ОБЕЩАНИЯ, ПРИКЛЮЧЕНИЯ И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

„Алилуя! Блажен онзи човек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му. Потомството му ще бъде силно на земята, родът на праведните ще бъде благословен. Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му ще трае до века”/Пс.112:1-3/. Обещания,обещания, на които често не обръщаме внимание. Или не вярваме. А може би не мислим, че се отнасят за нас...
Лягам и ставам особено близо до Господа през последните няколко дни. Не зная дали причината е съкращението ми от работа. Не мисля. Извършвам ежедневните си задължения, ходя все още на работа, уча за изпита по английски и пр. Но в сърцето си имам особена благодат и мир, а мислите ми постояно бягат към Словото. Днес се питах, защо хората непрестано таят страх от това, да не бъдат съкратени от работа? И въпреки, че най-вероятно има различни отговори, основната причина е страха. Страхът от неизвестното. Страх дали ще почнем нова работа. Страх дали ще посрещнем ежедневните си нужди, на децата, на семейството. Страх от бъдещето...
Ако сме предали живота си в ръцете на Бог, ние и вярваме, че Той има определен път за всеки от нас, който трябва да извървим и този път ще ни заведе до крайната точка - Небесната страна. Да, и всичко това през което минаваме, съдейства за доброто ни, защото се учим и продължаваме напред още по-уверено. Напред към обещанието. Обещанието, което е вечно.
Преди два дни едно прекрасно създание ми каза: „Ти си родена за приключения!” Усмихнах се. Не, всички сме родени за приключение. Та живота ни с Бог е едно незабравимо пътешествие, в което ако участваме няма как да ни е скучно, тъпо или... безработно. При Бог няма безработица, повярвайте ми! Да можех да кажа това преди години. Голяма част от християнския ми живот протече, в битки или просто в сън. Когато нищо не се случваше, нито добро, нито лошо, просто се питах и мислех, че Бог е забравил за мен, или по-скоро аз бях забравила за Него. Без значение сега, дали е трудно или лесно, не бих заменила „приключението” с удобния, спокоен, летаргичен „сън”.
Като казвам това, веднага се сещам за една от любимите ми книги - „Пътешественикът” от Джон Бънян /1628-1688/. И ето малък откъс от нея: „Знаете ли какво стана с Християн, който тръгна на път към Небето? Остроум. Чух не само за него, но и за многото препятствия, трудности, борби, пленничества, стенания и страх, които е преживял по пътя. Трябва да знаеш, че всички приказват за него. Малко са домовете, които са чули за него и приключенията му и не са потърсили и намерили описанието на това пътешествие. И мнозина одобряват рискованото му пътуване. Когато беше тук, почти всеки го наричаше глупак, но откакто е заминал, всички го хвалят. Казват, че сега той живее честито там, където се намира. Даже такива, които бяха решили никога да не се излагат на опасностите, през които той премина, сега не могат да се нарадват на това, което направи...”
Сещам се и за ап.Павел, който казваше: „Зная и в оскъдност, зная и в изобилие да живея, във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, да живея и в изобилие или в оскъдност.За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя”/Фил.4:12-13/. Разбира се и Христос каза на свойте ученици: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялота си, какво ще облечете. Защото животът е повече от храната, и тялото – от облеклото...Не търсете какво ще ядете и какво ще пиете и НЯМАЙТЕ СЪМНЕНИЯ В УМОВЕТЕ СИ, защото всичко това търсят езичниците на света, а Отец ви знае, че се нуждаете от всичко това, но търсете Божието царство и това ще ви се прибави”/Лука 12:22,23;29-31/. И още една прекрасна глава в 1Кор. 7, където Бог говори за женените и неженените, но не на това набляга, а да служим на Бог независимо в какво състояние се намираме. Ако сме женени се оплакваме от мъжете/жените/ си, ако не сме, единственото нещо, за което може да мислим е как да се оженим. Бог, чрез апостола ни казва, в каквото и състояние да си – служи на Господа, благодари, а другите неща остави на Него. Прекрасен е Бог, много милостив към творението Си.
Когато застанах в приятелски разговор с шефа ми и ме попита, какво ме е демотивирало, разбрах, че мотивацията ми е била външна, зависеща от външни фактори и няма връщане назад. От този момент обаче осъзнах, че мотивацията ми да служа на Бог е вътрешна и не зависи от външни фактори. Без значение дали ще ме хвали някой или хули, дали ще стимулира труда ми или ще е безразличен, аз трябва да извърша онова дело, което е поверено на мен. Преди няколко години имахме среща с един известен служител и той ни разказа една история. Накратко историята: В една църква поканили служители за да се молят за благословението на двамата пастири. Когато се молили за единия, Бог започнал да говори – Аз ще те благословя и ще бъдеш свидетел за Мен по целия свят. Започнали да се молят за другия пастир и Бог казал – И теб ще те благословя, ще се молиш през целия си живот за съработника до теб и няма да излезеш от града в който живееш. И двамата получили благословение, е различно, но Бог оценява покорството, а не големината на служението, по начина по който гледаме ние хората. Има видни служения, има и служения, които никой не вижда. Нека се покоряваме на Нашия Баща, според това, което има за нас и да не се сравняваме с другите. Бог иска да сме вътрешно мотивирани и да живеем според принципите на вяра, а не според обществени изисквания. Мотивацията ни да е е напълно защитена от влиянието на хора или обстоятелства. Дори и трудно да е и страшно, любовта ни към Бог покрива всичко.
Джон Бънян в Пътешественика продължава: „Чух още да казват, че Царят на онова място, подарявайки великолепно жилище в двора Си, разговарял, ядял и пиел с Християн. Срещат се дори хора, които очакват, че неговият Цар, Господаря на тази страна, щял да дойде след време на тези места, за да разбере причините, поради, които съседите му се присмивали, когато са узнали, че той е рашил да предприеме това дълго и опасно пътешествие. Неговият Цар толкова много го обича, че е сложил на сърцето Си всичките обиди нанесени на Християн, и гледа на тях, като че са нанесени срещу Самия Него. Това никак не е чудно, защото Християн се изложи на присмех и беди само заради любовта, която изпитваше към Царя си.”
Струва си да изживеем нашето „приключение”, това, което Бог е отредил за нас. Какъвто и да е пътят, за някои по-лесен, за други по-труден, обещанието е НЕБЕТО, мястото отредено на верните, тези, които не се колебаят да поверят живота си в Неговата топла, бащина ръка. „Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека, защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло!” /Еклисиаст 12:13,14/.