ИЗБОР ЗА ИЗОБИЛЕН ЖИВОТ

Минава ден след ден и сякаш един ден е като птица – поглеждаш го, няма време да се порадваш дори на красотата му и той е излетял. Мигът е невероятен, красив, стига да можеш да кажеш: „ Благодаря!” Трябва ли да минат години за да си дадем равносметка, да осъзнаем колко добро е имало в лошото и колко справедливост в несправедливото? Не скучая! Да работиш по 16 часа на ден определено е безумие. Мислех си, че съм придобила разум и съм влязла в зрял ритъм на живот и на въпроса: „Къде е границата на достатъчното?” съм си отговорила отдавна, но...
Липсата на смислена комуникация, контактите с хора, с които говориме един език, допира до „стара” книга са неща без които няма да мога да свикна. Любовта към професията, която си избрал е незаменима. Да правиш нещо по задължение или с неправилен мотив изморява и те прекършва. Но взетия личен избор с любов и постоянство води до реализация. Склонни сме да увеличаваме скоростта. Но сърцето и душата ни може и да не са готови за тази скорост. Заспах на магистралата, просто за секунда щях да се блъсна с огромна скорост. Колкото по-бързо караш,по-малко говориш. Зная, че ако не поправя скоростта, с която се движа, ще прекарам най-пълноценните години от живота си в бърз ход, но с чувство на вътрешна празнота.
Бог вижда положението, в което се намираме, но и предвижда къде ще бъдем ако Го оставим да работи над нас. Той не се движи по нашето разписание, въпреки това идва точно на време. Скоро един служител ми каза: „Бог те е въвел в тази ситуация и Той е с теб там...” Повтарям си го. Сигурна съм, че е така. Когато тръгнеш по нов път или претърпиш провал имаш възможност за избор: самобичуване, строго мъмрене на другите или прехвърляне на вината на външни фактори. Предпочитам въпроса: „Каква поука си взе?” – отваряш се за наставление и растеж. Трябва да разбираме сезоните, през които преминаваме в живота си!
„И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това и сега с радост видях, че и Твоят народ, който присъства тук, принася на Теб доброволно.” /1Летописи 29:17/. Хубаво е да не правим нищо по принуда, но да имаме собствено убеждение за нещата, тогава и примера се следва. Не бих желала никой да прави нещо за мен по задължение, така и моят Небесен баща би бил щастлив всичко, което правя да е от любов и с радост. От хората мога да прикрия истинската същност на нещата, но сърцето си от Бог не мога да скрия.
Спомням си думите на Исус: „ Крадецът идва само да открадне, да заколи да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.” Христос иска да имаме пълноценен и изобилен живот. Изборът е наш. Въпрос на ученичество... и покорство. Често смирението и прошката са ключа към отворената врата. Трудно е, но само докато се вземе решение. Изборът е личен, отговорността също. Слънцето свети... а времето лети! Очаквам момент на просветление...