неделя, 6 февруари 2011 г.

НОВО НАЧАЛО

Бях станала духовно нечувствителна. Не разбрах как стана това. Явно загледана в напрегнатото ежедневие, просмукано от напрежение, стрес и нелепи ситуации, съсредоточена в необходимостта, която смятах, че ми принадлежи, нещо се изплъзна от сетивата ми, а то бе много необходимо за съществуването ми. Бях станала духовно неспокойна и имах усещането, че всичките ми усилия са напълно безплодни, молитвите ми рекушират в тавана, а действията ми напълно безплодни ме наблюдават с недоумение.

Разбирах, че започвам да стоварвам тонове упреци върху близките си, върху приятелите ми, върху Бог, поставил ме в нелепа ситуация... Но истината заблестява и си казах: „Не, просто сама отговаряш за израстването си, за решението да направиш обратен завой и да откриеш така познатия тесен път.”

Да посветиш двадесет години от живота си на кауза, която е била обречена на провал/ въпреки, че и това е спорен въпрос/ е просто кошмарно. Всеки има шанс за ново начало, но когато то е заклеймено, непознато, забравено, страха от нов неуспех взема надмощие.

Спомням си, че Бог се удоволства да стоим тихи и мълчаливи пред Него. Ето защо принудителното мълчание и покой си е изиграл своята голяма роля. Чета и търся, търся и чета и когато се разрових по-надълбоко в себе си за истинската причина да спазя правилата, изведнъж разбрах, че ми бе втълпено да се покорявам на властта над мен. Щом Божията мъдрост бъде записана в ума и сърцето, действията ти се чувстват подбудени да се съобразяват. Все по-често действията и реакциите ми се диктуват от познанието на Божието слово.

„Твоето слово е светилник на нозете ми и ведилина на пътеките ми. Заклех се и го потвърдих, че ще спазвам праведните Твои присъди... Възприех Твоите изявления за свое наследство довека, защото те са радост за сърцето ми. Приклоних сърцето си, за да върша повеленията Ти винаги и докрай. /Пс. 119/

Все пак Бог е написал съветите Си относно най-често срещаните дилеми, с които така или иначе ще се срещаме в Живота си. Добре е да се вслушаме в Гласа Му, да открием личното Му напътствие към конкретната ситуация и да знаем, че не сме единствените, които минават по този път. Има вход, има и изход и дори в края на тунела да няма винаги ярка светлина, то със сигурност има пъстра картина, осияна от надеждата за нови предизвикателства...