УДАР И НА ЗЕМЯТА

Върви една жена по пътя си, забързана да напазарува и бързо да се върне при болния си съпруг. Трябва да сготви, да създаде уют в малката си гарсониера, чака я работа и тя бърза ли бърза. Свива на ъгъла на магазина, остават й два метра до вратата и в този момент усеща удара, който я събаря стремглаво към земята. Ударът е силен и ненадеен. Не го е очаквала. Не го е търсила. Била е вперена в грижите и задачите, които я чакат... Мъжът си има своите болежки и замислен за поредната вечер, в която му се иска да разтовари, без да го викат спешно, бърза за магазина. Не вижда жената или по-скоро я вижда тогава, когато вече е твърде късно и неможе да избегне удара. Дори не й помага, поглежда я пренебрежително и подминава... Болка, недоумение, въпроси и какво ли още не се въртят в главата на жената. Изправя се бавно, макар, че просто й се иска да продължи да лежи на земята и да не прави никакво усилие. Не се е замислила дори, колко е трудно да се изправиш, когато те блъснат на улицата. Изпитваш срам, безсилие и болка. Е, добре, че няма нищо счупено. Един въпрос изгаря съзнанието й и не може да го потуши: „Защо никой не й подаде ръка? Защо нямаше човек, който да й помогне да се изправи?”

Дали на всеки се случва да се препъне и падне? Или просто някой да го „блъсне” по пътя? Мисля, че да! И мисля, че не един път! Ако се фокусираме върху „нападателя” ни чакат само натрупване на негативни чувства и емоции, които не избледняват с времето, а се задълбочават. Ако се фокусираме върху чувствата, които като гейзер избликат, и на които даваме воля често, ни чака самосъжаление и още негативни чувства, от които няма спасение. Мисля си, че Бог винаги ни подава ръката Си, за да се подпрем и да се изправим. Лошото е, че не винаги Я виждаме, или усещаме. Най-често просто забрявяме, че Той е готов да ни помогне, защото е невидим за окото. Сетих се за стихчето, което ни казва: „Кой си ти, който съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го изправи...” Бог е силен да те изправи. Нека изграждаме характера си, защото когато погледнеш дълбоко в себе си, в труден момент и се увериш, че Бог е силен, ще бъдеш благодарен за трудните моменти, които са градили доверие и упование в сърцето ти. Има или няма ръка, която да ти помогне не е от такова значение, важното е, че Този, от Който зависи твоето стоене е на мястото си. Удар и на земята, но прегръдка, топлина и утеха, когато е градено доверие...