ДОБРЕ ДОШЛИ

Преди малко повече от месец отворихме ново заведение. Предизвикателството беше отново много голямо пред нас, но въпреки това решихме да продължим напред. Ето няколко снимки от него.

Щастливи сме, че много хора ни подкрепиха и насърчиха. Благодарни сме за постоянството и посвещението на чичо Наско /най-добрия сладкар в София/ и всички, които неуморно работят от сутрин до вечер. Страхотни сте!

Опитваме се да задоволим и най-изискания вкус, като приготвяме всякакви вкуснотии. Асортимента ни не е много голям, но е приготвен с много любов и внимание. При нас може да си поръчате погача за вашия празник, домашно приготвена баничка за неделния пикник, торта за рожденика или хамбургери за партито. Гарантираме качество и достъпни цени :)

Заведението се намира на ул. "Люлякова градина" зад Японското посолство. Заповядайте!

Ето и днешният специалитет :)

БЛАЖЕНИ УГНЕТЯВАНИТЕ

/Матей 5:10-12/ Много е важно да разберем, че угнетяването, за което говори Исус, е предизвикано от праведния ни живот, а не защото сме извършили нещо лошо. /1Петър 3:17/ Няма награда за онези, които понасят търпеливо, ако са извършили зло. /1Петър 2:20/

Най-добрият треньор по баскетбол е учил своя отбор:

1. Да са в добра физическа форма

2. Да ги научи правилата

3. Да ги научи да са заедно и да играят заедно.

Онова, което се случва „в нас” е по-важно от това, което се случва извън нас.

Отначало Египет приветства семейството на Йосиф. Фараонът и всички египтяни са били задължени на Йосиф поради мъдрото му ръководство и начина, по който се е справил с глада. Но с времето нещата се променят и става така, че Израил задлъжнява на Египет. Израилтяните заемат най-плодородната обработваема земя в Египет и след години изват нови управници, които не са познавали Йосиф. За тях тези чужденци, разположени на най-добрата земя, се превръщат в заплаха. Това води до конфликт помежду им. Не забравяйте те са доведени в Египет по Божия воля. Много е интересно как Бог понякога ни води до конфликт.

ИМА СПЕЦИАЛНО БЛАГОСЛОВЕНИЕ В ТОВА ДА СТРАДАШ, КОГАТО ВЪРШИШ ПРАВИЛНИТЕ НЕЩА.

Яков и Йосиф са били в Египет по Божия воля /Битие 46:3/. Ако са можели да избират, сигурно никога е нямало да напуснат границите на Ханаан. Щели са да си живеят на мястото, което са смятали за „обещаната земя”. Бог ни оставя без алтернатива, когато ни води в нещо ново и различно. ЯКОВ е бил принуден от глада да напусне удобното си съществуване. Но Бог е щял да го благослови в Египет и да го превърне в благословение на Фараона. Яков е щял да види любимия си син, когото е смятал за мъртъв. Неговия син е станал управник на най-великата цивилизация по онова време.

НА МОМЕНТИ БОГ НИ КАЗВА ДА НАПРАВИМ НЕЩО, КОЕТО ЗАБРАНЯВА НА ДРУГИТЕ ДА ПРАВЯТ.

Яков е изпитвал самотата, която произтича от извършването на нещо считано за съвършено погрешно до този момент. Бог изрично е забранил на баща му Исаак да слиза в Египет /Битие26:1-2/. Ние с нашето ограничено виждане и мъдрост често пъти трудно нарушаваме традициите на нашите бащи /Матей 15:1-9/. Тайната на праведния живот е послушание пред Бога с чисто сърце. „Ако нашето сърце не ни осъжда, имаме увереност спрямо Бога” /1Йоан 3:2-22/.

Израил напуска Ханаан, знаейки, че никога няма да се върне там отново. Или по-скоро, че ще бъдат върнатисамо тленните му останки. И въпреки това „Израил тръгна с всичко, което имаше”. Не оставя нищо след себе си, защото знае, че няма да се върне. Бог му е обещал, че ще бъде погребан с предците си, но семейството му, родът му навлиза в нов етап от живота си – Бог е щял да го превърне в народ. И това пътуване е щяло да продължи стотици години, докато се осъществи Божията цел.

БОГ ДАВА СПЕЦИАЛНА БЛАГОДАТ НА ОНЕЗИ, КОИТО ТЪРПЯТ ГОНЕНИЯ.

