КОЛКО Е ГОЛЯМО ВИДЕНИЕТО ТИ?

Какви са желанията и стремежите на сърцето ти? Колкото по-голямо е видението пред теб, толкова по-далече ще стигнеш. Преди няколко години бях заобиколена от група хора, които имаха големи видения и стремежи за живота си. Оказа се обаче, че нито един от тези човеци не са готови да променят каквото и да било от начина си на живот и навиците, с които бяха привикнали. Имахме добро време заедно и години изграждахме себе си в дух на постоянство и християнски нрави. В един момент забелязах, че на хората им беше приятно всичко да е точна така, както винаги е било. Наложи се да се разделим. Знаех, че ако имах някакви стремежи трябваше да напусна удобството. Ако имаш видение пред теб ще се наложи да направиш и жертви. Има неща, които трябва да ги свършим и да не разчитаме, че някой друг ще се погрижи за тях. Имаше моменти, когато искахме отново да сме заедно, но когато човек тръгне в определена посока не трябва да се връща назад. Колкото повече вървиш в посоката, която Бог е определил за теб, ще се налага да имаш и по-големи стремежи. Така и хората около теб имат предизвикателството да вървят в крачка с теб. Много често ние си представяме нещата по един начин и сме изненадани когато те се разрешат по друг или просто тръгнат в друга посока. Връщайки се назад във времето виждам, че крачка по крачка, ходейки с Христос сме водени към място на удовлетворение и „почивка”. И когато сме се молили да се реализираме успешно, едва ли сме си представяли, че това ще ни коства и много безсънни нощи, изучаване на езици, нови програми, нови стратегии и усъвършенстване на комуникацията или др.
Обичам хората, които взимат живота си в ръце и не се влияят от настроенията или желанията на хората около тях, на роднини или приятели. Всъщност, всички обичаме силните хора. Но кой от нас не желае да бъде силен? Да си силен най-малкото значи, че ще се наложи да взимаш и трудни решения. Това води до отговорност, а ние не харесваме да носим отговорност. Обичаме някой друг да е виновен и да си измием ръцете с човека до нас.
Скоро чух един познат да казва на друг мой познат: „Църквата е за възрастните хора”! Каква глупост. Кога за вярата е имало възраст? И кой има гаранция, че ще доживее до дълбока старост, та тогава да приеме вярата в Христа, за да бъде спасена душата му? Особено в България :). Ако не загинеш на нерегулирано кръстовище или от пиян шофьор, може да ти се случи в стар и разпадащ се автобус. Колко нелепо!
Спомням си думите на апостол ПЕТЪР, който казва: „ Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитро измислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие...и вие добре правите, че внимавате на него, като НА СВЕТИЛО, КОЕТО СВЕТИ В ТЪМНО МЯСТО, докато се зазори и зорницата изгрее в сърцата ви /2Пет.1:16,19/. Апостолите бяха очевидци, но ние въпреки, че не живеем по това време, сме свидетели, чрез промяната в живота ни. Апостолите не се представяха с мъдри думи и правилно говорене, а със сила, която работеше в техния живот. Силата на християнството не е в премъдрите слова, а в реалната сила и промяна на човешкия живот. Сила в трудности, изцерение в болести, устояване в беди, твърдост в страдания, мъжество в изпитания, предприемчивост в безизходица и пр.
Колко големи са виденията ти? Колко далеч искаш да стигнеш? Не говоря за нереалните фантазии на човешкия ум. Искам мечтите ми и тези на семейството ми да бъдат оформени от Царя на царете и Господаря на Господарите. Виждам усмивките на тези, които вече са начертали своите неуспешни планове и не желаят да се съобразяват с никого и с никой. Нека не се съобразяваме с тях! Нека вземем собствено решение и да бъдем отговорни за бъдещето си. То зависи от нас. От нашите решения, не от тези на политиците или държавата. Да, ще използвам правото си на глас и ще гласувам за да избера хората, които ще взимат решения за страната ни, но няма да се оправдавам с другите и да се смятам за неуспешен, защото някой не е направил нещо за мен.
„Благословените от Господа ще наследят земята, а проклетите от Него ще се изтребят. Стъпките на човека се оправят от Господа и Неговото благоволение е в пътя Му. Ако падне, не ще се повали, защото Господ държи ръката му. Млад бях, ето, остарях, но не съм видял праведния оставен, нито потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава назаем и потомството му е в благословение. Отклонявай се от зло и върши добро и ще имаш вечно жилище” /Пс.37/. Обещания, които са за всеки... „Защото Аз съм Еова, вашият Бог, осветете се и БЪДЕТЕ СВЯТИ, понеже Аз съм свят...”/Левит 11:44/. Страхотна цел, дали е постижима?