ПОКАЯНИЕ

„Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”/Лука 15:7/.
Поглеждайки към Стария завет понятието „покаяние” обикновенно се свързва с две еврейски думи: „нахам” – която се използва рядко във връзка с човек, но винаги по отношение на Бог. „Бог се разкая /съжали/ за злото...”Пр. Бит.1:6, 1Царе 15:11, като израза не говори за непоследователност или произвол от страна на Бога, а за промяна в отношението спрямо своя народ. Когато хората поради греха и непокорството си се отклонят от Божиите пътища и загубят Божието благоволение, Бог допуска като последица големи злини в живота им. Но в момента, в който осъзнаят делата си и са готови да се отвърнат от тях, получават не наказание, а опрощение. Другата Старозаветна дума „шув” е „завръщам се”, „обръщам се”. Това е дума употребена към хората. Най-често призив за завръщане към Своя Създател, призив за възвръщане към зависимостта им от Бога в качеството си на Негово творение, по силата на отношенията, основани на Завета.
В Новия завет гръцките думи обикновено се превеждат като „променям мнението си”, „разкайвам се”, „съжалявам”. Въпреки това новозаветната употреба на думите свързани с покаянието са повлияни от еврейската дума „шув” – т.е покаянието не е просто съжаление за нещо, което сме сторили, но е цялостен обрат, коренна промяна в мотивацията и насоката на живота. Пример за това е притчата с блудния син /Лука 15:11-24/. Когато блудният син се разкая, не остана спокоен, а започна да скърби за греховете си, не бе пасивен и не остана на мястото на което беше.Той стана и тръгна. Пое в обратна посока. Потърси баща си, смири се пред него и тогава получи своята награда. Притчата за бирника и фарисея /Лука 18:13/ и др.

Хората непознали истински Христос признават, че не осъзнават своята греховност. За да получи човек опрощение на грехове трябва да има съзнание за грях. Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” /Римл.3:23/. Когато Исая съзна греха си, извика: „Горко ми... понеже съм човек с нечисти устни” /Исая 6:5/. Когато Йов беше изобличен за греха си, каза: „Аз се гнуся от себе си „/42:6/. Петър каза: „Аз съм грешен човек” /Лука 5:8/. Такова изобличение идва от Святия Дух.Може да стане докато слушаш проповед, или някой приятел се моли за теб, или просто ненадейно...
За съжаление много модерни християни са забравили днес, какво има предвид Библията като говори за покаяние. Мислят си, че е достатъчно да поклатят глава в съгласие, да признаят греха и да кажат – съжалявам. И след това да продължат по същия път, без да чувстват вина. Това може да продължи години. Не е достатъчно да съжаляваме за стореното. И Юда съжаляваше, че предаде Христос, осъзнаваше какво беше направил, но никога не дойде до покаяние. Истинското покаяние значи „да се промениш”, „да се отвърнеш”, „да тръгнеш в ново направление”. Христос каза: „Покайте се, защото наближава небесното царство” /Мат.4:17/. Исус дойде с любов към хората и в Своята любов първото, което прогласяваше беше покаяние. Покаяние поради безбожието на хората и греховете, в които живееха. Така е и днес. Нека чуем гласа на Христос и всеки да помисли за себе си, а не да сочи другия с пръст и да казва: „Той съгреши”. Бог е верен и търси свойте си. Заставайки пред Него, няма да отговаряме за някой служител или приятел, а за себе си – да не го забравяме. Винаги имаме нужда да проверем сърцата си, защото сега е спасителен ден и всеки, когото Бог люби дава и втори шанс и поправление. Любовта покрива множество грехове.
„Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговя престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на църквите” /Откр.3:19-22/.