Влизам в дома, вдигам глава, тъй като тавана е толкова ниско, че преведени влизаме и виждам очи. Вперени в мен очи, гледащи ме съвсем съсредоточено. Момичето е на видима възраст около тридесет години. Помислих си: румени бузи, не блуждаещ поглед, сякаш, ей сега ще стане и ще ни посрещне...В неделя посетихме малка селска църква. Възрастните хора с такава любов и радост ни посрещнаха, че веднага се сещам за думите на Исус: По какво ще ви познаят, че сте мои ученици? – По любовта помежду ви. Докато говорехме и споделяхме, научихме за Таня, момиче от селото, което години е на легло неподвижно. Нашите домакини бяха ходили в дома на Таня, говорили с родителите, молили се за дома. Поканиха ни. Не знаех как ще стане и дали ще отидем. Даде ни се възможност и се наредиха нещата, като че Някой ги задейства и ето ни в дома и. Очаквах днешния ден с нетърпение, защото щях да се запозная с Таня. Влязохме, а тя се усмихва. Разболяла се от множествена склероза преди десет години. От тогава е на легло. Не може да движи тялото, ръцете, краката. Не говори, издава само звуци. Изпитахме истинска болка, толкова мъка, толкова скръб. Сълзи се стичаха по лицето и. Майка й каза: С такова нетърпение ви чака. Личеше си – по очите и. В такива моменти теологията просто се изпарява. Дори библията си забравих, което си беше невероятно. Безсилен е човека да направи от само себе си каквото и да е...
Запознах се със служителя, с който посетихме Таня тридесет минути по-рано. Известен брат, послужил като съд в ръката на Бог за изцерението на много хора. Молихме се за нея, за дома й, и извършихме това, което се изискваше от нас.
Ще остане в сърцето ми дълго време. Вярвам, че ще я срещна по улицата или в църквата някоя неделя. Тази неделя сина й е абитуриент. Като чуе за него, започва да плаче. Иска да го види, иска да стане, да го прегърне, да го посрещне. Знам, че Бог я обича, знам, че иска тя да е свободна, изцерена, освободена. Очакваме този ден, ден на изцерение и промяна да огрее дома на Таня и тя сама да стане, да отвори вратата и да ни посрещне с нежната си усмивка.
Нека я подкрепим, тя не се нуждае от нищо друго, нуждае се само да бъде докосната от Христос. Да чуе Неговите думи: БЪДИ ИЗЦЕРЕНА!
И аз моля Бог да каже: Таня, бъди изцерена и освободена!
ОтговорИзтриванеБъди благословена за нов живот!
Хриси
Невероятно е, как Бог може да ни употреби, да пъслужим за насърчение на някой, който е в нужда. Но в забързаното ежедневие, като че ли нямаме време за това да общуваме с другите, понякога дори и с най-близките си хора. Около нас има мнозина, които се нуждаят от нашата подкрепа - една добра дума, молитва за болен човек, да отделиш време, когато някой се нуждае от твоята помощ - много са начините, с които можем да бъдем полезни. Трябва само да отворим сърцето си за нуждите на другите. Твоето сърце Здравче е отворено към хората, затова и Бог те употребява. Продължавай да бъдеш инструмент в Неговата ръка.
ОтговорИзтриване