ПОБЕДОНОСЕН ЖИВОТ

Ще прочетем Галатяни 2:20 „Сразпях се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен, а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе си за мен”. Победоностният живот не е усъвършенстване на самите нас. Победата е Христос, живеещ в нас и побеждаващ вместо нас. Първо трябва да се предадем на Христос, а след това да повярваме в това, Което Той е направил за нас. Какво казва Апостол Павел? „Сразпнах се с Христа.” Т.е той предава себе си на Христос. И сега „животът, който живея в тялото, живея го с вярата...”
В Библията е записано всичко, което Бог е извършил за нас хората. Имаме завета, даден ни от Бог, имаме факти или неща, които Той е направил и обещания, дадени ни от Него. Обещанието е нещо, което Бог ще направи за нас в бъдеще. Фактът е това, което Бог е извършил в Христа в миналото. Факт е, че Христос умря на кръста за всички хора. Колко хора обаче са спасени? Само тези, които вярват! Проблемът понякога е наличието на безверие относно нещата, които така или иначе Бог ги е извършил за нас. Словото казва, че Христос е главата, а ние тялото. За нас е по-естествено да поемем функциите на глава и да ходим по своите си пътища и да не се съобразяваме с волята на Господа за живота си. Но той знае кое е най-добро за нас и ако ходим с вяра ще успеем да преживеем този победоносен живот, към който се стремим. Йоан 15:5 казва: Аз съм лозата, а вие сте пръчките...” Не се казва Господ ще бъде вашата лоза, а вие ще бъдете Неговите пръчки. Дали вярваме или не, Той е Лозата, а ние сме пръчките. През тези, които вярват ще потече сокът и те ще дадът плод.
Евреи 11:1 е единственият стих в Библията, който дава определение на вярата. „А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме – имаме убеждения за неща, които не се виждат.” Нуждаем се от вяра за да възприемем реалността на духовния факт, точно както се нуждаем от очи, уши и ръце, за да възприемем материалния. Ръката възприема формата, ухото приема звука, но ръката не може да опипа цвета, нито ухото да го чуе. Цветовете се възприемат само от очите. Така е и с духовните неща.Например Господ е главата, а ние тялото. Това е факт, които не може да бъде нарушен, но може да се възползва само този, който вярва. Вярата не е разбиране на истината с ума. Тя е виждане на фактите и увереност в истинността на това, което казва Божието слово. Знаем, че Христос е умрял на кръста и е пролял кръвта си за нашето изкупление. Може да се съгласим с този факт, но ако не повярваме, че факта е истина и не го приложим в живота си, няма много да ни ползва самото знание.
По-голяма част от времето ние слушаме собствените си мисли, които са провокирани от хората около нас, или негативните послания на невярващите хора, с които се срещаме. Не ни остава време да се съгласим с Божиите истини, или да потърсим спокойно Божията воля за нас. Проблемът често е, че макар да сме чули, че Христос е Главата, ние продължаваме да се молим Той да бъде нашата Глава, вместо просто да Му благодарим и прославим с думите: „Господи, Ти си Главата...!” Ако направим това, фактът ще оживее незабавно. Скоро слушах човек, които не се ползва с моето уважение и не чух почти нищо от това, което говореше. Всички коментираха колко много неща са научили, а аз недоумявах защо се чувствах така „празна”. Малко след това се помислих, явно аз слушах какво говори човека, вместо да се съсредоточа върху това, което Бог желаеше да ми говори. Ако приемем с вяра думите, които идват от Божието слово, те променят нас и обстоятелствата около нас. Не трябва да се молим колебливо: „Господи бъди моя победа, мой живот и т.н” По-скоро трябва да кажем: Боже, Ти си моя победа, аз ти благодаря и Те славя, защото Ти си моя живот...”
През последните две седмици се улавям, че непрестанно повтарям: „Надявам се, че ще стане... надявам се да успеем... надявам се...” Днес почнах да осъзнавам, че поради липса на вяра по-лесно ми е било да си кажа, че се надявам. Но, ВЯРАТА НЕ Е НАДЕЖДА. Някои пък не се молят и не очакват, а търсят чувства. Духовните неща се долавят само чрез вяра, те не могат да станат реалност чрез чувства. Ние сме победители чрез Божието слово. Бог го казва и то е така. Това не е въпрос на чувства или емоции. Божието Слово заслужава доверие. Ако се хванем здраво за Него и повярваме, всичко ще бъде наред. Дори ако сме приели с вяра само стих от Библията или една дума от Господа, ние ще имаме пълна увереност и ще ходим в победоносен живот.