ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ

Животът е странно нещо! Всеки ден се случват непредвидими неща. Винаги съм казвала, че живота е приключение, но често ни изиграва лоша шега и трябва голямо чувство за хумор за да кажеш, че е приключение. Преди ден, отварям си пощата, а в нея доста писма. Зарадвах се. Обичам да пиша и да получавам писма. Е, едно време бяха хартиени, но вече и на електронни съм доволна. Отварям първото - покана за венчавка. Зарадвах се, даже много. Страхотно е приятели да започнат нов, съвместен живот, с нова надежда за подкрепа, единство, любов и ... приключения. Отварям второто, съобщение за смъртта на млада жена, с която се запознах преди година. Посветили живота си със своя съпруг в определен район на страната, в служение и евангелизиране. Когато се запознахме чакаше своето първо дете с такава надежда. Преди дни получих съобщение за молитва, а ето вече я няма, премина към по-добър живот и в по-добър свят. Изпитах болка, от която просто свят ми се зави. Представих си как расте малкото й дете без своята майка... Отворих третото писмо, обична за мене жена споделяше проблеми. Спрях, не исках да продължавам да чета. Нуждаех се от глътка свеж въздух. Имах усещането, че се задушавам. Защо? Искам да чуя добра новина. Знам, че животът е болка, но и радост, тъга и мъка, но и щастие. Бях доволна, че преди месец изхвърлих телевизора от стаята си. Не исках да чувам отново и отново трагични събития и черна хроника. Само преди дни, на пътя до дома ми, млади момчета с мотора си, се бяха врязали с бясна скорост под автобуса на завой. Видях ги, трябваше да повдигнат автобуса за да извадят човека и мотора. На всяка крачка трагедия. Често не осъзнаваме, че зад всяка ситуация от подобен характер се крие нечия история, нечий живот, нечия съдба. Как да сме добри, когато всичко около нас е лошо? Как да се съхраним, когато обстоятелствата са трагични?
Пътувах няколко хиляди километра през този месец. Трудно време, изпълнено с много работа и перипети. Спомням си преди дни близък човек ме попита, как успяваш да запазиш самообладание? Защо се владееш? Та какво ще промени ситуацията ако изпусна нервите си? Ще я променя ли? Не! Само ще натрупам огорчение, което ще отрови собствения ми живот. Както казва апостол Яков „...Нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи, защото човешкия гняв не върши Божията правда.” Колкото и да се старае човек да се съхрани, да е добър, да е учтив, да е приветлив, ако Бог не го изпълни с небесна благодат и сили, това е определено невъзможно.
Преди няколко години имах ситуация, в която един човек с положение, авторитет и сила, реши да ме унищожи. След време почнах да осъзнавам, че тези ситуации бяха ме изградили. Дума не казах, нито се защитих. Знаех, че рано или късно правдата ще излезе на бял свят. Така и стана. След няколко години истината се разбра, но се радвам, че излязах „чиста” и можех да погледна спокойно хората в очите. Иска ми се да кажа, че трудностите каляват, защото зная, че е така. „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на тези, които люби”/Яков 1:12/.
Такъв е животът, изпълнен с болки, но след тях се ражда надежда. Изпълнен с тревога, но след това идва мирът, който никой ум не може да схване. Небесен мир. Много нещастие, което след време разбираш, че е в основата на твоето щастие. Това ли е животът? Да! Цветен, разнообразен, изпълнен с чудатости и непредвидими неща! Но сивотата със сигурност ще ни изнерви... и утегчи. Пъстрия живот е живота, който си струва да изживеем. Нека му се насладим – на всяка минута, всеки час, всеки ден. Струва си! Бог е добър!