РЪКАТА МУ НЕ СЕ Е СКЪСИЛА

Минаваме през различни периоди в живота си! Добре че има тежките моменти, за да поспрем и да си дадем равносметка. Да си зададем въпроси, на които просто не сме искали да чуем отговора. Нуждаем се да останем в тишината за да доловим нежния и тих глас: „обичам те”, „с теб Съм”, „довери Ми се”. Всеки ден се срещам с различни хора, различни нужди... много болка. Знам за любовта и загрижеността, която Христос има за всеки човек! Разхождам се сама в парка и си мисля: „Господи, как да отговоря на нуждата на хората, които обичам, пък и на всеки случаен, който ми се е доверил?” Искам да са щастливи, искам да съм полезна, а се чувствам толкова слаба... сърцето ми се къса! Нямам сили! Изведнъж се сещам: „Ето, ръката на Господа не се е скъсила, че да не може да спасява, нито ухото Му е оглушало, че да не може да чува”/Исая 59:1/.
Години наред живеехме в тесен апартамент, където мястото беше толкова оскъдно, че много често книгите ми бяха просто навсякъде. Нямаше място за нищо ново, което бихме поискали да закупим. Телефонът ми извъня в един ден и лекуващата ни докторка, с която сме много близки, ми каза: „Ако не вземеш майка си при теб да се грижиш за нея, до месец ще я изгубиш”. Нямах голям избор, не, просто нямах никакъв избор. Обичам скъпата ми майчица, просто защото беше посветила целия си живот на мен. Загубила на 18години сина си в катастрофа, година след това и съпруга си, живота и изтъкан от болка и мъка – как да не я обичаш. В малкия ни християнски дом, Бог доведе скъп за мене човек, на който ден след ден, инжекция след инжекция, молитва, след молитва, Той моят Небесен Баща промени тотално живота и. Тръгна съвсем естествено на църква със семейството ни, а по-късно/сега/ върви понякога и петте километра, за да стигне до малката селска църква, която посещава. Миналата година получихме нов дом, за който бяхме копняли с години. Започнаха да се изливат благословения, които очаквахме толкова дълго. Казах си: „ Ще пея Господу, защото се е показал щедър към мен”/Пс.13:5-6/.
Винаги съм очаквала духовни благословения и съм ги получавала изобилно в живота си. Почти никога даровете не са имали материално измерение за мен, защото не се удоволствам в притежаването на скъпи вещи или придобивки. Получих много неща, които бяха просто необходимост за семейството /като колата, без която трудно ще се справя/. Започнах на дело да виждам, че Божията ръка не се е скъсила и силата Му не е намаляла. Бог може да я простре толкова надалеч, колкото винаги Го е правил. Бог казва на Моисей: „Скъсила ли се е Господната ръка?” Не, не се е скъсила. Въпреки времето, въпреки тежестите, въпреки болките или неприятелите – Божията ръка не се е скъсила, и нищо не е в състояние да ограничи Неговата сила и изпълнението на обещанията Му към неговия народ. Бог винаги е готов да помогне и да отговори на молитвите на своите хора: „нито ухото Му отъпяло, че да не чува...Преди да Ме призовавате, Аз ще отговарям”. Всяко нещо идва с времето си, нека бъдем търпеливи. Ако имаме необходимостта, то и ще получим необходимото. Нека да се смирим и да търсим лицето и сърцето на Христос, а не просто материалните благословения, защото ще бъдем изпитани как ще ги употребим...Усещам с всеки ден, че Бог прави живота ми по-лесен, но отговорността става по-голяма. Всяко стъпало по пътя нагоре, е път надолу. Егото ни е голямо и някак естествено искаме да се наложим дори в желанието ни, днес, Бог да извърши това, което смятаме за правилно. Искаме всичко на момента, сега, веднага, на минутата. Всяко нещо, което е допуснато в живота е да ни научи на нещо. Поучаваме ли се или просто едни и същи ситуации се въртят от години около нас. Разбрах, че не трябва да повтарям грешките, които съм допускала и да извлека поука за себе си. Докато четях Библията, един стих изкочи срещу мен: „Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте и попитайте за древните пътеки – къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си.”/Еремия 6:16/ Нека не прибързваме с вземането на решения, а да потърсим съвет за най-правилната стъпка. Макар с годините да смятам, че взимам правилни решения, се научих да поспра, да почакам, да помисля, да се помоля. Нека не забравяме – дори и в тези моменти, в които не виждаме изход, не виждме решение, Бог е с нас. Ние сме слаби в невъзможността си да променим ситуации, които не зависят от нас. Затова Бог казва: „Понеже е положил в Мене любовта си, затова ще го избавя, ще го поставя в безопасност, защото е познал Името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще го послушам, с него ще съм в беда, ще го избавя и ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.” Псалм 91:14-16