/Матея 5:4/ „Блажени скърбящите” е на пръв поглед такова противоречиво твърдение, но истината е издържала изпитанието на времето. Соломон също е осъзнавал тази истина, защото е казал: „По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване.” Екл.7:2 Погребенията ни дават повод за размисъл, което ни прави по-мъдри, а от пируванията няма трайни придобивки.
Сълзите могат да бъдат резултат от наранена гордост, но сързите проляни от истински съкрушено сърце са проява на смирение.
Един от най-трудните уроци е да се научим да се покоряваме на правилния авторитет. Ако проявяваме упорство и нежелание да зачитаме авторитетите над нас, Бог ще упражнява все по-голям натиск върху нас, докато ни пречупи. А процесът на пречупване винаги е съпроводен със сълзи.
Йосиф е бил горд млад човек с големи дарби и заложби, но гордостта му е пречила да се превърне в мъж според Божието сърце. Как можем да бъдем изцелени от изпепеляващата ни гордост? Сълзите се превръщат в целебен поток за нас. Когато гледаме на болката през Божиите очи, тя оформя живота ни за прослава на Бога, и точно това се е случило с Йосиф.
1. СЪЛЗИТЕ НА БОЛКА. Йосиф плаче в ямата. /Бит.42:21/ Този вид сълзи не носят изцеление, само освобождават емоционалното напрежение. Сълзите на болка могат лесно да подхранят горчивина. Започваме да издигаме стени около себе си, за да се защитим от ново нараняване, но тези стени ни отделят от другите и заживяваме в изолация.
/Битие 37:35, 42:36/ Невероятно е как макар да са минали 20 години, братята на Йосиф все още живо си спомнят сълзите му. Това са болезнени спомени. Ние отказваме да повярваме в низостта на човешката природа, докато не бъдем принудени да я признаем. Случват ни се неща, които сме мислили, че никога не биха могли да ни се случат, още по-лошо – хората, които ни нараняват най-дълбоко, са обикновено онези, които обичаме и на които се доверяваме. Имено братята на Йосиф го продават като роб. Закоравелите им сърца не са се трогнали от сълзите му на болка.
2. СЪЛЗИТЕ НА ИЗЦЕРЕНИЕ. /Бит.42:24, 45:1-2/ Когато превърнем сълзите си на болка в сълзи на опрощение, започва изцелителния процес. Ние трябва да предаваме мъката си на Господа. Това е акт на поклонение, при който предаваме в ръката на Господа обидите, които са ни нанесли. Исус е нашият пример в това отношение. Ние трябва да оставим Бог да ги съди, в противен случай Той не може да ни защити /1Петр 2:23/.
Болката на Йосиф го кара да търси духовни отговори – зако Бог е допуснал да му се случи всичко това? Къде е Бог когато душата ни боли? Грижа ли Го е за нас? Тези въпроси изискват отговори и ни принуждават да направим преоценка на вярата си. Вярваме ли наистина, че Бог е добър Бог, Който ни обича? Докато е бил в тъмницата, Йосиф е имал време да размишлява върху онова, в което вярва.
И тогава, в един ден всичко се променя, той е изведен от затвора и издигнат като втория човек след фараона в Египет. Едва тогава започва да осъзнава истинското значение на сънищата си и избира да прости на своите братя за онова, което са му причинили. /Бит. 41:50-52/ Грешка е да чакаме да срещнем онези, които са ни причинили зло, за да им простим. Трябва да сме им простили предварително, защото когато ги видим, емоциите ни се взривяват и чувствата лесно надделяват над разума. Тогава откриваме, че ни е трудно да извършим онова, което Бог иска от нас – да им простим.
3. СЪЛЗИ НА РАДОСТ. /Бит. 46:29/ Това са сълзи на радост, сълзи на възстановяване. Това не са сълзи на отмъщение, които доказват, че сме били прави. Това са сълзи на смирение, в резултат на размисли върху Бога и Неговото царство, вместо върху собствената ни участ. В затвора на Йосиф не му е минавала и мисълта, че ще види баща си отново, но ето че баща му идва да го види в славата и величието му. Бог запазва най-доброто за най-накрая за онези, които Му са угодни. Йосиф най-после вижда съня си изпълнен. Заради верността му към Бога, неговия сън се е изпълнил. /1Петр.2:20, 4:14/ Кой знае какво може да направи Бог с живота ни, ако се научим да понасяме онеправданието си с достойнство? Бог е имал необикновен план за живота на Йосиф, план, който е изисквал необикновена подготовка.
„И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” 1 Петър 5:6
Няма коментари:
Публикуване на коментар