Имам една приятелка... Няма със себе си да се похваля, ще се похваля с моята приятелка. Познавам я от години. Кротък и добър човек. През целия си живот все добро прави, но доброто сякаш бяга от нея. Обича, но не беше обичана. Дълго ходи в една посока, но посоката се оказа погрешна. Скоро имаше празник, планира всичко, но пак никой не се сети за нея. Избяга далече, но пак не можа да се скрие. Бях до нея и видях болката и самотата. Но въпреки това не беше самотна. Събуждаше се с птиците и говорише с вятъра. Тишината беше нейна възглавница, а Бог нейна подкрепа. Казах й, че и този път ще се справи, но думите ми отекнаха във въздуха. Лесно е да кажеш дума, но трудно е да направиш стъпка. „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти, къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там, ако си постеля в шеол, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-дълечните крайща на морето и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мен ще стане на нощ, то и самата тъмнина не окрива нищо от Теб, а нощта свети като ден, за Тебе тъмнината е като светлината. Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще те славя, защото страшно и чудно съм направен, чудесни са Твоите дела и душата ми добре знае това...”/Пс.139:7-14/Дори и всички да я изоставят, пак сама няма да остане. Дори и всички да я наранят, пак с любов ще отвърне. Дори и сол в раните й да поставят, пак сила ще получи. Прегърнах я. Имаше нужда от толкова малко...
Прочетох болката в очите й. Нямаше нужда от думи. И тишината говори... Викаше... Тишината... Погалих я с очите си... Откъснах най-хубавото цвете. Това беше достатъчно. Усмивката беше отговор, по-силен от най-изразните думи. Спокойствие, сигурност, упование... В Твоята ръка има топлина... Не искаше да се върне в света, който познава. Не искаше болката, но нея вече я няма... Има само спокойствие и сигурност. Той, нейния Баща беше с нея. Няма по-голяма сигурност, няма по-голяма любов и радост. Всичко е временно, суета на суетите... ВСИЧКО Е СУЕТА...ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА...
Снимката е от www.public-republic.com/magazine/2007/09/269.php
Здравче, страхотно си го написала! Личи си, че много болка те е подготвяла отвътре, за да откриеш точните думи.
ОтговорИзтриванеБраво, ти си една прекрасна и талантлива приятелка!
Хриси
Да, моята приятелка много е препатила! Иначе аз съм си супер! :)
ОтговорИзтриванеНапоследък се наблюдава затишие в блога Верен. Очаквам нови статии с нов заряд :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за подкрепата!
ОтговорИзтриване