ГОВОРИ ЛИ БОГ ДНЕС?

Говори ли Бог и днес? Въпрос, който вълнува мислите на много хора. Давам си сметка, че това няма да е някакъв научен труд или пълно изследване на този въпрос. Чуването на Божия глас е тема, за която са написани доста неща и въпреки че не ми остава време да разгледам въпроса в детайли, мисля да нахвърлям някои неща, върху които мислих напоследък.
Няма как да не започна с тава, че Бог говори основно, чрез Неговото Слово – Библията. Планът за написването на Писанията произлиза от Бога /2Тим. 3:16, 1Петр.1:21/. Така че поради самия си произход Библията е една свръхестествена книга. Тя е откровението на Бога, записано чрез боговдъхновени хора. През етапите на предаване, канонизиране и превеждане, Бог запазва Словото Си така, че днес, когато държим Библиите в ръцете си да бъдем напълно уверени в нейната истинност.
Откровението е послание на истината от Бог към човека, без което човека не може да познае Бога. В началото Бог говори лично с човека или чрез природата, но Бог е искал да се открие чрез едно неизменно писание, така че то да бъде ясен и установен запис за всички бъдещи поколения. Ето защо Бог възлага на избрани мъже да пишат върху различни предмети.
1Тим.3:16, 1Петр.1:21 ни уверяват, че когато библейските автори пишели, думите им изразявали не собствените им мисли, но съвършено и непогрешимо истините, които Бог искал да предаде на човечеството. В оргиналните ръкописи всички думи били безпогрешни по отношение на истината и окончателни относно авторитета. Трябва да знаем разбира се, че Бог не е диктувал дума по дума на хората, а ги е вдъхновил с мисли като е използвал идентичността на всеки човек т.е нямаме „механично писане” на безволеви същества, но хора, които на достъпен език са предали това, което Бог им е наредил. За съжаление на някои, които мислят, че е достатъчно да се молят и ще бъдат водени от Бог, трябва да кажа, че запознаването с Писанието е задължително. Не искам да влизам в подробности, но сме се нагледали на фанатизици, които чуват гласове, които се покоряват на духове без да помислят дори и изпълняват някакви указания, които меко казано са странни. Бибилията пише: „Духовете на пророците се покоряват на самите пророци.” Така, че основното нещо е : „ЧЕТИ БИБЛИЯТА СИ” – това е най-сигурния начин, че ще чуеш гласа на Бог. И въпреки, че това е основният начин, Бог използва и други средства. В Книгата Йов Елиу казва, че Бог говори „веднъж и дваж/Йов 33:14/ само, но човек не внимава.” Бог ни говори по начин, който ние може да разберем. Неговите изразни средства са универсални. Използва нашите очи, уши и сетива. Говори ни посредством символи, сънища, видения, чрез послание, което ни е докоснало дълбоко. Не смятам, че ще впечатлим Бог като стоим по цял ден на колене, като роним сълзи и се смятаме за прекалено святи. Достатъчно е да обичаме Исус, да Му бъдем посветени и да търсим близко взаимоотношение с Него. Няколко примери за които се сещам. Илия търсеше Бог, ето как Го срещна: „Господ мина и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра, а след вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса – огън, но Бог не беше в огъня, а след огъня, кротък и тих, тънък глас”. Еремия сравнява гласа на Бог с чук, който разбива скала / Ерем.23:29/. Бог използва сън за да предупреди Мария и Йосиф да спасят бебето Исус в Египет /Матей 2:13/. Преди идването на Исус Бог е говорил на хората предимно чрез пророците. След изливането на Святия Дух /третото лице на Бог/, Бог говори чрез Духа Си.
Кой е най-големия проблем за нас? Ние сме погълнати от информацията, която ни залива непрестанно. Телевизията и вестниците ни показват всяко събитие на готово. Отвсякъде ни бомбандират с думите - купи си това, или онова, учат ни как да живеем по определен начин. Изобщо не ни се налага да мислим задълбочено. Илюстрации, компютърни графики улесняват за нас приемането на повърхностна информация. Искаме просто да спрем и когато имаме нужда да попитаме: „Да се омъжа ли за Него/нея?, „Да приема ли тази работа?” и очакваме просто отговор „Да” или „Не”. Не зная дали Бог ни улеснява до толкова, но ни е дал здрав разум и очаква да го употребяваме. Въпреки че Той е суверен, всемогъщ, всевластен, всезнаещ, любящ, състрадателен и загрижен за нас, желае и задълбочаващи взаимоотношения или по-задълбочено изучаване.
