НОВО ПОСЛАНИЕ

Толкова много събития през последните дни. Не мога да се спра. Искам да споделя, но все нещо ме спира. Когато започнах блога, то си беше наистина на шега, но си мислех, че ще мъдрим нещо богословско. Обичам да говоря за Бог. После изведнъж усетих, че хората, които са около мен, ги вълнува повече практичната страна на нещата. Не знам! Ако някой ме беше казал, че ще споделям тук, просто щях да си помисля, че има температура. Обичам да споделям, но лично с човек. Не зная кой чете и защо чете, не зная дали има смисъл да продължавам или не, но се срещам с хора, които са обезсърчени, а така ми се иска всеки да почувства близостта и радостта от общението с Бог. Най-вероятно ще продължа.
Вчера посетих християни, които много пъти ме канят да отида на служба, но все не остава време. Седя, слушам и се чудя какво правя там. Началото беше добре, до момента в които трябваше някой да сподели или да прочете нещо от Библията. Говорителя отвори една книжка и започна да чете. Просто не можех да повярвам. Аз ли не разбирах нещо или хората са в грешка? Както и да е, послушах послание или част от него от известен мъж на вярата. Не че имам нещо против мъжа, живял преди доста години. И словото най-вероятно си е било актуално за времето, но всичко звучеше не на място. Чудех се как хората не го разбират, но явно беше така, всички си седяха кротко, и изглежда слушаха съвсем съсредоточено. Едва издържах, но най-лошото беше, че в мен набъбваше такъв вулкан и незнаех как ще се спра ако започна. Започнах да се моля Бог да ми помогне да се смиря, защото знаех, че за никой няма да е от полза ако изкажа всичко като вулкан, който така ще ги залее, че няма излизане.
Дойде време да споделя нещо. Започнах с въпрос: Най-вероятно вече изучихте Библията, знаете всичко и решихте да изучавате книгите? Опитах се да няма сарказъм в гласа ми. Обичам тези хора, искрени души, учени, учени, но недоучени. Гледаха ме въпросително, неразбиращо. И си започнах доста дръзновено :). В един момент изглежда ме разбраха какво искам да им кажа. Та може ли човек да търси Бог, да иска да бъде благословен от Него и да чете книжки по време на богослужение. Свършиха ли се текстовете, които могат да ни насърчат, или знаем толкова много, повече от Бог дори и не се нуждаем да четем. Спомням си времето, когато кандидатствах в Богословския институт. Имах самочувствието, че знам всичко. Е, само до втория семестър, когато вече се чудех, знам ли изобщо нещо. На третата година вече бях сигурна, че нищо не знам. И си беше точно така, колкото повече дълбочини откриваш в Словото, толкова повече искаш да се доближаваш до Бог, Който ти разкрива неща, които не си предполагал, че се крият някъде там – в Божието Слово.
Решихме да разгледаме един псалм. Съвсем просто, стих по стих, разисквахме. Цялото благовестие, всичко, което е важно за нас, като новозаветни вярващи го имаше. Всички бяха изненадани. Беше толкова просто. Само да го пожелаят. Но по-лесно е да вземеш книжка и на готово да четеш думи написани от някой друг. Всички искаха да слушат Словото, имаше благодат, имаше радост, имаше промяна. Човекът, който водеше се опита да се измъкне с думите – пастора ни каза, че достатъчно се чете от Библията, ние да си четем книжки и да се молим. Не повярвах, да ми простят.
Обичаме ли Словото на Бог – Библията? Осъзнаваме ли, че думите, които са записани там идват от Създателя? Този, Който сътвори всичко. Дори чух думи, че за нас е важно молитвата и вярата, друго няма значение. Да няма тенденция или мода да не се чете Словото, а да се слушат думи или пророчества на хора? Аз ли съм изостанала? Или другите са в грешка? Няма да бъда част от това.
След като наговорих тези строги думи, трябваше да предложа начин за разрешаване на проблема. Иначе какъв е смисала. Предложих да идвам няколко седмици и да минем методите за изучаване на Библията, което ще им даде старт и едно начало. Половината от хората се зарадваха, а други ме гледаха така, като, че нямам друга работа и ей така имам време за губене. Имах чувството, че се чудят дали не им предлагам да ходят на дискотека или нещо друго и трябваше да изпитат дали е добро или лошо. Как да изляза от ситуацията?
Преди години, скъп за мене човек, този, който за първи път ме заведе на църква, отпадна от вярата, защото търсеше ново послание. Започна да чете ново слово, или нов завет, който е написан от Висарион, човек, обявил себе си за Христос. Не искам да коментирам този човек, но всеки намира това, което търси. Ако търсиш ново послание, ново слово, ще намериш. Дали ще е Божието послание - това е друг въпрос. Е, ние сме старомодни, говорим си все онова познато, старо Слово, написано преди толкова много години. И няма да спрем, защото това, което Бог е искал да каже, Го е казал. Дали може да го чуем зависи от нас. Трябва жертва, най-малкото на време, за да търсиш. Но истината е, че тогава ще намериш. Ще намериш и много повече от това, което си очаквал. Ще намериш вечен живот, ще намериш духовен мир, ще намериш верен приятел и нищо не ще е в състояние да те отлъчи от любовта Му. Струва си! Нищо не губи човек ако опита, само може да спечели, ако всичко това се окаже вярно.
Накрая на службата стана една възрастна жена, простичка, смирена, искаше да прослави Спасителя. Какво и беше свидетелството? Каза: „Аз нямам образование, никога не съм могла да чета. Започнах преди няколко години да чета Библията. Един ред го четях за един час. Сричка по сричка, буква по буква. Сега обаче, мога да чета и чета всеки ден – Божието Слово. Благодарна съм, Бог спасява дома ми.” Дойде радост в мен. Не беше напразно идването ми. Дори само заради това, да чуя тези думи, думи на благодарност, които бяха искрени и зная, че радваха Бог. Нараняваме Го с безразличие, наскърбяваме Го с недоверие, а толкова много искаме Неговото благословение. Какво радва Божието сърце? Какво иска Бог от мен?
„Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека, научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми...Защото не щеш да Ти принеса жертва, всеизгаряния не Ти са угодни, жертва на Бога е дух съкрушен, сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш...”/Пс.51:6,17/