Молитва

Все тези видения скръбни и мрачни
в Небето, смрачено в мойта душа.
Объркани сънища бледи, невзрачни...
с искрицата обич сам плах се теша.

Край мене лицата намръщени, тъпи -
убити човеци от земната жад...
Аз чакам минутите звездни и скъпи,
разпъван, ранен с нечовешкия глад.

Не искам да гасна ни топъл, ни леден!
Да бъда и пепел от старо огнище.
Да вляза в Святото цаство последен,
последен и беден без нищо, без нищо!

Аз искам в небе да превърнеш душата!
Сърцето - в Христовия, светлия храм!
И ангел да слиза в градината свята
и Раят за него да бъде и там!

Аз искам Исус да живее в мене!
Исус да пребъдва в най-малкия пръст!
Съдбата човешка и нощем, и денем
да нося, дори и разпънат на кръст!
Т. Михайлов

Очите на разума ми са просветени!

„Аз ще те вразумя и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш, ще те съветвам, като върху теб ще бъде окото Ми. Не бивайте като кон или като муле, които нямат разум, а трябва да се обуздават с юзда и оглавник, иначе не биха се приближавали при Тебе.” /Псалм 32:8,9/

Отворих Библията си и погледа ми мина през този стих. След това го прочетах отново и отново. Цял ден мислите ми се завръщаха към думите на Господа. Представих си сцена в която сме ние, които казваме, че обичаме Господа и Той, сложил ни юзда за да ни води, иначе просто не бихме идвали при Него. В крайна сметка знаем, че не това е Неговата воля за нас. Той би желал драговолно с радостни сърца да Го следваме, да си приближаваме под крилото Му и да се наслаждаваме на присъствието Му.

Колко често само когато сме в безизходно положение се сещаме за Христос. Въпреки това Той ни помага и дава изходен път. Не е необходимо да чакаме глас или надпис на небето за да разберем каква е волята Му за живота ни. Той казва: „ Ще те науча пътя, по който трябва да ходиш... ще ти дам разум, мъдрост... ще те вразумя...” Ако си чакал дълго време откровение или специално водителство, Бог ти казва: „Аз съм вложил в сърцето ти мъдрост...ще те съветвам...” Във всеки човек са вложени специални дарби и възможности. Някои хора съумяват да ги употребят на времето, докато други се колебаят и от нерешителност пропускат момента в живота си. Въпреки това няма място, на което Бог не би могъл да бъде с нас и да не ни изведе от водовъртежа на ситуацията ни. Има изходен път.

Често ми се налага да правя промени. Не се свиква с това. Всеки път е различно. Знанието идва с натрупания опит и с времето. Винаги е свързано с действие. Голото знание, мъдруване и надговаряне не водят до никъде. Или по скоро до задънена улица. За всяка промяна съм била благодарна след време. Трудноста поражда стремеж към победа и те доближава до Източника на небесна сила. Възползвай се от трудноста и превъзмогни себе си...

Искам свръхестествен знак, за да успокоя себе си и да се почувствам по-добре, а Той ми казва: „Знаеш всичко, което възнамерявам да ти дам! Нямаш нужда от знамение, нито от пророчество или видение. Знаеш вътре в теб какво да направиш. ТОГАВА НАПРАВИ ГО”.

„Кой е турил мъдрост в душата? Кой е дал разум на сърцето? / Йов 38:36/

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ...

Здравейте на всички, които случайно или не случайно сте попаднали на моя блог. От няколко месеца просто ме няма тук, или се появявам, ей така понякога. Липсваше ми това място на прибежище и почивка. Мисля, че отново ще бъда тук с постоянство и се надявам да общувам отново с хора, които желаят да комуникират с приятел. Няма да се оправдавам с времето, световната криза, или несгодите на живота. Вярвам, че всеки човек докоснал се до Твореца и Създателя ни има какво да сподели и това ми дава сили да продължа напред. Както някои знаят, запонахме бизнес напълно непознат за нас и претърпяхме много разочарования от хора, близки ни по сърце. Но сега, с помощта на Господа на силите, работим и нещата вървят с пълни сили напред. Да започнеш бизнес от нулата в усилно време е изключително трудно. Но когато вярата ти е положена на канара, малко си луд за да се хвърлиш във ветровете J и твърдо си решен да не отстъпваш пред сатана, повярвайте няма нищо невъзможно. Елате ни на гости – сърцето ни е отворено за приятели. Ще започна с нова рубрика: Знаете ли, че...

- Конструктурът на въздушния кораб-балон – Давид Шварц, е евреин?

- Моделиерът на сините дънки – Леви Щраус, е евреин?

- Откривателят на витамините – Казимир Функ, е евреин?

