/Матей 5:9/ За нас не е възможно да се помирим с другите, ако не сме се помирили със себе си, а ние не може да се помирим със себе си ако не сме се помирили с Бога. /Исая 57:20-21/ Бог издига Йосиф на този важен пост – управник на Египет, поради това, че се е научил да прощава. Или, казано с други думи, поради това, че се е научил да обича. „Любовта... не мисли зло”, може още да се преведе: „Любовта не държи сметка за зло”1 Кор. 13:5/ Най-трудният урок, който научаваме като християни е да обичаме истински. Поради егоистичната ни природа, никой от нас не може да постигне Божията агапе любов по естествен път.
Колко време сме пропилели в мисли за злото, което са ни причинили. Ние трябва да се научим да прощаваме, да забравиме и да продължим напред. Не можем да контролираме другите, но можем да контролираме собствените си действия. Ако ще бъдем блажени като миротворци, ето някои неща, които трябва да направим:
Ние трябва да помогнем на онези, които са ни причинили зло, да не се страхуват.
„Йосиф им казва: Не бойте се.”/Битие 50:19/ Ние винаги искаме другите да се боят мъничко от нас, да ни имат страха. Защото така можем да контролираме отношението им към нас. Мислим си, че се отнася по-добре с нас, ако поне малко се боят от нас. Но „В любовта няма страх, но съвършенната любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е усъвършенстван в любовта.”1Йоан 4:18/ Ние не можем да бъдем миротворци, докато не се откажем да вдъхваме страх у другите. Нито веднъж не виждаме Йосиф да натяква за злото, което са му сторили. Една жена в Мексико, която е била тормозена от своето семейство попитала пастира си: „Докога ще продължава да ме боли?” А той отговорил: „Докато искаш да те боли.” Има истина в този отговор. Ние трябва да се освободим от миналото си, за да имаме плодоносно бъдеще. Трябва да изберем да живеем живот на вяра, избирайки да вярваме в най-доброто у другите.
Ние трябва да престанем да се опитваме да влизаме в ролята на Бог.
„Йосиф им каза:...нима аз съм вместо Бога?” Всички ние сме опитвали да влизаме в ролята на Бог, но истината е, че никой от нас не е достатъчно квалифициран за това. Ние не сме вместо Бога и никога няма да бъдем. Въпреки нашите човешки слабости сме изкушавани да си въобразяваме, че сме най-праведните на света и никога нищо лошо не сме извършили, но в Божието слово се казва недвусмислено, че всички сме съгрешили. /Римляни 3:10, 23/ Ние се самозаблуждаваме, като си мислим, че никога не може да извършим нещо нередно. Единствен Бог е свят, всеки човек се бори с изкушението да не съгреши. Яков 1:13-15
Ние трябва да приемем факта, че Бог е позволил тези неща да ни се случат.
„Вие наистина намислихте зло против мене, но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много хора, както и днес стана.” /Битие 50:20/ Йосиф е виждал защо Бог е допуснал да му се случат всички тези неща. Не само египтяните са щели да измрат от глад, но и собственото му семейство. Много хора се спъват в проблема за злото, защото отказват да гледат на крайния резултат. Бог не причинява болката. Вярно е, че допуска да стигне до нас, защото ако унищожи злото, напълно ще елиминира свободната ни воля – правото ни на избор. Ако елеминира свободната ни воля, ще спрем да бъдем човешки същества и ще бъдем сведени до съвършени роботи, неспособни да обичат. Ето защо е погрешно да се сърдим на Бога. /Римл.9:20/ Ние не сме в позиция да съдим Бога. Той е много по-мъдър от нас и много по-справедлив от нас.
Ние трябва да продължаваме да вършим добро на онези, които ни нараняват.
„Така че, не бойте се, аз ще храня вас и децата ви. И утеши ги, и говори им любезно.” /Бит.50:21/ Когато някой ни причини зло, ние се съсредоточаваме върху болката си, но истината е, че човекът, който ни е наранил, изпитва по-голяма болка от нас. И болката, коьто изпитва или ще го накара да се покае и да се помири с Бога, или грехът ще вземе връх и ще го потопи в по-голямо беззаконие. Грехът е унищожителен. /Яков 1:15/ Братята на Йосиф не могат да си починат, заради гузната си съвест. По лесно е било Йосиф да им прости, отколкото те самите да си простят. Те не могат да забравят какво са сторили.
Йосиф никога не припомня стореното от братята му. Разбрал е, че Бог обръща изпитанията и страданията му в нещо добро. И вместо да се фокусира върху злото, което са му причинили, е избрал да се фокусира върху бъдещето. Вместо да се безпокои за минали неща, които не може да промени, се е съсредоточил върху бъдещето, върху онова, което може да направи, за да подобри живота на другите.
БОГ Е БОГ НА МИРА!
Няма коментари:
Публикуване на коментар