ВЪЗКРЪСНА ЛИ НАИСТИНА ХРИСТОС ?

Живеем във време в което всяко нещо в живота ни е подложено на съмнение или критика. Твърдението че Исус е Бог е било подложено на критика през различни периоди от историята и от групи хора, които тълкуват по различен начин Библейските писания. Въпреки това дори и в непряка формулировка „Аз Съм Бог” Исус Христос многократно в Новия завет е показвал, че държи равенство с Бога. Преписват Му се качества, които могат да бъдат истинни само за Бог: Независимо съществуващ /Йоан 1:4/, въздесъщ /Матея 28:20, 18:20/, всезнаещ / Йоан 4:16, 6:64/, всемогъщ /Откровение 1:8, Лука 4:39/, вечно жив / 1Йоан 5:11-12, 20/. Исус получава почит и поклонение, които само Бог може да получи /Мат.4:10/, поклон /Мат.14:33, 28:9/, дори Той самият изисква почит / Йоан 5:25, Евр.1:6, Откр.5:8-14/.
Въпреки че на много места в Библията виждаме Исус като Бог, много хора, които наричат себе си християни, като под това название приемаме хора последователи на Христос, смятат че Той е един надарен, свят и почтен човек, който е достоен за подражание, но не е равен с Бог.
Бих искала да докажа, че да предскажеш и осъществиш възкресение не е просто дело на един добър и свят човек, но е единствено възможно ако имаш власт, сила и Господство, каквато би могъл да има само Един Бог.
Божествеността на Христос е разисквана векове наред. Всеки, който признава Боговдъхновеността на Стария и Навия завет ясно ще разпознае, че не само хората, апостолите, но и самия Исус определя Себе Си като равен с Бога. Едно от най-силните доказателства е предсказването и осъществяването на Собственото Му възкресение.
То се споменава повече от сто пъти в Новия завет и почти всяка книга се позовава на него. Това е същността на християнството – Христос живя, умря и на третия ден възкръсна от гроба. Без възкресние няма и евангелие. Както казва и апостол Павел: ”Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра „/ ІКор.15:17/. Това е и уникалното на християнската вяра – за разлика от всички други религии тя започва и се гради на възкресение, ТЕЛЕСНО възкресение.
Възкресението не означава безсмъртие на душата, както смята гръцката философия, че тялото е затвор на душата и щом то умре, тя се освобождава от оковите и отива към небето.[1] Нито е прераждане както други религии като хиндуизма и будизма твърдят. Римл.6:9 твърди „ знаейки че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.” Явно за учениците и изобщо за еврейте по онова време възкресението означава не само връщане към живота, а телесно възкресение. То не е просто съживление. След възкресението Исус не е просто съживен човек, по начина по който вече се е случвало в Новия завет, но Павел твърди че е Той е имал духовно тяло / ІКор.15:44/, което не се подчинява на законите. Както се явява на учениците в стаята така и изчезва от нея, но въпреки това Той не е някакъв дух, който преминава от едно място на друго. Исус каза: „ Докоснете Ме”, показва раните на ръцете Си и уверява свойте ученици в реалността Си. Показва Божият план за човечеството / Лука 24:39, Мат.28:9/.
Много интересен е факта, че пишейки евангелията, всеки от апостолите показва, че Христос безпогрешно и недвусмислено предсказа Собственото Си възкресение. Матей 16:21 казва:„ Оттогава Исус започна да известява на учениците Си, че трябва да пострада... и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен”. Марк и Лука твърдят същото, а ап.Йоан казва: „... разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна...”, като говореше за храма на тялото Си. Независимо, че Христос предсказа това, което се случи апостолите не го разбаха докато самото възкресение не беше факт. „ Защото още не бяха разбали Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите” /Йоан 2:19-20/.
