„Праведен си, Господи, когато се съдя с Тебе, но пак нека разисквам с Тебе за присъдите Ти: защо успява пътя на нечестивите? Защо са охолни всички, които постъпват коварно? Насадил си ги и те даже се вкорениха, растат, даже и плод принасят. Ти си близо в устата им, а далеч от сърцата им. Но Ти, Господи, ме познаваш, виждаш ме и изпитваш, какво е сърцето ми спрямо Тебе...”/Еремия12:1-3/. Преди два дни трябваше да посетя група християни, с които не се бях срещала дълго време. Час преди това започнах да мисля за Еремия. Не исках да мисля за него, но думите идваха отново и отново. Не бях чела пророк Еремия дълго. Знаех доста за него, но за да четеш Еремия, трябва да имаш специално време и специална настройка. Дълго време не разбирах книгата. Задавах си много въпроси, на които не намирах обяснение. Питах се, защо изобщо Еремия пророкува на Юда /Южното царство/, като те не искат да го чуят? Защо изобщо Бог го изпраща при народа, като така или иначе Той му казва, че Вавилон ще завладее Юда и те ще бъдат в робство? Този човек, който е бил изключително състрадателен и много чувствителен е трябвало да прогласи едно смело послание. В книгата са записани неговите мъчителни изживявания, които издържал, когато бил подиграван, презиран, бит, измъчван с глад, осмиван и заплашван не само от народа, но дори от своите близки /11:18-23, 12:6, 18:11-18, 26:1-15/.Животът на Еремия като пророк представлявал един бурен и тъжен ден. Въпреки че се обезсърчавал и често бил готов да се откаже от битката, огънят на Божия Дух, горящ в костите му го пазел верен на Бог/20:9/. Нека кажа малко повече за времето, в което е живял Еремия. Преди пророк Еремия, чрез Исая Бог казва всичко, което би могло да предпази народа Му от разруха. Евреите не се вслушват в тези думи и след смъртта на Исая идолопоклонството и езическите мерзости процъфтяват в Юдея. Манасия – един от най-неправедните юдейски царе построява жертвеник на Ваал в Господния дом, оскверняването на Храма е един от най-тежките грехове. В продължение на доста години богохулството е ежедневие за цар, свещеник и народ. Така съдбата на Юдея е била определена. Робство. Бог изпраща Еремия като Свой говорител сред тази морална бъркотия.
Представете си Еремия е пророкувал в продължение на около 50 години. Не е разбиран от никого, целият народ, роднини и приятели го изостват. Един, единствен приятел остава с него до край. Трябвало е ден след ден, година след година да пророкува Божиите думи, които народа отхвърля, а пророчеството, че Вавилон ще превземе Юда е прието за шега докато не се изпълнява. Не мога да си представя страданието, което е трябвало да преживее този смирен Божии човек и дори до неговата смърт, той не вижда промяна в хората, на които посвещава живота си.
В това усилно време, в което живее Еремия, като по това време във Вавилон живеят много пленени израиляни, Бог казва: „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас – мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мене и ще отидете и ще Ми се помолите и Аз ще ви послушам. И ще ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце” /29:11-13/.
Започнах да разбирам, че сходствата между времето, в което живее Еремия и нашето съвремие едва ли биха могли да бъдат по-големи. Както в дните на Еремия и днес света е потънал в грях; лицемерието, безверието и пошлостта изобилстват. Във всяко време, независимо от непокорността на хората, трябва да има Еремиевци, които да свидетелстват за истината и светлината. Това е и ролята на Цървата. Трябва ли солта да обезсолее, или мрака да погълне светлината? Не! В тези бурни дни, в които живеем Бог ни казва: „Аз зная мислите, които мисля за вас – мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда!” Въпреки че ми беше тежко, за сетен път ми се случва, когато споделям пасаж от Библията, желаейки Словото да насърчи някой друг, То да се отнася за мен. Изведнъж разбрах, че мислите, които мислех за зло и страх за сина ми се бяха обърнали в живот и сила. Вярвах, че ще бъде добре и ще има Небесна закрила. Мирът изобилстваше!
Винаги Божиите вестители са били едно самотно малцинство, но ние сме силни, поради силата и власта, която Исус даде на своята Църква. Защо Бог изпраща Еремия да прогласи Своето Слово? Тези действия говорят много повече за Бог, отколкото за Еремия! БОГ НЯМА ДА ИЗОСТАВИ ХОРАТА, КОИТО ОБИЧА, ДОКАТО НЕ НАПРАВИ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО, ЗА ДА ГИ ОБЪРНЕ КЪМ СЕБЕ СИ! Нека това е и посланието днес – Да не се отказваме да покажем Бог реален за обществото ни, защото Бог обича човека. Докато има и най-малката надежда да бъде чут, Той ще вика към тях.
Здравче, истината често звучи като тъжна песен и колкото пъти да я пеят...хората предпочитат нещо весело и присмехулно. Като тях.
ОтговорИзтриванеДано ушите на сънародниците ни се отпушат от мътилката, която се влива в тях / и по тяхно желание!/ и се обърнат към Бога!
Свидетелствам за себе си, че моето сърце се съкрушава и се променям с моето желание, но по Божия начин!
Определено днещните дни са много сходни с дните на пророк Еремия. Това, което виждаме около себе си - агресията, пошлостта, себелюбието, безбожието, арогантността, обезверяването на хората и др., са част от белезите, които ни посочват, че живеем в последните времена. Сега е времето, в което Църквата трябва да е активна и да не мълчи и всички ние да бъдем свидетели сред хората, с които общуваме, за да може на всеки да се даде шанс да чуе за Бог и да се обърне към Него. Вярвам, че всички ние сме съвременните Еремиевци, които дори с риск да не бъдат разбрани и да бъдат мразени, трябва да говорят Божието Слово на всички. А Бог е верен към Своите си - Той знае мислите, които има за нас - мисли за мир, а не за зло. За да ни даде бъдеще и надежда! Бъди винаги вестител на тази надежда, Здравче!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че блога върви така добре.
ОтговорИзтриванеРадо