ВРЕМЕ Е...

Събуждам се. Главата ме боли, очите ми са замъглени. Прозорецът е широко отворен, все пак е лято. Не виждам, но чувам птиците и техните звънки песни и се заслушвам. Денят все още не е започнал. Почивен ден е и имам право на малко повече време прекарано на спокойствие с гласовете на птиците. Скоро ще ставам преди слънцето. Да имаш собствен бизнес се оказва изключително трудно. Добре ми беше на бюрото, дори и хаоса на него не ме дразнеше. Казвам си, че ще се справя. Налага се. Питат ме, как се оправям? Е, как? Като всяка жена. Без оплакване, без мрънкане, ставаш и тръгваш. Смених много професии и лесно е когато зависят от тебе нещата. Трябва да изчетеш нормативните документи, трябва да наваксаш загубеното време, трябва да завършиш задачките... Но когато опреш до някоя инстанция или ведомство, направо свят да ти се завие. Как да се справиш? Не зависи нищо от теб. Никой не те пита, бързаш ли, имаш ли възможност? Просто ти определят срокове и такси, от които свят да ти се завие. А дали ще ги спазят – това е друг въпрос.
Частният бизнес винаги ме е плашел. Добре е когато работния ден започва в 9 и в 17 вече си вън от офиса. Явно е, че когато гониш собствените си задачи времето вече е относително понятие и определено забравяш за осемте часа зад бюро. На скоро седях с група млади хора, които ме бяха поканили да посетим и поговорим с хора от едно Ловешко село и разговаряхме. Едното момче ме попита с какво се занимавам. Нямаше време, пък и смисъл да му разкрия всичките си бизнес планове. Казах, че съм свободна и пътувам, поне това лято. Тогава той започна да разказва неволите на хората, които в целия Троянски регион, работят за себе си. Когато нямаш достатъчно поръчки и трябва да свършиш работа за изключително малко време, не ти остава време нито за посещение на църква, нито за дълги разговори с приятели. Замислих се. Опитвах се да го разбера. Имаше желание за обучение, но не и възможност, нито време. Най-вероятно е прав и скоро и аз да се сблъскам с тази дилема, дали да почивам в неделя и да се срещна с приятели или да работя без почивен ден. Иска ни се да сме свободни. Но и задълженията не са за пренебрегване. Сега зная, че когато съм имала много дни, в които не съм имала служебни ангажименти е трябвало да ги използвам пълноценно, защото идва момент, в който задачите се изливат като град върху главите ни. Въпреки това си повтарям, че човек има преоритети, които е добре да не пренебрегва и ако те са подредени в правилна посока, всичко друго ще се нареди. Спомням си думите на Соломон: „Има време за всяко нещо и време за всяка работа под небето: Време за раждане и време за умиране, време за засаждане и време за изкореняване на насаденото, време за убиване и време за изцеряване, време за събаряне и време за градене, време за плач и време за смях, време за жалеене и време за ликуване... Каква полза за онзи, който работи, от онова над което се труди? Видях бремето, което е положил Бог върху човешките чада. Той е направил всяко нещо хубаво с времето му, положил е и вечността в техните сърца, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е извършил Бог...Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно, не е възможно да се прибави на него, нито да се отнеме от него и Бог е направил това, за да благоговеят пред Него човеците...” Има време за всяко нещо. Компромиси се правят умерено. По-добре е да загубя малко, но да спечеля много – вечност – „вечността в техните сърца” – положена е в нашите сърца. Нека мислим не само за земното и не само за телесното, защото духовният човек мисли за духовното, а плътския – на него удоволствия не му стигат. Има начин за баланс и трябва да бъде открит. Бог е вечен!