АГРЕСИЯ – ПОД ПЪТ И НАД ПЪТ.
Съчувствам и изпитвам болка при всяка новина за агресия на млади хора, особено когато историята е с трагичен край за някое семейство. Съвсем различно е, когато изпитах АГРЕСИЯТА в собственото си семейство.
Малкият ми син – добро и кротко момче, не съм чувала да удари някой или да участва в побой. Всеки ден му е точно разпределен по часове и е особено стриктен към тренировките си. Миналата седмица получи приз за най-добър играч, вкарал най-много голове и беше особено щастлив. Всички бяхме щастливи! Вчера, както всеки ден, тръгва за тренировка и на пряката точно пред стадиона на ЦСКА, го срещат три момчета, по думите му фенове на ЛЕВСКИ и го пребиват от бой. Най-вероятно е отвърнал на ударите, а аз за първи път бях благодарна за мускулната маса, която натрупа през последната година тренировки. Благодарна съм, че е сравнително добре детето, но заканите, които са избълвали момчетата не ми дават мира.
Иска ми се да му кажа нещо, с което да го насърча или поуча, като например, как злото се побеждава с добро, но думите ми засядат неуверено и замълчавам.
Как да учим децата си?
Какъв съвет да им дадем? Да се оставят да бъдат бити или по-лошо убити?
Как да ги предпазим?
Не бих могла да бъда с него навсякъде и знам, че отново упованието ми ще бъде в моя Бог, Който ще го пази, но страха от тези неконтрулируеми хора, които нямат морал и чувство за съхранение на живота присъства.
Молим се за страната ни, молим се за промяна в поведението на хората, но злото е особено силно в тези последни дни. АГРЕСИЯТА се е загнездила в сърцата на хората.
БОГ ДА ПАЗИ ДЕЦАТА НИ!
Съчувствам и изпитвам болка при всяка новина за агресия на млади хора, особено когато историята е с трагичен край за някое семейство. Съвсем различно е, когато изпитах АГРЕСИЯТА в собственото си семейство.
Малкият ми син – добро и кротко момче, не съм чувала да удари някой или да участва в побой. Всеки ден му е точно разпределен по часове и е особено стриктен към тренировките си. Миналата седмица получи приз за най-добър играч, вкарал най-много голове и беше особено щастлив. Всички бяхме щастливи! Вчера, както всеки ден, тръгва за тренировка и на пряката точно пред стадиона на ЦСКА, го срещат три момчета, по думите му фенове на ЛЕВСКИ и го пребиват от бой. Най-вероятно е отвърнал на ударите, а аз за първи път бях благодарна за мускулната маса, която натрупа през последната година тренировки. Благодарна съм, че е сравнително добре детето, но заканите, които са избълвали момчетата не ми дават мира.
Иска ми се да му кажа нещо, с което да го насърча или поуча, като например, как злото се побеждава с добро, но думите ми засядат неуверено и замълчавам.
Как да учим децата си?
Какъв съвет да им дадем? Да се оставят да бъдат бити или по-лошо убити?
Как да ги предпазим?
Не бих могла да бъда с него навсякъде и знам, че отново упованието ми ще бъде в моя Бог, Който ще го пази, но страха от тези неконтрулируеми хора, които нямат морал и чувство за съхранение на живота присъства.
Молим се за страната ни, молим се за промяна в поведението на хората, но злото е особено силно в тези последни дни. АГРЕСИЯТА се е загнездила в сърцата на хората.
БОГ ДА ПАЗИ ДЕЦАТА НИ!
Разбирам те, Здравче, и наистина е неприятно... последните 2 седмици Бог много ми говори чрез Езекиил за положението в България, което хич не е розово. И агресията е само един от проблемите!!! Има нужда от молитва, но и от действие от наша страна като християни. Моля се Бог да ми покаже какво можем и трябва да направим...
ОтговорИзтриванеИ аз над това си блъсках главата цяла нощ!
ОтговорИзтриванеАгресията не идва просто ей така, а е резултат от възпитанието, невъзпитанието, безпътицата в българското семейство. Това е сято, това се жъне сега. Но нашата роля е да дадем своя дан в реформацията на обществото, в което Бог ни е поставил, а това си има своята цена. Понякога може да сме потърпевши, но дали трябва да избягаме? Мисля, че като стоим твърдо на принципите си и ги правим достояние с живота си, с думите си и с всички възможни средства, ще изпълним мисията си - да срещнем народа си с нашия Господ Исус Христос...
ОтговорИзтриванеДобре е, че пишеш и споделяш! Това е част от битката, която сме обречени да спечелим :)
Благодаря за написаното! Бях пред дилема дали да споделя или не, тъй като сина ми не иска да се говори за това! От друга страна сме атакувани с въпроси: "Защо се случва на вас, след като сте посветили живота си на Христос?" Син на пастор се самоуби пред очите ми и родителите криха за неговите опити да прекрати живота си, по този начин църквата дори не можа да се помоли за него. Зная, че живеем в това общество и сме част от него. Понякога ще сме потърпевши, но трябва да реагираме според вярата, която сме приели. Въпреки, че е трудно, там на реката взехме решение и ще го отстояваме, нали така! Има радост в сърцето ми - благодаря ти!
ОтговорИзтриванеНаистина това ни остава - сигурното оръжие - да се молим Бог да ни пази!
ОтговорИзтриване