Исус ни учи да живеем ден за ден /Матей 6:34/ „Доста е на деня злото, което му се намери”. Не е мъдро да се опитваме да носим товара на утрешните проблеми. Ако се научим да живеем ден за ден, Бог ще ни даде силата за деня. Бог ни е дал обещанието на „благодат върху благодат” Йоан 1:16. Бог е предвидил специална благодат за тези, които са гонени заради правдата. Този вид благодат се изпитва само в наистина трудни моменти.

Аз дойдох в служение когато църквата беше преследвана. Ходих в Куба да преподавам. Там имаше комунистически режим и християните страдаха много. Когато се събираха в църкавата те никога не отваряха централния вход. Църквата се наричаше „Отворената врата”, но не отваряха вратата, защото полицията щеше да влезе. Влизахме тихо през задния вход. Не ставаха, не пиеха кафе, но по време на паузите те падаха по лице на молитва. Не на колене, просто по лице. Когато почвахме сесията и ставаха имаше локва от сълзите им. Защо беше така? Защото имаха гонение. Бог беше единствената им надежда и той им даваше благодат върху благодат. Говорих с един мисионер да им помогнем по някакъв начин. Той каза, че ще им дадем всичко от което се нуждаят. Но дойде ли въпрос за духовните неща мисионерите казват: „Ние трябва да се учим от тях”. Материални неща може да им даден, но не и това, което имат и са го постигнали поради гонението. Всички са изпълнени със Святия Дух. Това ме е удивлявало и съм бил потопен в благодат през цялото време на пребиваването ми в Куба.

ЦЕЛИТЕ НА БОГА СЕ РАЗКРИВАТ ПО ВРЕМЕ НА ГОНЕНИЕ.

Божията воля е рода на Яков да се превърне в народът на Израил. Как се превръща един род в народ? Първо му се дава представа за народ. Такава представа изралтяните не са можели да получат в Ханаан. Ханаан е бил пълен с враждуващи племена., там не е имало велик народ. Египет е бил най-великия народ за онова време. Бог е искал да промени племенното мислене на този род. Да разшири кръгозора им и да им даде манталитет на народ. Какво по-добро място да научат този урок от Египет?

И днес много от църквите имат още манталитет за домашни църкви, не виждат голямата картина на Божието царство, а то е много по-голямо от твоята църква, народ и деноминация.

БЛАЖЕНИ МИРОТВОРЦИТЕ

/Матей 5:9/ За нас не е възможно да се помирим с другите, ако не сме се помирили със себе си, а ние не може да се помирим със себе си ако не сме се помирили с Бога. /Исая 57:20-21/ Бог издига Йосиф на този важен пост – управник на Египет, поради това, че се е научил да прощава. Или, казано с други думи, поради това, че се е научил да обича. „Любовта... не мисли зло”, може още да се преведе: „Любовта не държи сметка за зло”1 Кор. 13:5/ Най-трудният урок, който научаваме като християни е да обичаме истински. Поради егоистичната ни природа, никой от нас не може да постигне Божията агапе любов по естествен път.

Колко време сме пропилели в мисли за злото, което са ни причинили. Ние трябва да се научим да прощаваме, да забравиме и да продължим напред. Не можем да контролираме другите, но можем да контролираме собствените си действия. Ако ще бъдем блажени като миротворци, ето някои неща, които трябва да направим:

Ние трябва да помогнем на онези, които са ни причинили зло, да не се страхуват.

„Йосиф им казва: Не бойте се.”/Битие 50:19/ Ние винаги искаме другите да се боят мъничко от нас, да ни имат страха. Защото така можем да контролираме отношението им към нас. Мислим си, че се отнася по-добре с нас, ако поне малко се боят от нас. Но „В любовта няма страх, но съвършенната любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е усъвършенстван в любовта.”1Йоан 4:18/ Ние не можем да бъдем миротворци, докато не се откажем да вдъхваме страх у другите. Нито веднъж не виждаме Йосиф да натяква за злото, което са му сторили. Една жена в Мексико, която е била тормозена от своето семейство попитала пастира си: „Докога ще продължава да ме боли?” А той отговорил: „Докато искаш да те боли.” Има истина в този отговор. Ние трябва да се освободим от миналото си, за да имаме плодоносно бъдеще. Трябва да изберем да живеем живот на вяра, избирайки да вярваме в най-доброто у другите.

