ХУБАВА СИ ТАТКОВИНО...

Отново у дома! Шест почивни дни – какво по-хубаво от това!
Планове, планове, планове... Е, никога не се случва точно това, което си планирал. Ден преди да тръгна на път, протече радиатора на колата ми. Въпреки това, малкия проблем нямаше как да ме задържи в къщи. Знаех, че ще пътувам, а най-хубавото беше, че ще пътувам с моя съпруг. Много дълго – години не сме пътували заедно. Още една кола с приятели християни, обещаваше приключението да е незабравимо. На където и да тръгнеш в България в този сезон, навсякъде красивата природа и разцъфналите дървета спомагат за доброто настроение, а когато има и приятели, с които да общуваш и споделяш е направо страхотно. Целият ден беше слънчев, а местата, които посетихме ни изпълниха с радост, надежда и вяра, че Бог разширява пределите на някои от нас...
Вечерта трябваше да се разделим с приятелите ни, тъй като твърдо бях решила да заведа съпруга ми до Троянския манастир, пък и имаше още почивни дни. Пътувахме до късно и вечерта тъкмо спираме пред къщата, където щяхме да отседнем и гумата на колата спадна рязко. Явно колата беше решила да ни създава проблеми. Но нали вече знаем, че все нещо трябва да пречи, решихме да не се обезсърчаваме и на другия ден да я оставим на ремонт в един сервиз. Така на следващия ден бяхме без кола, без интернет, но с радост и благодат в сърцата ни. Посетихме Троянския манастир и подаръка, който мъжа ми направи беше страхотна, луксозна Библия, издание на Светия Синод. Преди години имах такава Библия, но я подарих и останах без този превод. Толкова много се зарадвах, че не я оставих цял ден. Навсякъде с мен. Вечерта, съвсем естествено се похвалих с моята нова придобивка и дори без да сме планували започна интересна дискусия. За съжаление в целия регион умът на хората е пленен от комунистически възгледи. Въпреки това, семейството, в което бяхме, започна да задава въпроси, на които очакваше отговори. Разговорът беше естествен, непринуден и дълго говорихме за вярата в Бог и преплитането и с езическите обичай и традиции. Бяха много близо до решението да направят видима крачка към Бог, но нещо ги спираше. Трите дни, в които бяхме в това семейство, свикнаха да ни изчакват за молитва преди започване на храна и се отвориха да питат за неща, които дълго бяха таили в сърцата си.
Денят преди да си тръгнем колата беше готова, ремъци на двигателя, свещи, гуми и всичко необходимо беше сменено. Отново това, което бяхме сметнали за проблем, беше се превърнало в благословение. Чувствах колата си съвсем подновена. Разходихме се в целия регион. Априлци е привлекателно място за туристи, а в малките семейни хотели можеш да хапнеш типична българска кухня. Ето и семейния хотел на братовчед ми, който отключи православната църква, като ни разведе и разказа историята и. Построена през 1872г. тя е забележителна преди всичко със своите каменни пластики - изображения на гълъби върху каменния корниз на църквата. Малко по-високо е връх Марагидик, който е разположен северно от централното било на Стара планина/снимката отгоре/. От върха се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима и Предбалкана.
Открихме и нов приятел. Ето го и него.
Само няколко дни, а Бог беше направил толкова много неща. Не само за хората около нас, но и в нашите сърца. За Бог няма нищо невъзможно и винаги ме изненадва с различен подход за неща, които съм спряла да очаквам. Откривам взаимоотношения, за които съм се молила преди години. Отношения, за които не съм се надявала. Но Бог отново се проявява като любящ баща. „Да славословим Господа за Неговата милост и за чудесните Му дела към човешките чада...”, „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, ще пея и ще славословя с душата си... Защото Твоята милост е по-велика от небесата и Твоята истина стига до облаците!”/Псалм 108/
Всяко такова преживяване ни доближава още крачка към нашия Създател. Дали го разбираме? Дали го осъзнаваме? Дали сме благодарни? Бог ни кани да преклоним коляно пред Величието Му, да смирим душите си в преклонение пред красотата Му – да погледнем красотата на Неговото творение!
Отвори очите на народа ни, Господи!