РАЖДАНЕТО НА ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО

Много неща са изписани за приятелството. Дали умира едно приятелство за да се роди ново? Въпрос, на който все още не мога да дам ясен отговор. Хората са казали, че едно ново приятелство никога не може да замени старо такова, но сега, когато виждам как се рушат взаимоотношения градени с години, си мисля, че с всяко загубено взаимоотношение идва ново такова, което трябва отново да изграждаш. Много страдам за изгубен приятел и когато загубените приятели станат повече от новоизграждащите взаимоотношения направо изпадам в дупка. Винаги съм смятала, че страните на приятелството са две и всяка страна допринася за изграждането на другата. Имала съм приятели напълно и сто процента различни от мен. Ако аз съм спокойна и уравновесена, те са буйни и емоционални. Ако аз обичам спокойствието и тишината, те харесват напрежението и динамичността. С годините се научих да се възползвам от различията на хората около мен и това да не ме депресира, а напротив да ме изгражда, да ми помага да видя другата страна на нещата, да се допълваме един друг. Явно кончината на старо приятелство е и кончина в света на взаимно-полезноста ни. Свят, който загубва видение и реалност е свят без бъдеще. Затворена страница. Затова пък появата на нови хора и взаимоотношения дава нова, предизвикателна среща за завладяващи моменти на изграждане, изучаване, растежи. Не съжалявам... опитвам се да не мисля за загубата, а да мисля напред, където отново може да бъдеш полезен и да бъде някой друг полезен на теб. Така в мисли се сетих за времето, когато преди двайсет години се роди едно нова приятелство. Запознахме се случайно, неочаквано за мен самата, но отношенията ни се развиха бурно и динамично. Аз бях слаба, а Той силен. Аз бях объркана, а Той знаеше и знае всичко. Аз мислех, че мога да помогна, но на мен ми бе помогнато. Аз бях търсеща, а Той беше винаги насреща да отговори на въпросите ми. Вече двайсет години откакто се роди, не в яслите на Витлеем, но в сърцето ми. Приятелството с Него не намалява, защото въпреки, че аз съм невярна, Той верен остава. Дава ми пример на взаимоотношение, на постоянство и търпение. Той е истински приятел, казва се Исус Христос и е готов винаги да стане вашия нов приятел. На Него може да се довериш, на Неговото рамо може да поплачеш. Той е винаги на разположение, не бърза и не казва: „Нямам време”. Явно няма да мога за задържа всичките си приятели, на които държа. Но болката от загубата им става трамплин за заздравяване и разпалване на най-доброто приятелство. Нека него не губим, защото всичко, което се случва около нас зависи от него – приятелството ни с Царя на Царете и Господаря на Господарите...

„Сине мой, не забравяй поуката ми, а сърцето ти нека пази заповедите Ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те. Милост и истина нека не те оставят, вържи ги около шията си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не имай себе си за мъдър, бой се от Господа и бягай от зло. Това ще бъде здраве за тялото ти и храна за костите ти... Чрез мъдрост Господ положи основи на земята, чрез разум утвърди небето. Чрез Неговото знание се разтвориха безните и от облаците капе роса. Сине мой, тези неща да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдливост, те ще бъдат живот за душата ти... Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и ногата ти не ще се спънат...”/Пс.3/