- Бащата на антропологията – Френц Боас, е еврейн?

- Първият мобилен телефон е конструиран в Хайфа, Израел?

- Израел притежава най-много музеи в света?

- Израел притежава най-много патенти на глава от населението?

- Израел е най-голямата туристическа дестинация в света?

- Израел се посещава от най-много поклонници-християни в света?

- Израел като немюсолманска страна има най-голям процент мюсюлмани/19%/?

- Израел има собствен космически сателит?

- Израел притежава най-много системи за добиване на слънчева енергия в света?

- Израел е най-големия доставчик на софтуерни продукти за концернита Форд и Боинг?

- В Израел е създадена и развита първата антивирусна компютърна програма?

- Израел притежава най-голямата концентрация от високотехнологината индустрия в света и след САЩ и ЯПОНИЯ е третата високо технологична нация в света?

- Рез методите на нанотехниката израелски учени са постигнали един рекорд – цялата Библия /308428 думи/ да напишат върху покрит със злато силиконов чип, който е по-малък от глава на топлийка. Това постижение е записано в книгата на Гинес!

- Израелските учени бяхапървите в света, които разработиха метод за безкръвни мозъчни операции?

- В Израел днес живеят около 250 000 евреи, оцелели от масавата унищожение на евреите от Втората световна война.

- Израел е най-голямата мисионерска страна преди 2000 години, днес се е превърнала в страна, която се нуждае да бъде мисионерствана?

За съжаление много страни в Европа следват същия път!

От доклада „Какво е дал Израел на света?” проф.д-р Дечко Свиленов /22 февр.2009/

ПАДЕНИЕ ИЛИ ВЪЗХОД

Чудя му се на апостол Павел... откъде го познавам ли? Познавам го и знам почти всичко за него. Не му пукаше, ама изобщо... Едни го замеряха с камъни, затваряха в разни дупки, така че да му направят живота от черен – по-черен, а други го величаеха, кланяха му се, като на Бог, той беше всичко за тях, подражаваха му... а на него – беше му все едно, той си вървеше в пътя и вършеш това, което смяташе, че най-добре върши – да следва Исус. Чудя се дали мога като него... Някои ме смятат за странна птица и може би са прави, но просто съм си аз. Където и да потърся себестойност, както и нищо друго не би могло да ме интегрира напълно, защото съм сътворена за това, да обичам Бога с цялото си сърце, душа и ум. Във всяко друго взаимодействие ще бъда непълноценна, защото част от мен не се вписва в каквото и да е друго общение, освен в общението с Бог!

Повечето от нас се лутат напред-назад, напред-назад между самонадеяността и ниското самочувствие, като махало на часовник. Нормално е да се сравняваме с околните, никой не живее сам за себе си. Чувството за превъзходство ме издига над другите, като, че не съм творение между равни творения. Положението и стойността ми не почиват на относителното общуване с околните. Моята стойност и положение са основани на това, че стоя пред Бога. Т. Е. Истинската ми стойност не зависи от мнението или становището на хората около мен. Така, че ако огранича моята самонадеяност и стремеж към превъзходство стойността ми не ще се загуби или пропадне.

Почти същото е с чувството на малоценност. След като съм се отрекла от самочувствието си, махалото на часовника се връща с пълна сила. Ако помисля малко върху битието си на творение, бих се отказала от мечтите си да бъда неограничена или по-добра от другите. Зная коя съм – творение. Виждам се в светлината на сътвореното от Бог, виждам и действителното ми грехопадение. Така мога да осъзная каква съм аз и какви са всички останали. Отправната точка е различна. Не ми е необходимо да изграждам очакване вътрешно да превъзхождам другите, а след това да се почувствам неудовлетворена или безстойностна, защото не мога да постигна това ниво. Това, което отваря прозорците за светлината е осъзнаването на истинското ми постижение пред Бог.

Християните сме щастливи хора. Вместо да поставяме себе си в центъра на всемира, ние мислим и живеем от гледна точка на Христос. Да мисля за Него така, както Той се открива в Библията, означава да имам завършено разумно и практическо отношение към живота. Тогава, когато с Божията благодат разсъждавам от страната на Бог, аз имам интелектуална ценност. Така е и когато желая това, което Бог иска – тогава се чувствам пълноценна и стойностна.

Прав е Павел, родени сме да обичаме Христос с всичко. Той да бъде в нас и ние в Него, а другите какво мислят е тяхна работа. Нашето задължение, подобно на Павловото е да донасяме живот вместо смърт и да изправяме доколкото можем, връзката на хората с Бога, насърчавайки ги да приемат Христос за свой Бог и Спасител.