Библията казва, че децата на Бог, чуват и познават гласа на Своя Баща. Като деца ние трябва да се научим да разпознаваме гласа на нашия Баща. За това е необходимо време, постоянство и покорство. Ако Бог отговори на нашата молитва, макар и не по начина по който сме очаквали дали сме готови да се покорим и дали сме благодарни за Неговия глас или вечно сме недоволни и мрънкащи. Нека не очакваме, че Бог ще ходи по нас и ще ни преследва. Ние сме тези, които трябва да Му покажем почит и послушание, все пак Той не е приятелчето, а Царя на Царете и Господаря на Господарите. Трябва да се научим на подобаващо отношение към Създателя ни. Нека не омаловажаваме Думите Му и да не очакваме, че всеки ден ще ни говори разни неща за разнообразие. Той говори, защото очаква да се покорим. Не знам дали ще е навреме и място, но се сещам и за определен „вид” хора, които ги мързи да направят каквото и да било и най-лесното нещо, което се сещат да направят е да отидат до дома на някой, който ще им помогне в чуването на Божият глас. Така „пророка” от който се очаква да знае всичко, най-често се превръща във „врачка” и всички са доволни, но по-добре е да не се впускам в тази посока. Църквата е мястото, където може да чуеш Божия глас, защото проповедникът обяснява Божието Слово. Необходимо е човек да принадлежи към група вярващи, които се покланят на Бог, където всички сърца са обединени в едно и са насочени към Бог в благодарност и молитва. Освен това всеки се нуждае от мъдър, зрял, вярващ приятел. Когато разговаряме понякога можем да разберем дали Бог действително иска да извършим нещо. Не трябва да сме самонадеяни, но да сме склонни да приемем съвет от приятел.
Спомням си времето, когато децата бяха малки, говоря, говоря, но те така задълбочени в игра, просто не чуват дори гласа ми. Сигурна съм, че и Бог се чувства така. Толкова сме погълнати от собствените си занимания, че изобщо не чуваме гласа Му. „Млъкнете и знайте, че аз съм Бог”/Псалм 46:10/. Тишината заема своето място тогава, когато всички думи са излишни. Нека накратко разкажа една история. Първата кола, която имах беше стара лада, която много обичах. Купих я, веднага я пребоядисах и още първия ден, в който я взех, реших да кача десетина деца от квартала и да отидем на пикник. Децата много ме обичаха, най-вероятно защото чувстваха и моята любов и така взехме федербали и топки и тръгнахме. Как се побраха в колата толкова деца – не знам. Паля колата, но тя не иска да запали – просто нямаше акумулатор. Както и да е, запалих и казах на децата да слязат и да ме чакат докато направя няколко кръга за да се зареди акумулатора. На втората обиколка така бях засилила, че просто стълба беше мой. Това, което си спомням след това, е благодарността ми към Бог, че децата не бяха в колата. Това време, в което бях на легло беше добро време за мен. Нищо нямаше значение освен взаимоотношенията ми с Бог. Научих повече от когато и да било. /Разбира се веднага след като станах, взех колата на приятел и потеглих отново :) . / Не винаги разбира се, трябва да пострадаме за да се научим на нещо, но ние сме толкова непокорни, че Бог трудно се справя с нас и понеже ни обича допуска такива ситуации.
Бог ни говори чрез Библията като ни наставлява, насърчава, утешава, напътства. Използва сънища и видения, говори ни и в нашите болки и страдания, както и в радостите и празниците ни. Гласът Му може да е мек, а думите лични, отнасящи се за конкретна ситуация, но ние просто да не искаме да чуем това, което Той ни казва. Добре е да изпитваме себе си и да търсим скритите мотиви, които дори никой да не вижда и знае, ние знаем много добре. Честността е добро качество, но и задължително, защото може всички да излъжем, но Бог не можем. Много е лесно да убедим себе си, че Божията воля за нас е онова, което ние желаем. И вместо да се покорим, ние решаваме да постъпим както сме решили или по-лошо казваме, че Бог не ни отговаря.
За някой може да е разочарование да разбере, че няма първа и втора точка, която трябва да изпълним за да започне Бог да ни говори. Няма правило или бутон, който като натиснем нещо ще се случи. Винаги, когато има взаимоотношения страните са две и са индивидуални. Ако едно нещо за мен е важно, за друг може и да не е от значение. Затова вместо да четем хиляди книги с невероятни свидетелства, по-добре е сами да наклоним вниманието си към Бог, нашия Баща. Може много да се насърчиш от свидетелството на някой, но ако самия ти нямаш свидетелство, много няма да те ползва чуждия пример. Когато Бог говори лично на човек е невероятно преживяване. Думите отекват в цялото същество и е добре да се вслушаме в тях, защото те винаги са за наше добро. „Твоето Слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеките ми /119:105/”. Нашият небесен Баща е съвършен и желае близко взаимоотношение с нас. „Той ти е показал, човече, какво е доброто и какво иска Господ от теб, не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог /Михей 6:8/”
Вероятно чуваме гласа на Бог по-често от колкото си мислим. Той може да ни предизвиква по различни начини, докато съзреем и развием духовното си виждане и разбиране за неговата Личност.