Ние трябва да престанем да се опитваме да влизаме в ролята на Бог.

„Йосиф им каза:...нима аз съм вместо Бога?” Всички ние сме опитвали да влизаме в ролята на Бог, но истината е, че никой от нас не е достатъчно квалифициран за това. Ние не сме вместо Бога и никога няма да бъдем. Въпреки нашите човешки слабости сме изкушавани да си въобразяваме, че сме най-праведните на света и никога нищо лошо не сме извършили, но в Божието слово се казва недвусмислено, че всички сме съгрешили. /Римляни 3:10, 23/ Ние се самозаблуждаваме, като си мислим, че никога не може да извършим нещо нередно. Единствен Бог е свят, всеки човек се бори с изкушението да не съгреши. Яков 1:13-15

Ние трябва да приемем факта, че Бог е позволил тези неща да ни се случат.

„Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много хора, както и днес стана.” /Битие 50:20/ Йосиф е виждал защо Бог е допуснал да му се случат всички тези неща. Не само египтяните са щели да измрат от глад, но и собственото му семейство. Много хора се спъват в проблема за злото, защото отказват да гледат на крайния резултат. Бог не причинява болката. Вярно е, че допуска да стигне до нас, защото ако унищожи злото, напълно ще елиминира свободната ни воля – правото ни на избор. Ако елеминира свободната ни воля, ще спрем да бъдем човешки същества и ще бъдем сведени до съвършени роботи, неспособни да обичат. Ето защо е погрешно да се сърдим на Бога. /Римл.9:20/ Ние не сме в позиция да съдим Бога. Той е много по-мъдър от нас и много по-справедлив от нас.

Ние трябва да продължаваме да вършим добро на онези, които ни нараняват.

„Така че, не бойте се, аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.” /Бит.50:21/ Когато някой ни причини зло, ние се съсредоточаваме върху болката си, но истината е, че човекът, който ни е наранил, изпитва по-голяма болка от нас. И болката, коьто изпитва или ще го накара да се покае и да се помири с Бога, или грехът ще вземе връх и ще го потопи в по-голямо беззаконие. Грехът е унищожителен. /Яков 1:15/ Братята на Йосиф не могат да си починат, заради гузната си съвест. По лесно е било Йосиф да им прости, отколкото те самите да си простят. Те не могат да забравят какво са сторили.

Йосиф никога не припомня стореното от братята му. Разбрал е, че Бог обръща изпитанията и страданията му в нещо добро. И вместо да се фокусира върху злото, което са му причинили, е избрал да се фокусира върху бъдещето. Вместо да се безпокои за минали неща, които не може да промени, се е съсредоточил върху бъдещето, върху онова, което може да направи, за да подобри живота на другите.

БОГ Е БОГ НА МИРА!

БЛАЖЕНИ ЧИСТИТЕ

/Матей 5:8/ Гръцката дума за „чист” има три ясни значения:

НЕВИНЕН – като бебе

ЧИСТ – като стерилизиран съд

ИСТИНСКИ – без примеси

НЕВИНЕН – Очите на сърцето ни са прозорци на душата ни.

Когато се покаем и помолим Бог да ни прости греховете, Бог ни прощава, освобождава ни от греховното естество и влага в нас ново естество. Ние ставаме невинни като новородени бебета. „За чистите всичко е чисто, а за осквернените и невярващите нищо няма чисто, но и умът им и съвестта им са осквернени.”/Тит 1:15-16/ В сърцето на новородения човек нахлува невинност чрез Божията любов. Той започва да гледа с невинността на дете.

Всеки човек говори с два гласа – с гласа на думите и с гласа на делата си. Когато гласът на делата ни се разминава с този на думите ни, за верен се смята гласа на делата ни. Една стара поговорка гласи: „Делата ти говорят по-силно от думите.”

ЧИСТ – Мръсните прозорци замъгляват виждането ти.

Ако сърцето ни е чисто ние виждаме какво прави Бог. Ако сърцето не не е чисто, виждаме какво прави дяволът и какво правят другите. Ако някой реагира негативно на нещо, което по принцип се смята за добра новина, значи има смутена съвест. Когато Йосиф възстановява парите, които братята му донасят, за да купят жито в Египет, вместо да се зарадват, те се ужасяват. Вината ги кара да се чувстват гузни, да си мислят, че Бог ги наказва за това, което са сторили.

