябва да изчетеш нормативните документи, трябва да наваксаш загубеното време, трябва да завършиш задачките... Но когато опреш до някоя инстанция или ведомство, направо свят да ти се завие. Как да се справиш? Не зависи нищо от теб. Никой не те пита, бързаш ли, имаш ли възможност? Просто ти определят срокове и такси, от които свят да ти се завие. А дали ще ги спазят – това е друг въпрос.
Частният бизнес винаги ме е плашел. Добре е когато работния ден започва в 9 и в 17 вече си вън от офиса. Явно е, че когато гониш собствените си задачи времето вече е относително понятие и определено забравяш за осемте часа зад бюро. На скоро седях с група млади хора, които ме бяха поканили да посетим и поговорим с хора от едно Ловешко село и разговаряхме. Едното момче ме попита с какво се занимавам. Нямаше време, пък и смисъл да му разкрия всичките си бизнес планове. Казах, че съм свободна и пътувам, поне това лято. Тогава той започна да разказва неволите на хората, които в целия Троянски регион, работят за себе си. Когато нямаш достатъчно поръчки и трябва да свършиш работа за изключително малко време, не ти остава време нито за посещение на църква, нито за дълги разговори с приятели. Замислих се. Опитвах се да го разбера. Имаше желание за обучение, но не и възможност, нито време. Най-вероятно е прав и скоро и аз да се сблъскам с тази дилема, дали да почивам в неделя и да се срещна с приятели или да работя без почивен ден. Иска ни се да сме свободни. Но и задълженията не са за пренебрегване. Сега зная, че когато съм имала много дни, в които не съм имала служебни ангажименти е трябвало да ги използвам пълноценно, защото идва момент, в който задачите се изливат като град върху главите ни. Въпреки това си повтарям, че човек има преоритети, които е добре да не пренебрегва и ако те са подредени в правилна посока, всичко друго ще се нареди. Спомням си думите на Соломон: „Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето: Време за раждане и време за умиране, време за засаждане и време за изкореняване на насаденото, време за убиване и време за изцеряване, време за събаряне и време за градене, време за плач и време за смях, време за жалеене и време за ликуване... Каква полза за онзи, който работи, от онова над което се труди? Видях бремето, което е положил Бог върху човешките чада. Той е направил всяко нещо хубаво с времето му, положил е и вечността в техните сърца, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог...Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно, не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците...” Има време за всяко нещо. Компромиси се правят умерено. По-добре е да загубя малко, но да спечеля много – вечност – „вечността в техните сърца” – положена е в нашите сърца. Нека мислим не само за земното и не само за телесното, защото духовният човек мисли за духовното, а плътския – на него удоволствия не му стигат. Има начин за баланс и трябва да бъде открит. Бог е вечен!