НОВО НАЧИНАНИЕ

Отворихме малко заведение в елитен столичен квартал. Обзавеждахме цял месец. Две жени изпълнени с ентусиазъм да се справят с трудности, бюрокрация и неразбории. Успяхме донякъде да се справим и започнахме работа. Вече три седмици от ранни зори до късна вечер се опитваме да сътворяваме домашно приготвени вкуснотии, с които да привле
чем и задоволим вкуса на всеки клиент. Изборът все още не е голям, но с времето се надяваме да разнообразим и усъвършенстваме това, което предлагаме. Тази седмица редовните клиенти се увеличаваха с всеки изминал ден и спирането на правителствени коли пред заведението ни съвсем естествено ни радваше. Въпреки притесненията ни усетихме, че продукта, който предлагаме се харесва. Нямаше време да се радваме дълго. Въпреки разрешителното на ХЕИ и всички изисквания, с които се бяхме съобразили, комшийката-непозната за нас жена, решила да подаде оплакване за това, че й мирише и не е съгласна да се пържи под носа й. Не бяхме виждали дори тази жена, въпреки търканията си с хазяйна, мислихме, че ще се опряват сами и няма да бъдем вкарани в клопката на опасни взаймоотношения. Сега трябва да местим аспирацията и да преправяме всичко и отново вместо да работим ще се занимаваме с ремонти и изисквания, които отново може да се променят след месец. Явно навсякъде се намира някой, който трябва да пречи и да е недоволен, но според мен каквото и да направиш той отново ще е недоволен, защото се занимава не със своите неща, а с нещата на другите. В петък работихме без желание, защото трябваше да се извиняваме на клиентите за липсата на вкуснотийката, която поради оплакването на тази жена не можехме да приготвяме. Беше ни мъчно,подтиснато и болно, защото спечеленото доверие с много труд в рамките на три седмици се сриваше само за един ден. Каква беше изненадата ми? Разговаряхме с редовните ни клиенти и всички бяха не просто благоразположени, но ни насърчаваха да се борим и да не се предаваме, защото никой не обича тази самотница, която трови живота на толкова хора от квартала. Спомних си думите на Еклесиаст, който казва: „Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло. Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога...”. И друго: „И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело, човек си спечелва завистта на ближния си...”/Еклис.4:4/
Въпреки това, толкова много положително настроени хора, които с разбиране и съчувствие ни подкрепяха, не бях очаквала. Не зная историята как ще завърши и дали ще има положителен край. Надявам се! Бих искала да вярвам в доброто. Въпреки, че сякаш се насърчава беззаконието, а не с много труд да изкарваш прехраната си. Но... така сме научени и такъв е бил нашия избор и не съжаляваме. И отново Еклисиаст казва: „Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър. Тя няма началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва. Докога ще спиш, о ленивецо? Кога ще станеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка и ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник и немотия като грабител.” По-добре да работим, а не с празни думи и зли намерения да осуетяваме добри планове и идеи. Очаквам развитие...