Под бича на закона се огъвах цял,

Стараех се, но се провалях и заривах.

Страданието бе моя тъжен дял

И на вината чашата изпивах,

Посочван с пръст: Виновният си ти!

Това бе истинска отчаяна борба,

Освобождение от горчивата съдба

Не ми се даваше, а наказание.

И стенеше сърцето в онзи час,

Наистина окаяник бях аз!

Един ден край на моите борби настана,

Пред Неговия кръст превит застанах,

Облян в сълзи на покаяние, печал.

Сърцето викаше: Той изстрада моя дял!

ТВОЯТА ВЯРНОСТ

"КОЙ СИ ТИ, ЧЕ ДА СЪДИШ!"

Новото време роди фрази: „Не ме съди!”, „Кой си ти, че да ми казваш какво и как да го правя!”, „Погледни си Библията – тя ти казва да не съдиш!”и пр. Много хора заслепени от свободията, в която са избрали да ходят, нямат и понятие, какъв е Библейския принцип на съденето, но за съжаление и много посветени християни и служители въпреки знанията, които имат не практикуват заръките на Христос. А какви са те?

На много места в Новият завет ясно ни е казано да не съдим! Но на също толкова ни е казано да съдим. Кога можем да „съдим” и кога не?

В Матея 7 гл. Бог казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени...” Т.е от една страна хората ще те съдят по начина, по който и ти ги съдиш, както и Бог – ще те съди така, както и ти съдиш хората. В Римл.2 гл се казва: „...защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш вършиш същото. Апостола тук пише до религиозни хора, които мислят, че понеже знаят кое е право и виждат грешките на другите непременно са прави, но това не е така. Друг пасаж в Яков 4 гл се казва: „... който одумва или съди брата си, одумва закона и съди закона, а ако съдиш закона не си изпълнител но съдия. Само един е законодател и съдия...” Имаме ясно указание да не злословим един друг, въпреки, че редовно го правим.

В 1 Кор.5гл. се говори за мъж, който е съгрешил с бащината си жена и апостола казва: „Защото аз, ако и да не съм телесно с вас, но като съм при вас с духа си – осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил...” Т.е апостола казва, че е осъдил и настоява църквата да изпълни присъдата която е отредил. По-надолу казва: „Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивият човек изпомежду си!” Т.е невярващите хора Бог ще ги съди, докато „вътрешните” или вярващите – ние.

Въпреки, че с години съм знаела този принцип, никога не съм разбирала, защо не се практикува в църквите. Сега не е време да говоря за църковно дисциплиниране, смятам, че то липсва като цяло в църквата днес. Разбира се, това да е така, си има своите причини, според мен ако мога да ги нарека „причини на времето”. Един мъж на вярата казваше: „Съденето е функция на властта, която се спуска надолу от самия Бог!” И въпреки, че в днешните времена управленската власт и съдийството са две отделни институций във времето на СЗ съденето и управлението никога не са били разделяни. В Псалм 82 се казва: „До кога ще съдите несправедливо и ще лицеприятствата към нечестивите?” Главно задължение на съдията е да защитава праведните. Това, което трябва да разберем е, че съдията имаше власт да отсъди. Да си спомним една случка. Мойсей е още в Египет. Ядоса се и уби един египтянин понеже се отнасяше зле с негов сънародник. На другият ден видя двама евреи да се бият и се опита да раздаде правосъдие и тогава, те казаха: „Кой те постави началник и съдия над нас?И нас ли искаш да убиеш...?” Бяха прави – Мойсей нямаше власт, никой не беше го упълномощил. В НЗ пък виждаме Исус в Лука 12 как срещна един човек, който заяви, че брат му го мами с наследството му, и казва: „Кой ме е поставил съдия или началник помежду вас?”/14ст/ Или Христос им казва, че има религиозни водачи, има съд, има Синедрион и пр. Най-логичното заключение е, че между съденето и управлението има връзка. На първо място Бог е върховен Владетел и Той е Върховен съдия. Но между хората също е валиден този принцип. Където има отговорност за управление има и власт за отсъждане. Както и обратното е валидно. Който няма отговорност да управлява няма и власт да отсъжда.

Някои неща не са в човешката власт и отговорност да се съдят. Ап. Павел казва: „За мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд, даже аз не съдя сам себе си...” Т.е от нас не се изисква да правим окончателни заключения за живота на някого, пък дори и за нашия собствен живот. Защото дори и съвестта да не ни изобличава, пак Господ е този, Който ще съди.../1Кор.4/ Всички ще застанем пред Господа на съд. /Разбира се вярващите не за осъждение, а за вечна награда/.

Кой може да съдим?

На първо място собственото си поведение, като критерии ни е Божието слово.

