„Неговата безотговорност прави живота ми ужасен” – започна разговора Джен. Докато слушах, можах да видя, че нейното дълбоко чувство на безнадежност я държеше в затвор. Можех да видя безброй начини, чрез които тя би могла да се освободи от модела на поведение на своя съпруг. „Защо не спреш да плащаш за неговите грешки и да го вадиш от ямата? Защо продължаваш да го измъкваш от кашите, които сам забърква? – попитах я аз.
„Той си е такъв и аз просто трябва да се примиря”.
Когато продължавахме да разговаряме, аз открих проблема, който лежеше в основата и пречеше на жената да направи своя избор. Тя не виждаше себе си като свободна личност. Никога не й беше идвало наум, че има свободата да откликне, да направи избор, да ограничи начините, по които неговото поведение й влияе.
Тя се чувстваше жертва на всичко, което съпруга й прави или не прави... Бог е създал цялото творение да бъде свободно. Божият замисъл за нас не е да се поробваме един други, а напротив да се обичаме доброволно. Бог ни е създал да имаме свободен избор по отношение на живота, на другите хора, на Бог и на самите нас. Но, когато се отвърнахме от Бога, ние загубихме нашата свибода. Бяхме поробени от греха, от егоизма, от вината и от куп други фактори.
Ето по какъв начин ап Павел казва на галатяните да поставят своите граници пред всеки вид контрол и да станат свободни: „И така стоите твърдо в свободата, за която Христос ни освободи и не се заплитайте отново в робско иго.” Джен се чувстваше поробена от поведението на своя съпруг и не виждаше възможните избори, които може да направи. Бог ни казва да не бъдем обект на какъвто и да е вид поробващ контрол.
Когато човек осъзнае свободата, която има от своя партньор или който и да е друг, пред него се отварят много възможности. Границите ни помагат да разберем точно къде започва или свършва нечий контрол. Точно както съседът не може да ви насили да боядисате вратата си в лилаво, така и никое друго човешко същество не може да ви принуди да сторите каквото и да било. Това е в нарушение на основния закон на свободата, който Бог е постановил във вселената. За да функционира любовта, всеки от семейната двойка, трябва да осъзнае своята свобода.
Семейството не е робство. То е взаимоотношение основано на любовта, дълбоко вкоренено в свободата. Където съществува контрол, там няма свобода. Любовта е възможна само там, където има свобода...
Запомнете, където няма свобода, има родство, а където има робство, там има бунт. Любовта съществува само там, където присъстват свободата и отговорността. Любовта създава повече свобода, която води до по-голяма отговорност, което води да все по-голяма способност да обичаме...”
Това е част от книгата, която зачетах днес – „ГРАНИЦИТЕ в семейството” от д-р Хенри Клауд и д-р Джон Таунзенд
Издателството е НОВ ЧОВЕК. Приятно четене J
Природни сезони са дар и божие творение. Кой сезон е в твоето сърце към любмия човек и менят ли се те, ако и той се промени и те нарани и те наскърби? Лято ли е в сърцето ти, когато има зима в сърцето на твоя лбюим? Лято ли е когато той те нарани, когато е хладък, а имаш нужда от обич и топлина и сърцето ти вика плаче за това? Лято ли е когато имаш нужда от топлина и ти се дава хлад и да кажеш- Обичам те на този който ти дава зима вместо лято? Променят ли се сезоните в сърцето ти не си обичал истински и много.Скача ли човек като врабче от клон на клон и се радва за малко и след това на друг клон, не си се начуил на истинска любов и устояване в сезоните. Само истинската и безусловна и безрезервна любов издържа и устоява на всички сезони, защото е истинска и обичаща вярно и много. Кой сезон е в твоето сърце?
ОтговорИзтриванеНаташа
Звучи страхотно, но е възможно да стане подвеждащо. Текстът заговаря заложения във всеки човек копнеж към свобода и незвисимост. Да, не трябва да има контрол и насилие в никое взаимоотношение, но не трябва да има своеволничене и безобразничене. Няма абсолютна свобода- и на мен ми се иска да спя до 10, като съм болна , но заради любовта ставам в седем да заведа децата на училище и да им приготвя закуска. Тоест аз самата си налагам контрол и се насилвам. Какво значи да считаш другия за по- горен от себе си? Не значи ли да се съобразяваш с неговите желания и те да са преди твоите? Как се побеждава злото? Чрез доброто? Ако съм нежна с думи и дела докога някой ще е зъл с мен? Проблемите идват от недостатъчна любов- тогава идва търсенето на своето и държането сметка за зло, както и нетърпимостта, борбата за надмощие и независимост.Защо да съм независима от някого, след като го обичам и защо той ще ме насилва, като сме доброжелателни един към друг? Смятам, че авторът е прав, когато коментарът му касае случаи на сериозно семейно насилие, свързани със заплаха на здраве и живот на членове от семейството. Опасявам се, че хора с не толкова сериозни проблеми биха възприели книгата като насърчение да предприемат стъпки, неадекватни за ситуацията им. Познавам хора съветвани да постъпват по модела препоръчан от книгата. За съжаление няма нито един позитивен резултат. Даже чух от едната жена,че дълбоко съжалява, че е постъпила по този начин- сега смята,че е било проява на слабост... Всичко звучи добре, но на практика не действа.
ОтговорИзтриванеДиляна
Е, Диди, това е просто глава от една цяла книга. Вярно, че съм прочела стотина страници само, но книгата е доста добра и повярвай ми не насърчава хората в неправилни крачки, все пак това са хора, които се занимават със семейно съветване от години и имат толкова практика зад гърба си, колкото не са нашите години. А, що се касае за свободата, говорим за свободата да изкажеш мнение и да направиш крачка без страх от манипулация на другия. Не говорим за свободия - всеки да си прави каквото иска и да е независим от другия. Но това може да се разбере само когато се прочете цялата книга - имаш я /стига да искаш/...
ОтговорИзтриване