вторник, 28 декември 2010 г.

Празнична депресия

Пътувам в автобуса с една приятелка – самотна майка с две деца.От пет години не се е сещала за изоставилия я съпруг, а сега не може да спре да говори за него. Празници са, а тя не може да снабди елементарни нужди на децата си. Спомня си какви големи възможности има бившият й и се тюхка, че не й плаща издръжката, и какво би било, ако той не се скъпеше да полага грижи за децата си.
Да, празници са, и всеки, съзнателно или не, си прави някакви равносметки, сравнява предишните времена с настоящите, представата си за перфектен празник с реалното изкарване. Обикновено очакванията ни се разминават с това, което обективно се случва. Рядко постигаме всичко, което планираме и мечтаем. Изкючение са случаите, когато хората до нас постъпват така романтично и в пълна хармония с идеите ни за перфектен преазник... Хората страдат за пропуснатите възможности, за нереализираните планове, за неизказаните думи, за допуснатите грешки, за пропуснатите влакове... и така, въвлечени в самосъжаление не виждат влака, който ги чака в момента. Обръщат му внимание чак когато на свой ред ги отмине.
Споделих с приятелката си случка от живота ми. За пръв път излизах сама на разходка с четирите си породени деца – едно в количката, едно седнало в кошчето отдолу, едно отдясно и едно отляво. Стигнахме криво-ляво до градинката. Едва-проходилото тръгна клатушкайки се в една посока, другите две също се разтичаха, бебето се разрева неудържимо и на мен самата ми се прииска да ревна. Освен обърканост, изпитвах огорчение и гняв към съпруга и майка ми. Чувствах се изоставена, въпреки че и двамата просто бяха на работа. Гледах другите щастливи майки с по едно дете и с антураж от баби, дядовци и съпрузи. На всичкото отгоре беше събота - ден за семейни мероприятия. Изведнъж по алеята се зададе стар приятел - внимателен и търпелив човек с огромен опит за гледане на деца. Ей така, нямал работа и се сетил за мен, решил да ми погостува. Така се справи с ролята на домашен помощник, както нито добронамерената ми, но непрестанно даваща съвети майка, нито готиният ми, но бързо губещ търпение съпруг, биха се справили.
Осъзнах, че събитията рядко се случват така, както ни се иска или очакваме, но това не значи, че са в наш ущърб или е повод да се чувстваме нещастни. Всяка ситуация си има своята логика и всеки проблем има предвиден изходен път, за всяка нужда има налични ресурси, но се иска нашата гъвкавост, съобразителност, хладнокръвие и оптимизъм за да реагираме адекватно и да се възполваме от потенциала, заложен в ситуацията, човека или взаимоотношението.
Казах на приятелката си още, че колкото и да се ядосва за пропуснатите възможности, те са невъзвратимо минало. Колкото и да недоволства против бившия си съпруг, няма силата и властта да го промени и принуди да бъде по-грижовен.
Спомних си мисълта, която укроти бурята в сърцето ми, когато се бях разгневила на мой близък: „Безсмислено е да искаш от другите повече, отколкото могат да ти дадат.”.
Наистина е непрактично да се фокусираме върху това, което нямаме, и така да пропуснем да се възползвзваме от това, което имаме.
Имам приятел, израснал в дом за сираци. Той сподели тайната, помогнала му да оцелее в тази трудна среда - като не е могъл да има това, което иска, просто е давал на другите това, от което са се нуждаели - приятелство, защита, помощ...
Та за несбъднатите очаквания и празничните депресии - прочетох си един невероятен псалм: „Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.” Да, факт е, че в живота ни често съжителствуват неприятелите (неприятностите) и трапезата (благословенията и добрите неща). От нас зависи на какво ще се фокусираме. Когато усетя в себе си признаците на празничната депресия и носталгията по изпуснатите влакове, започвам да се моля така: „Господи, помогни ми в присъствието на неприятелите да гледам и да се радвам на трапезата, която приготвяш за мен. Дай ми да не впрягам каруцата пред коня и да не търся да жъна, преди да съм посяла. Дай ми благодат да се радвам повече когато давам, нежели когато получавам.”.
Празници са, нека не планираме и не мечтаем, нека просто сбъднем нечия чужда мечта, нека посеем усмивка, любов, добрина. Кой знае, може би след време ще пожънем многократно от същото...
ДИЛЯНА НИКОЛОВА

неделя, 19 декември 2010 г.