Нас ни предстои да живеем със себе си до края на живота си, и ние няма да бъдем никога щастливи, ако съвестта ни не е чиста. 1Тимотей 1:5 Думата „съвест” свързваме с вътрешно, интуитевно знание. Думата „Искрен, нелицемерен” идва от гръцката дума, която означава „без восък”. Обичайна практика е било в оново време продавачите на глинени съдове да запълват пукнатините в тях с восък. Восъкът се е използвал за покриване, заличаване на недостатъци в керамиката. Така пръстеният съд е изглеждал по-привлекателен, по-качествен на външен вид, но щом го е напечало слънцето, восъкът се е стопявал, пукнатините са лъсвали и съдът е започвал да пропуска вода. С думата за „искрен/нелицемерен/ продавачът е прекривал дефектите на стоката си. Като християни ние трябва да живеем по същия начин. Когато започнем да се мъчим да прикриваме дефектите си, да знаем, че е наближило времето, когато под натист ще започнем да се пропукваме.

ИСТИНСКИ – Чистото сърце е съсредоточено в едно единствено нещо

Исус казва: „Окото е светило на тялото и тъй ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено”. Матей 6:22-24 Думата, която Исус използва за „здраво” може да се преведе и като „едно единствено” или „ясно”. Той е искал да каже, че не трябва да има примеси в душата ни. И продължава: „Никой не може да бъде слуга на двама господари.” Примесите в душата ни водят до смут и объркване. Започват да се прокрадват фалшиви нотки във връзката ни с Бога, което е белег, че инструмента ни на сърцето е разстроен.

Женихът в песен на песните описва невястата си – и в описанието му „очите й са на гълъбица”. /Песен на песните 4:1/ Какво значи да имаш очи на гълъбица? Със сигурност не е да имаш класиви очи. Очите на гълъбицата могат да фокусират едно единствено нещо. Очита на гълъбицата са като очите на двама влюбени, които макар да се обкръжени от хора, не различават нищо друго освен любимия. По същия начин, когато сърцата ни са очистени от примеси, ние виждаме само и единствено Бог в действие. Накъдето и да погледнем виждаме Неговите проявления.

ЧИСТИТЕ СЪРЦА ВИЖДАТ БОГА

„И тъй, не ме изпратихте тук вие, а Бог!” /Битие 45:8/ Йосиф ясно е виждал голямата картина. Нечистите сърца са склонни да се фокусират върху дребни, второстепенни неща, вместо да виждат Божията голяма картина. След смъртта на Яков братята на Йосиф започват да се безпокоят, че сега Йосиф ще търси да си отмъщава. Много пъти ни е трудно да си простим сами на себе си за грешки, които сме допуснали в миналото. „Нима аз съм вместо Бог?” – казва Йосиф. Не, ние не сме вместо Бога и никога няма да бъдем. Исус поучава същия принцив в Матей 18:21-35. Защо Петър си мисли, че трябва непременно брат му да му поиска прошка? Ние си мислим, че може да платим за беззаконията си, но Исус казва за длъжника на царя, че той „нямаше с какво да заплати”. Ние трябва да признаем, че всички сме недостатъчни пред Бога, всички сме Му длъжници.

СПАСЕНИЕТО Е ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНО ЧРЕЗ БОЖИЯТА БЛАГОДАТ

БЛАЖЕНИ ПРОЩАВАЩИТЕ

/Матей 5:7/ В Библията милостта винаги предхожда истината. Без милост истината ще ни унищожи. Милостта никога не се проявява, докато не се изправим пред някой, който е в по-низша позиция от нас. Тъмницата, където живее Йосиф толкова години, е добър символ на духовното му състояние. Хората, които са се отнесли зле с него, са били загнездени в ума му. Искало му се е да ги изправи до стената и да им даде да се разберат. И докато не е оправил сърцето си пред Бога, не е можел да се освободи от натрапчивите им образи.

