ПРИЗВАН ЛИ СИ?

Харесвам Посланията към Коринтяните на апостол Павел. Силно впечатление ми направи призива на Ап.Павел в седма глава и ще го споделя. Цялото първо послание е призив за живот в Христос.
Накратко какъв е бил гр. Коринт - космополитен и оживен град, който до голяма степен прилича на повечето съвременни големи градове в света. Апостол Павел посещава Коринт за първи път по време на второто си мисионерско пътуване около 50 година. Той е бил съвсем „нов” град, защото града е бил разрушен през 146г. пр.Хр. и повторно е бил изграден от Юлий Цезар, когато Коринт става римска колония през 46 г. Населението е смесица от различни раси /римляни, гърци, ориенталци/ и хора с различни професии. Робите са съставлявали голяма част от населението. Изучаването на изкуствата и науките процъфтява. Има училища за изучаване на езици и школи по философия. Голям спортен център известен със своите зрелищни игри, наподобяващи днешните Олимпийски игри.
Няма как начина на живот в този голям град да не окаже въздейстивие върху изграждането на духовния живот в Коринтската църква и по тази причина след като трима членове от самата църква Стефан, Фортунат и Ахаик донасят на апостола писмо с въпроси, той сяда да им отговори. По това време апостола е в Ефес.
Една от основните теми отразява конфликта, който възниква при сблъсака на християнските идеали за поведение с обичаите в езическия свят. Новоповярвалите там се нуждаят от пасторски напътствия за да достигнат християнска зрялост и морална устойчивост. Целта на апостола е да им помогне в техните морални и духовни нужди.
Един от основните въпроси които апостол Павел засяга и дава конкретни и практични отговори е въпроса с брака и развода. Няма да разглеждаме стиховете подробно, но пасажа завършва с 24 ст. „Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в това нека си остане с Бога”.
Женитбата се възприема като нещо естествено в библейските времена и в Стария завет няма дума за ерген и неомъжена жена. Когато Бог говори на Иеремия да остане неженен /16:2/това е нещо необичайно за онова време, но в Новозаветно време Бог призовава определени хора да останат без брак /Мат.19:10, ІКор.7:7/. Апостола обяснява, че е по-добре ако човек е неженен както е и той. Разбира се не, че има нещо против брака или че брака е нещо лошо, но той изразява желанието си повече хора да се отдадат на служба на Господа, а не на брачните си партньори. Едното състояние не е по-морално от другото, но и двете са дар от Бога.
Исус вече е заръчал преди него жена да не оставя мъжа си. Разбира се на жената никога не е било позволено да поиска развод. Във Второзаконие 24:1 Моисей постановява развода, но Исус в Матей 19:8 обяснава, че поради коравосърдечието на сърцата им Мойсей им е казал да напускат жените си. Тук Павел потвърждава вече постановените думи на Исус да не се разделя, това, което Бог е съчетал. За първи път виждаме една равнопоставеност между мъжа и жената т.е нито мъжа има право да напуска, нито жената. Думите на апостола се основават на Божия заповед /Марк 10:2-12/, която Павел прилага в ситуацията в която са изправени Коринтяните, но тя е вечен принцип.
„Всеки в призива, в който е призван в него нека си остава”. Какъв е призива в който всеки е призван? Да прославим Бог с живота си. Καλεω-викам, назовавам, наричам, повиквам, викам при себе си, извиквам, избирам. Да бъдеш избран и повикан от Бога е свързано с акта на избор, чрез който Бог отделя един човек или група от хора измежду по-голямо множество, за да изпълни Своето намерение. В Старият завет е изразена идеята за обмислен избор след преценка на възможностите, включващ понякога и свободната воля на човека, а в Новозаветния текст понятието означава”избирам, отделям някого за себе си”. В СЗ Израил е този Богоизбран народ, а в НЗ християнската църква заема мястото на Израил като богоизбран народ, като живеещ в света Божи народ. Християнската църква се определя като „избрана” за разлика от другото човечество, защото тя е дарена с предимството да има достъп до Бога и с отговорността да Го възхвалява, да пази Неговата истина, както Израил в миналото / ІПетрово 2:9/. Ап.Павел разгръща в цялост идеята за избранничеството и сочи, че Божият избор е дело на благодатта /Римл.11:5/, проява на незаслужена благосклонност към изпадналия в грях човек. Вижда тройното значение на избраничеството за вярващия. То показва, че спасението е изцяло от Бога /ІКор. 1:30-31/, дава на вярващия вечна сигурност /Римл.8:32/ и го подбужда да живее свят живот /Кол.3:12/.
В 24 стих, който е и основен стих в този перикоп има идеята, че в каквото и състояние или звание си извикан от Бога, било то женен, неомъжен, роб, свободен, обрязан или необрязан, в това нека си и остане. Използвана е думата μενετο / μενω /- оставям, стоя, оставам непроменен, стоя твърдо, постоянствам, чакам, устоявам, издържам. Всеки трябва да стои или устоява в призива или в това, в което е извикан от Бога. Свързано е както с устояването и стоенето във вярата, така и с предопределението и призива който всеки от нас има от Бога. Апостол Павел казва на християните в Коринт, колкото и да ви е трудно, вие сте избрани, призвани сте към мир, през каквото и да преминавате, в каквото и състояние да се намирате трябва да прославите Христос с живота си. Бог ни очиства от всеки грях и трябва да ходим в светлина, така както Той е светлина. Да вървим в светлина ни поставя в същата нравствена среда, в която е и Отец, така че да можем да имаме правилни взаимоотношения. Исус постанови брака като нещо вечно и дори изобрази по този начин отношението със своя народ, като го нарече своя „невяста”. Господ е божествения Младоженец, Който търси Своята невяста и установява заветни отношения с нея /Откр.19:7/.
Проблемите на Коринтската църква са проблеми, с които и ние днес се сблъскваме често. Първото послание на ап.Павел към Коринтяните ни призовава да бъдем внимателни за да не се слеем със света и да не приемаме неговите ценности и начин на живот. Въпроса за брака и развода ни вълнува особено днес, в това последно време, време на поквара и разврат. Семейните завиждат на несемейните, а несемейните се чудят как да устоят на различните изкушения и развлечения, които света им предлага. Така както апостола говори на Коринтяните преди толкова години, говори и на нас днес: Както безбрачието, така и брака е дар от Бога и двете могат да се използват за слава на Господа. Вместо да мислим за това, което нямаме трябва да насочим вниманието и благодарността си към Бога за това, което имаме и да разберем че можем да послужим на Господа по начина, по който сме призвани, независимо от външните обстоятелства в живота ни, къде се намираме и какво е нашето състояние,защото нашето призвание е да прославим Бог с живота си.