БЛАЖЕНИ РАЗОРЕНИТЕ

Матей 5:3 Блажени нищите духом. Учението на Исус е предизвикателство за начина ни на мислене. Неговата ценностна система се противопоставя коренно на философията на света. Нищо чудно, че е преиначавана и неразбирана.

Гръцката дума, която Исус използва за „нищи” означава да бъдеш съвършено безимотен, без всякакви средства. Да бъдеш „нищ духом” означава да бъдеш изпълнен с дух на смирение. Смирението се смята от много библейски учители за най-висшата духовна добродетел. По Божия милост в момента, в който решим, че сме го постигнали, вече сме го загубили. Смирението не е само да нямаш високо мнение за себе си, но и да нямаш лошо мнение за себе си. СМИРЕНИЕТО ОЗНАЧАВА ПРОСТО ДА НЕ МИСЛИМ ЗА СЕБЕ СИ. То е да „отдаваме по-голяма почит на другите”, отколкото на себе си. /Фил.2:4-5/ Това е „умът” Христов.

Смирението е милост, която може да бъде усвоена. Йосиф е чудесен пример за това, че човек може да се научи на смирение /Бит.37:2-11/.

Още като млад Бог му дава сън, който предопределя живота му. Като най-малкия син от любимата съпруга на Яков, Йосиф е галеникът в семейството. Той е любимецът на бащата, поради което получава от него шарена дрешка. Тази дреха обаче причинява много мъка на Йосиф, но и на Яков.

Поради своята незрялост Йосиф допуска три грешки:

1. Той започва да „докладва” грешките на братята си.

2. Той започва да развява шарената си дрешка.

3. Той злоупотребява с духовната си дарба. Бог му дава съня, но той е трябвало да внимава на кого го разказва. Показва незрялост с хвалбите си.

Развяванета на дарбите ни произтича от желанието да ни забележат и да ни се възхищават, но предизвиква точно обратното. Заради своята плътска нагласа братята на Йосиф са искали да докажат, че съня му не е от Бога. Ние не бива да се мъчим да доказваме Божиите обещания. Исус не го е правил. Най-мъдрото е да се смирим пред Бога и да му позволим да ни защити. Когато се противопоставяме на Божиите уроци в тази област, ние удължаваме изпитанието на нашето смирение и го преживяваме по-болезнено.

ИЗПИТАНИЯТА ИДВАТ НЕОЧАКВАНО. Проблемът е назрявал отдавна. Но Яков и Йосиф не са били подготвяни за атаката на братята му. Яков е мислел за овцете си, а Йосиф за сънищата си. Не са имали представа какво става в душите на братята.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ЗАСЯГАТ ТАМ, КЪДЕТО СМЕ НАЙ-УЯЗВИМИ. Близката връзка между Йосиф и баща му намира израз в шарената дрешка. И точно тя е първото нещо, което му отнемат. Често първото нещо, което ни се отнема е най-скъпото ни.

ИЗПИТАНИЯТА НАЙ-ЧЕСТО ИДВАТ ОТ ХОРАТА, ОТ КОИТО НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАМЕ. Винаги с изненада констатираме, че християните са просто хора, а хората понякога вършат много лоши неща. /Пс.118:8/

Ние трябва да се поокъснем от хората, за да може да им помогнем. Да не възлагаме очакванията си върху тях. Нашите емоции могат да ни попречат да вземем правилно решение.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ВОДЯТ В ДАДЕН МОМЕНТ ДО ПРОМЯНА. Жимотът на Йосиф вече никога няма да бъде същият. Той никога няма да се върне да живее в Ханаан. Стигнал е до момент, в който няма връщане назад. Бог е приготвил по-велики неща за него от отглеждането на овце. Подготвял го е да управлява цял народ и да избави от гладна смърт целия си род.

Като млад човек Йосиф е мислил главно за личната си болка от изпитанието. Не е разбрал какво извършва Бог. Бог го е променил от момче с видение – в Божи мъж с план – и най-прекия път към това преобразяване е минавал през ямата и тъмницата. Зад железните тъмнични решетки характера му е станал твърд като желязо. /Пс.105:18/

Трудностите само са го направили по-силен и по-твърд. Станал е мъж на смирението. Престанал е да мисли за себе си и е започнал да мисли за другите. Когато Бог ни дисциплинира, Той не го прави за да се разплати с нас, защото се е разплатил още на кръсна с нас. Бог не ни наказва, но Той ни изгражда. Той ни дисциплинира, за да ни пречисти и превърне в Ложии мъже и жени, които могат да изпълнят Неговата цел. /Евр. 12:6, 10/ Йосиф е бил подготвян да владее над хората, които са го онеправдали.

ЙОСИФ Е БИЛ ПОДГОТВЯН ЗА РЪКОВОДНА РОЛЯ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО!