Днес слушах добра проповед...
Реших да сменя църквата, която посещавам и да отидя на гости днешния ден. Седнах на столчето – никого не познавах и никой не ме познаваше. Страхотно – казах си. Имам нужда да поседя и да послушам необезпокоявана от никого. Започна да проповядва пастир от град в Северна България, разположен по поречието на река Янтра. За първи път виждах този човек, пък и той не знаеше нищо за мен. Говореше думи, които ме предизвикваха и все по-надълбоко докосваха сърцето ми. Помислих си – просто добра проповед. Бях се затворила в себе си и не желаех да мисля за служението, кръста или ученичеството. Искаше ми се по-бързо да свърши службата и да си тръгна. Думите валяха и чертаеха път, по който трябваше да поема, кръст, който трябваше да нося – искам или не искам. Повторих си отново – просто добра проповед. Зададох си въпроса: Коя проповед е добра? И сама си отговорих – тази, която те предизвиква, дава ти размисли и те води към действие, решение, което трябва да вземеш. После си казах, да, но аз всяка седмица слушам добра проповед... и така в размисли накрая разбрах. Няма значение колко добра е проповедта, когато се говори за Христос. Той е там и чрез Святия Си Дух те/ме/ приканва да направиш крачка на вяра. Изведнъж осъзнах, че Христос е толкова близо до мен. Просто стои срещу мен и ми говори, а от мен се искаше само да предам сърцето си, да го отворя и да чуя, да реагирам, да спра да се притеснявам. Видя ми се толкова просто всичко. Голямата планина беше станала хълмче, което мога да преодолея. Простих! Забравих!
Излязах от залата различна. И знаех, че не е просто, защото бях чула добрата проповед, а защото Христос беше там и аз не останах безразлична към Него. А той казва:
„Елате при мен всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя.”Матея 11:28
Няма коментари:
Публикуване на коментар