Но ето че историята претърпява пълен обрат. Йосиф става оправник на Египет и е бил изпитан по съвършино различен начин. Когато сме поставени в позиция на власт, ние откриваме какво се крие в най-съкровените кътчета на сърцето ни. Йосиф най-после разбира какво са означавали сънищата му. Сънищата му не са имали смисъл до момента, в който той самият е започнал да тълкува сънищата на фараона. Тогава е разбрел, че се задава глад, който ще доведе семейството му в Египет. Това откровение е повдигнало много емоции в душата му – какво ще каже на братята си? Как ще ги поздрави? Дали ще го разпознаят? Дали се разкайват за онова, което са му причинили? Толкова болезнени спомени са се тълпели в съзнанието му. Йосиф е трябвало да се освободи от тях преди да посрещне братята си. /Бит.41:50-51/ Всеки човек се нуждае от милост рано или късно. /Яков 2:13/ Ние трябва да разбереНом, че грехът започва в нашите сърца. /Матей 15:11, 17-20/

ПРОШКАТА И СЕМЕЙСТВОТО

Домът е мястото, където си проличава животът ни. Никой не ни познава по-добре от близките ни. Йосиф не може да се справи с горчивината в душата си, докато не поправи взаимоотношенията си с близките. Той трябва да прости напълно на братята си за всяко зло, което са му причинили. Много пъти хората, които ни нараняват най-силно са хората, които обичаме най-много. Проблем в семейството е фамилиарността поради близкото съжителство./Пример:езикът и зъбите/ Да сте си прехапвали някога езика? Да, всички сме си прехапвали езика и много е боляло. Неволно и въпреки това боли.

Нашите борби във връзка с прошката идват от желанието ни да влизаме в ролята на Бог и да караме хората да си плащат за злините, които са ни причинили. Но затворът, в който ги заключваме по този начин се превръща в затвор за собствената ни душа и ние ставаме роби на миналата си болка. Единственият начин ние да се освободим от оскърблението е първо да освободим другите от нашата непростителност. /Матей 6:14-15/

ПРОШКАТА И СВЕТА

Петефрий и съпругата му определено не са били добре настроени към новия „Министър-председател” на Египет. Питали са се – Как ли сега ще започне да си отмъщава, като е дошъл на власт? Дали няма да се отнесе към тях така, както те са се отнесли към него? Ако ние успеем да простим на най-близките си, ще ни бъде по-лесно да простим на хората, които „времето и случаят” СА ПОСТАВИЛИ В ЖИВОТА НИ. /Еклисиаст 9:11/ Много от тях не са добре настроени към нас. Появили са се в живота ни по стечение на обстоятелствата.

Нищо не разкрива така човека, както властта. Йосиф обаче предвидливо е бил пречистен чрез Божията мъдрост да управлява хората, които са му причинили зло. Именно защото е оставил Бог да работи в сърцето му, е бил способен да управлява мъдро и обективно, без да търси случай да си отмъсти. Разбирал е през какво и защо го прекарва Бог, затова става добър управник. Никъде в Библията не виждаме Йосиф да говори лошо за жената на Петефрий.

ПРОШКАТА И БОГА

Йосиф е знаел, че всяка власт идва от Бога. Разбирал е, че не братята му са го изпратили в Египет, а Бог/Бит.45:4-8/Много хора са разгневени на Бога. Упрекват го, вместо да го благославят. Те не могат да разберат целта, поради която Бог допуска да преминат пред трудности и изпитания.

Разбира се братята му постъпват зле с него, но Бог прави така, че всичко да съдейства за добро на тези, които Го любят. /Римл.8:28/ Затворничеството и робството се оказват най-прекия път към подготовката му за ролята на управител на Египет. Бог може да обърне и най-ужасната смърт на кръста в място на прошка и новорождение. Божието царство е по-голямо от нашия живот.

Милостта се споменава 301 пъти в СЗавет и 57 пъти в НЗавет. Благодатта се споменава 128 пъти в НЗавет и 38 пъти в СЗавет.

КАК СЕ ДЪРЖИШ, КОГАТО ОСЪЗНАЕШ, ЧЕ ТИ СИ НАЙ-СИЛНИЯТ ДУХОМ ЧОВЕК В САЯТА? /Йоан 13:1-4/

БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ

/МАТЕЙ 5:6/ Исус използва две от най-насъщните човешки потребности – глада и жаждата, за да илюстрира нашата отчаяна нужда от праведност. Праведността е за душата онова, което храната и водата са за тялото. Човешкото сърце е най-трудното нещо за оправяне на света. Йосиф е изпитал на собствен гръб злонамереното отношение на хората. Бил е продаден като роб от собствените си братя. Бил е несправедливо обвинен като роб от жената на своя господар. И както често пъти се случва, бил е обвинен за неща, за които другите са били виновни. Но въпреки всичко това, не е загубил почтеността си. Можем да бъдем сигурни, че се е борил със същите изкушения като нас, но ги е преодолял, за да се превърне в един изключителен Божий мъж.

