ПОРАЖЕНИЕ ИЛИ ПОБЕДА

Повтарям си напоследък, че никой не трябва да живее в поражение и това да е трайното му състояние. Понякога, в един определен момент, човек стига до кръстопът, където пътищата му се разделят. Поглеждаш в едната посока, виждаш пустиня и не ти се иска да тръгнеш. Поглеждаш в другата, виждаш оазис, но след хълма е непредвидимо какво следва. Казваме си, че пътя ни е предначертан, но когато трябва да вземем решение не винаги е лесно. Не бива да се отказваме и да се оставяме на пораженчески мисли. Въпреки обстоятелствата ние сме създадени да вървим в победа, а не в поръжение. Човек живее в поръжение само тогава, когато се съгласява с него и не прави нищо. От дясната страна на Бог Отец в позицията на велик Първосвещеник, стои Синът на живия Бог, нашият Велик Адвокат, вечно живият, който ходатайства за нас.
Днес, докато живеем в телата си, ние получаваме само един залог, една гаранция за нашето наследство в Христос. Ако сме деца на Бог, ако Му принадлежим, ако сме осиновени от Отец, то ние притежаваме: мир в ума, мир в душата, Божията любов, Божиите благословения, Божията доброта, чудесната радост, която Бог дава на децата си и гаранцията, че Той е с нас, въпреки тази несигурност в живота ни. Тук се сблъскваме с болка, страдание, загуба на близък човек, връхлитат ни проблеми, сълзи, но всичко това е временно. Един ден, когато това, което е тленно, бъде облечено в безсмъртие, няма да има повече сълзи, проблеми, неприятности, страдания. Днес ние виждаме чрез вяра. Утре нашето изкупление ще бъде съвършено, когато видим Исус лице в лице, облечени в тела като Неговото. „В Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога... тъй, че да бъдем за похвала на Неговата слава... и вие, като чухте словото на истината, тоест благовестието на нашето спасение и като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава” /Ефес.1:11-13/. Ние сме Божие притежание. Негови деца и имаме право на всички превилегии и наследство /разбира се имаме и задължения/. „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божий деца /1Йоан 3:1/. Ние сме приели Духа на осиновление и самия Дух свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божий деца. Бог е поставил печета си върху нас заради тава, което предстваляваме в Него, не заради наши заслуги.
Вчера отворих и прочетах 146 Псалм. Ще го споделя. „Хвали Господа, душе моя. Ще хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам. Не се уповайте на князе, нито на човешки син, от когото няма помощ. Излиза ли диханието му, той се връща в земята си, в този същия ден загиват намеренията му. Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко що е в тях, Който пази вярност до века; Който извършваправосъдия за угнетените; Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните. Господ отваря очите на слепите. Господ изправя превитите; Господ люби праведните. Господ пази чужденците, поддържа сирачето и вдовицата;а пътя на нечестивите проваля...”
Седях и препрочитах прекрасния псалм. Разбрах, че какъвто и да е човек и най-високопоставен, отивайки си от тази земя си отиват с него и намеренията му. Но когато Бог ти е помощник и ти си Негово дете, всичко около теб се променя. Бог е Бог на действието, Той сътворява, извършва правосъдие, дава храна, развързва вързаните, отваря очите, изправя превитите, люби, пази чужденците, поддържа сирачето. Невероятно, всяка Божия стъпка е стъпка на действие. Ще дойде промяна, без значение от обстоятелствата. Словото посява вярата в сърцата ни. Изпълваме се с вяра и знаем, че точно тава, което Той – Всемогъщия казва за моята и твоята ситуация в живота е вярно. Вярваме! Искаме! Това, което е Твоята воля за нас. Гледаме кам Теб, а не на обстоятелствата, защото няма неразрешими неща.

.................................................................................
Татко, християнският живот е най-великият, най-практичният живот на света. Това е единственият истински живот и само ако се научим как да го живеем, ако съумеем да живеем според Твоите закони, ако можем да бъдем честни със себе си и честни с Теб, не би съществувало никакво ограничение за това, което можеш да направиш за всеки мъж или жена, за всеки човек.
Много често действаме противно на Твоите планове за нас. Няма християнин, който да не е бил виновен за осуетяването на Твоя план някъде „по фронта”. Зная, че съм допускала грешки повече от веднъж, поради моите собствени несъвършенства, поради греховете, които наричаме „малки грехове”. Както малките термити могат да съборят една сграда, така „малките грехове” разяждат сърцата ни, изправят се срещу Твоята цел за живота ни и ни ограбват от нещо, което можем да бъдем и което можем да направим за Теб.
Моля се в имета на Исуса, унищожи тези „термити”. Помогни ни да гледаме не към себе си, а към Теб. Дай ни видение и ни помогни да забравим тревогите и страховете си. Моля се да сме по-искрени от всякога. Да сме по-ползотворни от когато и да било, както за себе си, така и за близките ни, защото времената са последни. Направи така, че нито един от нас да не се провали, да не живее живот в поражение, за да види света Тебе в нас. Амин.