събота, 28 ноември 2009 г.

СТРАХЪТ ОТ ГОСПОДА

Винаги когато мисля за Страхът от Господа се сещам за Притча 1 стих 7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта /знанието/...” Когато хората се отнасят правилно към Бог, те се намират в правилно отношение към света като цяло. Страхът от Господа не е някакво чувство на панически ужас и страх, а е резултатът от слушане, научаване и откликване на Божието Слово: „Да пазиш заповедите на Господа, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него”, „...Събери ми людете и ще им дам да чуят думите Ми, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята и те да учат чадата си на това” /Второз.8:6, 4:10/. Така че да се бои човек от Бога означава да Го възлюби, да се прилепи към Него и да Му служи. Страхът от Бога се появява в много книги на Стария завет. В Патриархалната епоха я виждаме като отклик на Аврамовата вяра, когато той доброволно пожертва сина си „... защото сега зная, че ти се боиш от Бога и не пожали сина си.../Битие 22:12/. По-късно по времето на Мойсей виждайки чудесата, които Бог прави, в хората се засилва страхопочитанието към Господа - „Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните и людете се убояха от Господа и повярваха в Господа и в служителя Му Мойсей”/Втор.14:31/.
Да се бои човек от Яхве означава да се посвети на Него във вяра. Един от Най-мъдрите хора живели някога на земята Соломон се моли – „...за да познаят Името Ти всички народи по света, за да се боят от Тебе, както народа Ти Израил...”/3Царе 8:43/. Когато четем книгите на мъдростта и Псалмите установяваме, че страхът от Господа става същината на знанието и мъдростта на Бога. Еклисиаст завършва: „Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължение на човека, защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било добро или зло”/12:13-14/. Напоследък всички говорим за това, че Бог е любов, колко милостив е Той и това е истина, но пропускаме да споменем, че Бог е справедлив и ще докара на съд всичко. Вярващият човек се различава драстично от масата хора - той е посветен и праведен, спазва Закона на Господа и размишлява над него ден и нощ /ПС. 19:7-14, 112:1/, прославя името на Господа и Божието благоволение почива на него: „ Ето окото на Господа е върху онези, които се боят от Него. Върху онези, които се надяват на Неговата милост...”/Пс.33:18/. Със сигурност има връзка между страха от Господа и живота ни:
„Страхът от Господа придава дни,
А годините на нечестивите се съкращават./Пр.10:27/
Страхът от Господа е извор на живот... /Пр.14:27/
Страхът от Господа спомага към живот, който го има, ще си ляга наситен и не ще срещне зло/Пр.19:23/ и пр.
Сам по себе си човек е неспособен да нареди късчетат на този пъзел – живот, както твърди Райт. Но той се стреми да узнае как ще се съчетаят тези късчета, търсейки максимално удовлетворение като Божи образ. Само когато човек започне да се бои от Бога ще може да схване истината и ще постигне знание и живот/Разгледай Еклисиаст 7:14 и 8:14/.
Животът ни е прекалено сложен, подложени сме на всекидневни изкушения, но страхът от Господа е мощно оръжие и чрез него имаме победа!

1 коментар:

  1. Чудесно! Много, много си права, че на нас ни е удобно като че ли предимно да говорим колко Бог е милостив и любящ! Да, Той е! Но неговото име значи и справдливост, и законност, и получаване според мислите и делата...
    Нека да не представяме великия Бог по-неправилен начин, да не го омаловащаваме и принизяваме ...
    Хриси

    ОтговорИзтриване