ПРАВДАТА/ПРАВЕДНОСТТА/ И СЕМЕЙСТВОТО

„Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом.” /Марк 6:4/

Едно от най-трудните места да живеем така, както Бог иска от нас е собственият ни дом. Там няма преструвки. Нашите близки ни познават по-добре от всеки друг и непрестанно ни подлагат на проверка. Близките на толкова много служители отиват в света именно защото тези служители живеят по един начин в църквата и по друг в къщи.

Това не означава, че трябва да живеем съвършен живот. Това е невъзможно. Но едно е сигурно – от нас се иска да водим почтен, достоен живот, без да се преструваме. Трябва да бъдем пределно честни към себе си. Истината е, че от всички на света, най-много сме лъгали това познато лице в огледалото. Дали продължаваме да се оглеждаме в огледалото и да обвиняваме другите за това, което сме? Можем ли честно да се погледнем и да си признаем какви сме или продължаваме да се самозаблуждаваме, защото не ни харесва това, което виждаме? Честността трябва да започне от сърцето.

ПРАВДАТА И СВЕТЪТ

Първата стъпка на почтен и достоен живот се извършва у дома, а втората в света. Има много неща, които не са наред в нашия свят. Дори да израстнем в любящо семейство, скоро ще открием, че живеем в свят пълен с омраза. Йосиф с нищо не е заслужил ужасното отношение към него като роб и като затворник. Той е бил праведен, излъган и забравен. Подобно несправедливо отношение може да ни направи нещастни и язвителни. Ние не може да поправим всички нередности в този свят, но можем да поправим собственото си сърце. Когато сме язвителни не помагаме на никого.

ПРАВДАТА И БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Ако изглежда, че няма отговор на нашите проблеми, значи проблемите вероятно са били допуснати от Бога. Ако Бог е допуснал проблема, само Той би могъл да го разреши. Един от най-трудните въпроси, на които се натъкваме в живота е „Как може един добър Бог да позволява лоши неща да се случват на добрите хора.” Първо трябва да се запитаме: „Кой всъщност е добър?” „Няма праведен нито един.”/Римл.3:10/ Това ни помага да разберем защо Бог допуска да ни се случат лоши неща. Всички ние се нуждаем от помощ, за да станем праведни. Никой от нас не е съвършен. Бог иска от нас да бъдем щастливи, но Той иска да бъдем и святи. Без святост не можем да бъдем напълно щастливи. Бог допуска лоши неща да ни се случват, за да ни научи да живеем свят живот.

Йосиф е осъзнавал, че не е центърът на вселената, Бог е центъра на вселената. Когато поставяме Христос в центъра на нашия свят, болката и утеснението се изпаряват. /2Кор.4:7-18/ Когато поставяме хора в центъра на нашия свят, ние преценяваме всичко според отношението им към нас. Когато поставяме себе си в центъра на нашия свят, пречупваме всичко през призмата на собственото си его. Но истината е, че никой няма правото да царува в сърцето ни освен Христос. Той е единственият, който има правото и способността да царува. Ние ще бъдем вечно неспокойни, докато не поставим Царя на трона в сърцето си. Когато праведния царува в живота ни, тогава ще бъдем напълно удовлетворени.

Ние всички се нуждаем от Божията милост. Праведността не може да бъде постигната с човешки усилия. И като роб и като затворник, се казва в Библията: „Господ беше с Йосиф”./Битие 39:2, 31/Бог никога не допуска да преминаваме през трудните периоди сами и само Неговото присъствие ни помага да развиваме праведно сърце.

НИЕ ТРЯБВА ДА ГЛАДУВАМЕ ЗА БОЖИЯТА ПРАВДА

Дейл Йъртън http://www.daleyerton.com/

БЛАЖЕНИ СЪКРУШЕНИТЕ

/Матея 5:4/ „Блажени скърбящите” е на пръв поглед такова противоречиво твърдение, но истината е издържала изпитанието на времето. Соломон също е осъзнавал тази истина, защото е казал: „По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване.” Екл.7:2 Погребенията ни дават повод за размисъл, което ни прави по-мъдри, а от пируванията няма трайни придобивки.

Сълзите могат да бъдат резултат от наранена гордост, но сързите проляни от истински съкрушено сърце са проява на смирение.

Един от най-трудните уроци е да се научим да се покоряваме на правилния авторитет. Ако проявяваме упорство и нежелание да зачитаме авторитетите над нас, Бог ще упражнява все по-голям натиск върху нас, докато ни пречупи. А процесът на пречупване винаги е съпроводен със сълзи.

Йосиф е бил горд млад човек с големи дарби и заложби, но гордостта му е пречила да се превърне в мъж според Божието сърце. Как можем да бъдем изцелени от изпепеляващата ни гордост? Сълзите се превръщат в целебен поток за нас. Когато гледаме на болката през Божиите очи, тя оформя живота ни за прослава на Бога, и точно това се е случило с Йосиф.

1. СЪЛЗИТЕ НА БОЛКА. Йосиф плаче в ямата. /Бит.42:21/ Този вид сълзи не носят изцеление, само освобождават емоционалното напрежение. Сълзите на болка могат лесно да подхранят горчивина. Започваме да издигаме стени около себе си, за да се защитим от ново нараняване, но тези стени ни отделят от другите и заживяваме в изолация.

/Битие 37:35, 42:36/ Невероятно е как макар да са минали 20 години, братята на Йосиф все още живо си спомнят сълзите му. Това са болезнени спомени. Ние отказваме да повярваме в низостта на човешката природа, докато не бъдем принудени да я признаем. Случват ни се неща, които сме мислили, че никога не биха могли да ни се случат, още по-лошо – хората, които ни нараняват най-дълбоко, са обикновено онези, които обичаме и на които се доверяваме. Имено братята на Йосиф го продават като роб. Закоравелите им сърца не са се трогнали от сълзите му на болка.

2. СЪЛЗИТЕ НА ИЗЦЕРЕНИЕ. /Бит.42:24, 45:1-2/ Когато превърнем сълзите си на болка в сълзи на опрощение, започва изцелителния процес. Ние трябва да предаваме мъката си на Господа. Това е акт на поклонение, при който предаваме в ръката на Господа обидите, които са ни нанесли. Исус е нашият пример в това отношение. Ние трябва да оставим Бог да ги съди, в противен случай Той не може да ни защити /1Петр 2:23/.

Болката на Йосиф го кара да търси духовни отговори – зако Бог е допуснал да му се случи всичко това? Къде е Бог когато душата ни боли? Грижа ли Го е за нас? Тези въпроси изискват отговори и ни принуждават да направим преоценка на вярата си. Вярваме ли наистина, че Бог е добър Бог, Който ни обича? Докато е бил в тъмницата, Йосиф е имал време да размишлява върху онова, в което вярва.

И тогава, в един ден всичко се променя, той е изведен от затвора и издигнат като втория човек след фараона в Египет. Едва тогава започва да осъзнава истинското значение на сънищата си и избира да прости на своите братя за онова, което са му причинили. /Бит. 41:50-52/ Грешка е да чакаме да срещнем онези, които са ни причинили зло, за да им простим. Трябва да сме им простили предварително, защото когато ги видим, емоциите ни се взривяват и чувствата лесно надделяват над разума. Тогава откриваме, че ни е трудно да извършим онова, което Бог иска от нас – да им простим.

3. СЪЛЗИ НА РАДОСТ. /Бит. 46:29/ Това са сълзи на радост, сълзи на възстановяване. Това не са сълзи на отмъщение, които доказват, че сме били прави. Това са сълзи на смирение, в резултат на размисли върху Бога и Неговото царство, вместо върху собствената ни участ. В затвора на Йосиф не му е минавала и мисълта, че ще види баща си отново, но ето че баща му идва да го види в славата и величието му. Бог запазва най-доброто за най-накрая за онези, които Му са угодни. Йосиф най-после вижда съня си изпълнен. Заради верността му към Бога, неговия сън се е изпълнил. /1Петр.2:20, 4:14/ Кой знае какво може да направи Бог с живота ни, ако се научим да понасяме онеправданието си с достойнство? Бог е имал необикновен план за живота на Йосиф, план, който е изисквал необикновена подготовка.

„И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” 1 Петър 5:6