Исус не само предсказа възкреснието Си, но и подчертава, че то ще бъде „знамение” в подкрепа на твърдението Му, че е Месия / Мат.12гл., Йоан 2 гл./. Някои смятат че главният новозаветен фактор е самата вяра на апостолите във възкресението, въпреки, че по-горе видяхме, че самите апостоли не са осъзнали факта на възкресението докато то не се случва. Но критиците смятат, че в основата на тази вяра е възможно изобщо да не съществува възкресение. Самото разграничение на факт и смисъл принадлежи на философията на Кант/1724-1804/, но подобно разграничение е неподходящо в случая с вярата във възкресението. Обстоятелствата при които Исус бе умрял правят такова тълкувание спекулативно. Все пак има три особено силни свидетелства – гроба е празен, Исус бе видян жив и апостолите са напълно преобразени[2], които ще разгледаме в следващите редове.
Да кажа няколко думи за кръсната смърт. Тя се е утвърдила като една от най-безмилостните и жестоки методи на изтезание в света. Разпъването е било толкова отвратително и позорно, че римляните обикновено не го прилагали на свои съотечественици, а го пазели за роби, за осуетяване на въстание или за бунтовници на римската власт. Най-често се е използвала при политически случаи. Лука 23:2 потвърждава това. Разпъването на кръст е било непознато в еврейското наказателно право. Евреите са прилагали екзекуция, чрез убиване с камъни, изгаряне или обезглавяване. Обесването се появява доста по-късно.[3]
Имало е обичай след като била произнесена присъдата осъдения да бъде вързан, събличан и жестоко бичуван. Самият бич е имал яка дръжка, към която са били закрепяни кожени ремъци с различна дължина. В тях били втакани назъбени пърчета олово и кости. В закона си евреите се ограничавали с 40 удара. Разбира се не се ограничавали само с бичуване, но продължавали да се подиграват с жертвата, да я плюят и ритат. Точно това се е случило и с Исус. Поставили върху плещите на Исус червен плащ, имитиращ царственост и трънен венец на главата, като най-вероятно за това е използван храст, който расте в Палестина, особено в месността Голгота с височина 50 см, с два големи остри закривени бодили в основата на всеки лист. След бичуването, подигравките и трънния венец, Той е трябвало да отнесе кръста до мястото на екзекуцията. Дългата и тежка греда приблизително 100 фута е било често непосилно да се носи от пребития. Следва разпъване на кръста т.е. приковаване на ръцете и краката с гвоздеи. Обикновено разпъването свършва със счупване на пищялите на краката, с което се цели да се попречи на жертвата да се повдига нагоре за да диша и да предотвратява задушаването. Д-р Дейвис описва това от медицинска гледна точка: „Когато ръцете се изморят вълни от мускулни спазми обхващат мускулите и ги сгърчват в пулсираща болка. Спазмите ограничават възможността за изтласкване нагоре. При висенето на ръцете гръдните мускули са парализирани и не действат. Въздухът може да бъде вдишван, но не и издишван. Исус се е мъчил да се издигне за да поеме глътка въздух...” Когато екзекутора е искал да ускори смъртта краката били счупвани. Това се случва с двамата разбойници, които били около Исус, но Него не докоснали понеже вече била установена смъртта. Не е възможно както някои твърдят, че Христос просто е припаднал и съживил по-късно. Римляните били доста изпълнителни и стриктни при изпълнението на тези присъди, така че за жертвите е било невъзможно да оцелеят, а Христос освен че е бил разпънат, бил бичуван и жестоко наранен, без да споменаваме копието, с което го пронизали под ребрата и от там потича кръв и вода т.е това се случва при хора, които вече са мъртви. Няма никакво съмнение че Христос е умрял, смъртта Му е констатирана, след което тялото бива положено в скален гроб изсечен в скала.
Самото погребение е станало според еврейските обичай. Тялото е свалено от кръста, поставено в погребална стая, където то било измито и след очистването трупът се обработвал с ароматни вещества.След целия ритуал тялото било положено в гроба и затворен с огромен камък, който тежал минимум два тона. Пред самият гроб е поставена римска стража, която е трябвало да охранява гроба денонощно. Стражата била изключително прецизна в работата си, защото отговаряла по закон с живота си ако нещо се случи. На всеки 4 часа охраната се сменяла. Исус е бил особено опасен в техните очи за това най-вероятно стражата е била подсилена и много внимателна. Въпреки всичко гробът на сутринта бил празен. Интересното в случая е, че след откриването на празния гроб, войниците не само не биват наказани, но отивайки при Първосвещеника, който имал власт да ги спаси, той се опитва да ги подкупи, дава им пари и им казва какво да говорят. Ако те са били заспали пред гроба биха получили най-тежкото наказание.