РАЖДАНЕТО НА ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО


Много неща са изписани за приятелството. Дали умира едно приятелство за да се роди ново? Въпрос, на който все още не мога да дам ясен отговор. Хората са казали, че едно ново приятелство никога не може да замени старо такова, но сега, когато виждам как се рушат взаимоотношения градени с години, си мисля, че с всяко загубено взаимоотношение идва ново такова, което трябва отново да изграждаш. Много страдам за изгубен приятел и когато загубените приятели станат повече от новоизграждащите взаимоотношения направо изпадам в дупка. Винаги съм смятала, че страните на приятелството са две и всяка страна допринася за изграждането на другата. Имала съм приятели напълно и сто процента различни от мен. Ако аз съм спокойна и уравновесена, те са буйни и емоционални. Ако аз обичам спокойствието и тишината, те харесват напрежението и динамичността. С годините се научих да се възползвам от различията на хората около мен и това да не ме депресира, а напротив да ме изгражда, да ми помага да видя другата страна на нещата, да се допълваме един друг. Явно кончината на старо приятелство е и кончина в света на взаимно-полезноста ни. Свят, който загубва видение и реалност е свят без бъдеще. Затворена страница. Затова пък появата на нови хора и взаимоотношения дава нова, предизвикателна среща за завладяващи моменти на изграждане, изучаване, растежи. Не съжалявам... опитвам се да не мисля за загубата, а да мисля напред, където отново може да бъдеш полезен и да бъде някой друг полезен на теб. Така в мисли се сетих за времето, когато преди двайсет години се роди едно нова приятелство. Запознахме се случайно, неочаквано за мен самата, но отношенията ни се развиха бурно и динамично. Аз бях слаба, а Той силен. Аз бях объркана, а Той знаеше и знае всичко. Аз мислех, че мога да помогна, но на мен ми бе помогнато. Аз бях търсеща, а Той беше винаги насреща да отговори на въпросите ми. Вече двайсет години откакто се роди, не в яслите на Витлеем, но в сърцето ми. Приятелството с Него не намалява, защото въпреки, че аз съм невярна, Той верен остава. Дава ми пример на взаимоотношение, на постоянство и търпение. Той е истински приятел, казва се Исус Христос и е готов винаги да стане вашия нов приятел. На Него може да се довериш, на Неговото рамо може да поплачеш. Той е винаги на разположение, не бърза и не казва: „Нямам време”. Явно няма да мога за задържа всичките си приятели, на които държа. Но болката от загубата им става трамплин за заздравяване и разпалване на най-доброто приятелство. Нека него не губим, защото всичко, което се случва около нас зависи от него – приятелството ни с Царя на Царете и Господаря на Господарите...

„Сине мой, не забравяй поуката ми, а сърцето ти нека пази заповедите Ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти прибавят те. Милост и истина нека не те оставят, вържи ги около шията си. Така ще намериш благоволение и добро име пред Бога и човеците. Уповай се на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признай Него и Той ще оправя пътеките ти. Не имай себе си за мъдър, бой се от Господа и бягай от зло. Това ще бъде здраве за тялото ти и храна за костите ти... Чрез мъдрост Господ положи основи на земята, чрез разум утвърди небето. Чрез Неговото знание се разтвориха безните и от облаците капе роса. Сине мой, тези неща да не се отдалечават от очите ти, пази здравомислие и разсъдливост, те ще бъдат живот за душата ти... Тогава ще ходиш безопасно в пътя си и ногата ти не ще се спънат...”/Пс.3/

четвъртък, 16 декември 2010 г.

МАЛКО РАЗВЛЕЧЕНИЕ


След ежедневното натоварване от работа и спорт във фитнеса решихме да починем и заслужено да се отдадем на малко развлечение. Никога не бях ходила на 3D кино. Така и не ми оставаше време, през последните години, заедно с децата да се насладя на „новите технологии”. Поканиха ме толкова внимателно, че не можах да откажа. Филма, който избрахме беше „Хрониките на Нарния: Плаването на "Разсъмване". „Хрониките на Нарния” е поредица от седем романа за деца и е един от шедьоврите на К.С.Луис. Истинска християнска класика, която от самото си създаване служи като нравоучител на децата. Наситена е с библейски преобрази. А доброто води вечна борба със злото. Подсилена от триизмерното кино историята е увлекателна и завладяваща. Потапяш се в един свят, напълно различен от действителността, но носещ послание и вест. Бях повече от впечатлена. Вечерта беше невероятна, а новината, че вече има и 4D кино ме завладя. Е, не съм киноман, но защо пък да не отпуснеш пред екран, в който имаш усещането, че и ти самият участваш. Няма лошо... До следващия път J

И приятно гледане...





неделя, 5 декември 2010 г.

ДОБРАТА ПРОПОВЕД


Днес слушах добра проповед...

Реших да сменя църквата, която посещавам и да отидя на гости днешния ден. Седнах на столчето – никого не познавах и никой не ме познаваше. Страхотно – казах си. Имам нужда да поседя и да послушам необезпокоявана от никого. Започна да проповядва пастир от град в Северна България, разположен по поречието на река Янтра. За първи път виждах този човек, пък и той не знаеше нищо за мен. Говореше думи, които ме предизвикваха и все по-надълбоко докосваха сърцето ми. Помислих си – просто добра проповед. Бях се затворила в себе си и не желаех да мисля за служението, кръста или ученичеството. Искаше ми се по-бързо да свърши службата и да си тръгна. Думите валяха и чертаеха път, по който трябваше да поема, кръст, който трябваше да нося – искам или не искам. Повторих си отново – просто добра проповед. Зададох си въпроса: Коя проповед е добра? И сама си отговорих – тази, която те предизвиква, дава ти размисли и те води към действие, решение, което трябва да вземеш. После си казах, да, но аз всяка седмица слушам добра проповед... и така в размисли накрая разбрах. Няма значение колко добра е проповедта, когато се говори за Христос. Той е там и чрез Святия Си Дух те/ме/ приканва да направиш крачка на вяра. Изведнъж осъзнах, че Христос е толкова близо до мен. Просто стои срещу мен и ми говори, а от мен се искаше само да предам сърцето си, да го отворя и да чуя, да реагирам, да спра да се притеснявам. Видя ми се толкова просто всичко. Голямата планина беше станала хълмче, което мога да преодолея. Простих! Забравих!

Излязах от залата различна. И знаех, че не е просто, защото бях чула добрата проповед, а защото Христос беше там и аз не останах безразлична към Него. А той казва:

„Елате при мен всички, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя.”Матея 11:28