На второ място според властта, която ни е дадена, можем да употребяваме и съдене. Един съпруг и баща е отговорен да отсъди в семейството си. Семейството е изпитната площадка за публично служение. Ако един мъж знае как да управлява дома си, може да бъди издигнат за лидер в обществото. Не рядко може да чуем: „Ябълката не пада по дълеч от дървото” или „Каквито родителите, такива и децата” За съжаление най-често тези фрази се използват в негативен смисъл, тъй като родители, които не упражняват власт над семейството и децата си, а са напълно незаинтересовани, то техните деца продължават по този „объркан” път, по който вървят и родителите им.

В Евр.13гл и на други места в НЗ ясно се казва, че от църковните лидери се очаква да упражняват власт и да поддържат дисциплина. В 1Кор.5гл.ясно се казва, че трябва да се вземе конкритна позиция и действие спрямо грешния човек. Разбира се в обществото, в което живеем може този стандарт да е нормален и приемлив, но когато наречеш себе си християнин и последовател на Христос, трябва явно да разграничиш поведението си от това на света. Затова ако на човек му харесва да живее така, то трябва конкретно действие, дори и за кратко време, но да се покаже явно отношението на „вътрешните” към проблема. Виждам десетки конкретни ситуации, в които всички си затварят очите само и само да не бъде наранен някой, или да не си отиде. Но корените, с които в пълно съзнание заразяваме тялото рано или късно ще избоят.

Разбира се може да отсъждаме относно спорове междухристияни, както и неправилни учения, които се разпространяват в църквата ни.

Нашата отговорност е колкото да не съдим, според това, което Господ е казал да не съдим, толкова и да отсъждаме справедливо. Едно е ясно, ще отговаряме пред Исус ако съдим, когато не е наша работа, но и точно толкова ще отговаряме, ако не отсъдим тогава, когато сме задължени да го направим.

НАДЕЖДА... УВЕРЕНОСТ... ВЯРА

Последния месец е трудно време, за което може би след време ще се сещам с благодарност за взетите уроци за живота. Повече време прекарвам с биографиите на значими мъже или просто в Божието присъствие. Търсещите хора се чувстват самотни през по-голяма част от живота си. Невероятно е как някак през времето следваш определен план и мисия, за която си определен. Случват се ужасно лоши неща, които са поставени като преграда, която да прегради пътя ти за напред и въпреки това, понякога и без да разбираш как, я прескачаш. На фона на всичко, за което не мога да кажа защо се случва, вчера ми отказаха спирачките и се блъснах в един автобус... карах няколко километра без никакви спирачки... успях някак, не знам как, да спра преди пешеходна пътека, оставаше и да блъсна някой пешеходец... и все в този дух... Не зададох въпроса: „Защо?” Просто седях и бях потопена в благодат. „Угнетявани сме от всякъде, но не сме сломени, в недоумение сме, но не до отчаяние”/2Кор.4:8/. Надеждата, с която сме свикнали да вървим в определената посока не е достатъчна. Трябва ни увереност, до която може да стигнем само потапяйки се всекидневно в Божието слово. Днес разбрах, че има моменти когато и това не е достатъчно. Да вървим с вяра /ТВЪРДА увереност/ в нещата, които не виждаме е да стоим в Божието най-добро! Когато притежаваш нещо скъпо дълго време, забравяш колко голяма стойност има. Когато го загубиш, разбираш, че без него не можеш. „Отделени от Мен, не можете нищо...” Няма нищо по-добро от ежедневното „потапяне” в Божието присъствие. Да имаш благодат когато всичко около теб се руши, или всичко около теб кипи е нещо, което не можеш да купиш с пари, или да получиш поради заслуги. То се дава безплатно, по милост, на тези, които са преклонили коляно пред Него – Великият.

Обичаме Те, Господи! При кого да отидем? Само при Теб има думи на вечен живот...Не забравяме надеждата, в която сме призвани. Словото ни дава увереност, че пътя ни се управлява от Теб, тогава когато Ти се доверим... и покорим. Умножи и вярата ни, за да видим повече от това да живеем собствения си „тих” и „СПОКОЕН” ЖИВОТ В Твоето присъствие. Ще устоим на трудностите, ще платим цената, която трябва да платим за да видим това, което все още не сме видели да се случва – но обещано от Теб за последните дни. Знаем, че устояването ни във вяра не е свързано само с устояването ни като християни, но и в стоенето ни в призванието, което всеки един от нас си призвал. Живеем във време, в което нищо свято не се цени. Дай ни да живеем в това време, но да не сме водени от духа му. Готови сме да платим цената и очакваме... така както Ти очакваш... нас.