Гробът бил празен – това е безмълвния свидетел за възкресението на Исус Христос, който не може да бъде опроверган. Първото нещо, което всички си помислили било, че учениците са откраднали тялото на своя учител. Но това видимо е невъзможно, тъй като знаем как всички с изключение на Йоан изоставиха Христос по пътя към Голгота изпълнени със страх. Едни упашени, изпълнени със страх хора, които много добре са знаели закона и добре разбирали какво ги очаква ако направят нещо противозаконно, едва ли дори са си помислили да извършат такова нещо. От друга страна те самите не са имали сила да преместят тежкия камък, който е стоял пред самия гроб, пък и стражата дори и да предположим, че е заспала би се събудила при тежкия труд на много хора при преместване на камъка. Всъщност звучи невероятно, защото изобщо не се е случило така. Апостолите не са осъзнавали, че Христос ще възкръсне и не са се сетили сами да разпространят самото възкресение. Това се случва когато факта на възкресението е видим и те самите тогава го осъзнават.
Когато разглеждаме едно събитие в исторически план, трябва да разберем дали достатъчно хора, участници или свидетели на събитието са били живи при публикуването му. Колкото по-голям брой живи свидетели има толкова по-сигурно и достоверно е самото събитие. Павел пръв описва това и казва, че над 500 души на едно място са видели Христос. Това твърдение е едно от най-силните доказателства, написано не повече от 30 години по-късно. Т.е за да създадеш една легенда е необходмо да изминат минимум 70 години и да няма живи свидетели. А възкресението е потвърдено и записано не по-късно от 30 години и свидетелите са живи. Друг важен фактор е различните хора и различните места, на които Исус се появява. Един път рано сутрин пред жена, друг път следобяд – пред пътниците за Емаус, пред апостолите – вечер. Дори и не всички са били негови последователи или приятели – Павел бе гонител и враг, но се превърна в ревностен последовател и учител. Много интересно е, че той се превръща от човек, мразещ хората, които не са еврей, в учител тъкмо на тези хора. Христос му се явява и Павел разбира че Той е Спасителя на всички. От праволинеен фарисей, чиято мисия е да съхранява строгия юдеизъм, той се превръща в проповедник на християнството. Трябва да знаем, че жените не са имали възможност без своите мъже да свидетелтвуват, но въпреки всичко Христос се явява първо на жени, ако това не е било истина то никога не би било записано като достоверен факт. Най- естественото обяснение на всичко е че Исус наистина е възкръснал.
Освен всичко това как да си обясним невероятната промяна на учениците на Христос от уплашени хорица, притихнали след случилото се на кръста, в борбени проповедници на възкреснието.[4] Почти веднага след случилото се възкресение на своя учител, апостолите ревностно започват да проповядват Христос и въпреки че често собствения им живот е застрашен те не се спират пред нищо. Нито заплахи, нито окови, нито решетки не са в състояние да ги спрат. Едва ли ако наистина възкресението беше една скалъпена лъжа от учениците всички биха си дали живота за Христос. Най-вероятно все някой би се пречупил и би разказал истината. Но явно възкресението на Христос е била една реалност и то много жива и потресаваща за всички, които са били свидетели на случилото се. Това е бил факт, които те са носили в сърцата си докрая на своя живот, това е бил факт, който не са могли да забравят и умирайки мъченически това ги е крепяло, знаейки факта, че както Христос възкръсна така и те самите ще възкръснат за вечен живот.
Възкреснието е от изключителна важност за нас днес, защото то потвърждава Божествността на Христос. Всички доказателства сочат, че Христос наистина е възкръснал и ако това е така то е и наистина Син Божии, както Сам твърдеше.
Нещо повече , отделният вярващ може да изпита сам силата на възкръсналия Христос днес, защото Той отново е жив, отново е дарен с живот и дава живот, и това е големият план за човечеството.