Чета книгата Йов. Звучи ми толкова актуално... Агонията на един човек. Страданието е тежка тема, вълнувала всеки, който се е докоснал до него. Колкото повече навлизам в книгата виждам двете противоположни истини, които се сблъскват в „Йов”. Страданието е общ товар на всички хора и самостоятелен товар за всеки човек. От една страна се причинява от Бога със справедливост, от друга, то може да се приеме от човека с любов. Докато станат реалност в живота ни, тези истини трябва да бъдат изказвани с нежност, загриженост и любов. Приятелите на Йов не разбират това и въпреки истиността в думите им, те звучат банално набожни и самонадеяни. Да осъдиш окаяния клетник като човек, отхвърлен от Бог, е крайна степен на човешка жестокост. Като се опитват да го приповдигнат духовно, приятелите на Йов несъзнателно добавят към неговата болка. Той не се нуждае от съвет, а от съчувствие. Не би могъл да измисли несъществуващ грях и да се покае за него...Отвъд границата, достигната от опитите на човешкия разум да обясни Божието откровение, лежи бездната на незаслуженото страдание. Случаят на Йов е такъв и не само на Йов. Съществува една цяла област от човешкото нещастие, която не обхваща нито наказанието, нито възмездието, нито изкуплението. Самият Йов не е съгрешавал /1:22/.
Останал напълно сам в целия си гняв и тогава разбира, че Бог не го е изоставил. Въпреки, че дълго време не получава отговор на вика си, между другото както и Христос на вика си „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?”, накрая разбира, че не е сам. От всички човешки същества невинния страдалец стои най-близко да Бога. Удовлетворението на Йов в края на историята би било необяснимо, ако в долината на мрачната сянка той не бе открил място за духовно израстване.
Героите на вярата от Евреи 11гл са страдалци, мнозина от които умират, без да видят избавлението. Разбира се, никое страдание не е приятно и добро за времето си, но в последствие то „донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него”. Това не е нещо, което човек сам би могъл да избере за да придобие някакви духовни дивиденти. Само Бог определя. Никой, който вече е изпитал Неговия жезъл, не би тръгнал по същия път, но и никой, който е извървял заедно с Йов пътя до „крайната цел на Господа”, не би заменил това преживяване за нищо друго.
Тялото на Христос винаги ще носи белезите на разпятието и това е основната Му слава. Ако страданието на Йов е само ранен намек за великия Страдалец, за Неговите последователи остава с радост да допълнят онова, което не достига на Христовите скърби /Кол 1:24/. Чрез жертвата на Христос и това, което трябваше да изтърпи, Бог се присъединява към нас в нашия ад на самота. Всички значения на думата страдание се срещат в Христос... поема греховете на всички. Фактът, че самия Господ е прегърнал и поел НЕЗАСЛУЖЕНите последствия на всяко зло е отговора за Йов, както и за всеки, намиращ се в подобно положение. Като невинен страдалец Йов всъщност е спътник на Господа.
