БЛАЖЕНИ ГЛАДНИТЕ

/МАТЕЙ 5:6/ Исус използва две от най-насъщните човешки потребности – глада и жаждата, за да илюстрира нашата отчаяна нужда от праведност. Праведността е за душата онова, което храната и водата са за тялото. Човешкото сърце е най-трудното нещо за оправяне на света. Йосиф е изпитал на собствен гръб злонамереното отношение на хората. Бил е продаден като роб от собствените си братя. Бил е несправедливо обвинен като роб от жената на своя господар. И както често пъти се случва, бил е обвинен за неща, за които другите са били виновни. Но въпреки всичко това, не е загубил почтеността си. Можем да бъдем сигурни, че се е борил със същите изкушения като нас, но ги е преодолял, за да се превърне в един изключителен Божий мъж.

ПРАВДАТА/ПРАВЕДНОСТТА/ И СЕМЕЙСТВОТО

„Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници и своя си дом.” /Марк 6:4/

Едно от най-трудните места да живеем така, както Бог иска от нас е собственият ни дом. Там няма преструвки. Нашите близки ни познават по-добре от всеки друг и непрестанно ни подлагат на проверка. Близките на толкова много служители отиват в света именно защото тези служители живеят по един начин в църквата и по друг в къщи.

Това не означава, че трябва да живеем съвършен живот. Това е невъзможно. Но едно е сигурно – от нас се иска да водим почтен, достоен живот, без да се преструваме. Трябва да бъдем пределно честни към себе си. Истината е, че от всички на света, най-много сме лъгали това познато лице в огледалото. Дали продължаваме да се оглеждаме в огледалото и да обвиняваме другите за това, което сме? Можем ли честно да се погледнем и да си признаем какви сме или продължаваме да се самозаблуждаваме, защото не ни харесва това, което виждаме? Честността трябва да започне от сърцето.

ПРАВДАТА И СВЕТЪТ

Първата стъпка на почтен и достоен живот се извършва у дома, а втората в света. Има много неща, които не са наред в нашия свят. Дори да израстнем в любящо семейство, скоро ще открием, че живеем в свят пълен с омраза. Йосиф с нищо не е заслужил ужасното отношение към него като роб и като затворник. Той е бил праведен, излъган и забравен. Подобно несправедливо отношение може да ни направи нещастни и язвителни. Ние не може да поправим всички нередности в този свят, но можем да поправим собственото си сърце. Когато сме язвителни не помагаме на никого.

ПРАВДАТА И БОЖИЕТО ЦАРСТВО

Ако изглежда, че няма отговор на нашите проблеми, значи проблемите вероятно са били допуснати от Бога. Ако Бог е допуснал проблема, само Той би могъл да го разреши. Един от най-трудните въпроси, на които се натъкваме в живота е „Как може един добър Бог да позволява лоши неща да се случват на добрите хора.” Първо трябва да се запитаме: „Кой всъщност е добър?” „Няма праведен нито един.”/Римл.3:10/ Това ни помага да разберем защо Бог допуска да ни се случат лоши неща. Всички ние се нуждаем от помощ, за да станем праведни. Никой от нас не е съвършен. Бог иска от нас да бъдем щастливи, но Той иска да бъдем и святи. Без святост не можем да бъдем напълно щастливи. Бог допуска лоши неща да ни се случват, за да ни научи да живеем свят живот.

Йосиф е осъзнавал, че не е центърът на вселената, Бог е центъра на вселената. Когато поставяме Христос в центъра на нашия свят, болката и утеснението се изпаряват. /2Кор.4:7-18/ Когато поставяме хора в центъра на нашия свят, ние преценяваме всичко според отношението им към нас. Когато поставяме себе си в центъра на нашия свят, пречупваме всичко през призмата на собственото си его. Но истината е, че никой няма правото да царува в сърцето ни освен Христос. Той е единственият, който има правото и способността да царува. Ние ще бъдем вечно неспокойни, докато не поставим Царя на трона в сърцето си. Когато праведния царува в живота ни, тогава ще бъдем напълно удовлетворени.

Ние всички се нуждаем от Божията милост. Праведността не може да бъде постигната с човешки усилия. И като роб и като затворник, се казва в Библията: „Господ беше с Йосиф”./Битие 39:2, 31/Бог никога не допуска да преминаваме през трудните периоди сами и само Неговото присъствие ни помага да развиваме праведно сърце.

НИЕ ТРЯБВА ДА ГЛАДУВАМЕ ЗА БОЖИЯТА ПРАВДА

Дейл Йъртън http://www.daleyerton.com/

БЛАЖЕНИ СЪКРУШЕНИТЕ

/Матея 5:4/ „Блажени скърбящите” е на пръв поглед такова противоречиво твърдение, но истината е издържала изпитанието на времето. Соломон също е осъзнавал тази истина, защото е казал: „По-добре да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на пируване.” Екл.7:2 Погребенията ни дават повод за размисъл, което ни прави по-мъдри, а от пируванията няма трайни придобивки.

Сълзите могат да бъдат резултат от наранена гордост, но сързите проляни от истински съкрушено сърце са проява на смирение.

Един от най-трудните уроци е да се научим да се покоряваме на правилния авторитет. Ако проявяваме упорство и нежелание да зачитаме авторитетите над нас, Бог ще упражнява все по-голям натиск върху нас, докато ни пречупи. А процесът на пречупване винаги е съпроводен със сълзи.

Йосиф е бил горд млад човек с големи дарби и заложби, но гордостта му е пречила да се превърне в мъж според Божието сърце. Как можем да бъдем изцелени от изпепеляващата ни гордост? Сълзите се превръщат в целебен поток за нас. Когато гледаме на болката през Божиите очи, тя оформя живота ни за прослава на Бога, и точно това се е случило с Йосиф.

1. СЪЛЗИТЕ НА БОЛКА. Йосиф плаче в ямата. /Бит.42:21/ Този вид сълзи не носят изцеление, само освобождават емоционалното напрежение. Сълзите на болка могат лесно да подхранят горчивина. Започваме да издигаме стени около себе си, за да се защитим от ново нараняване, но тези стени ни отделят от другите и заживяваме в изолация.

/Битие 37:35, 42:36/ Невероятно е как макар да са минали 20 години, братята на Йосиф все още живо си спомнят сълзите му. Това са болезнени спомени. Ние отказваме да повярваме в низостта на човешката природа, докато не бъдем принудени да я признаем. Случват ни се неща, които сме мислили, че никога не биха могли да ни се случат, още по-лошо – хората, които ни нараняват най-дълбоко, са обикновено онези, които обичаме и на които се доверяваме. Имено братята на Йосиф го продават като роб. Закоравелите им сърца не са се трогнали от сълзите му на болка.

2. СЪЛЗИТЕ НА ИЗЦЕРЕНИЕ. /Бит.42:24, 45:1-2/ Когато превърнем сълзите си на болка в сълзи на опрощение, започва изцелителния процес. Ние трябва да предаваме мъката си на Господа. Това е акт на поклонение, при който предаваме в ръката на Господа обидите, които са ни нанесли. Исус е нашият пример в това отношение. Ние трябва да оставим Бог да ги съди, в противен случай Той не може да ни защити /1Петр 2:23/.

Болката на Йосиф го кара да търси духовни отговори – зако Бог е допуснал да му се случи всичко това? Къде е Бог когато душата ни боли? Грижа ли Го е за нас? Тези въпроси изискват отговори и ни принуждават да направим преоценка на вярата си. Вярваме ли наистина, че Бог е добър Бог, Който ни обича? Докато е бил в тъмницата, Йосиф е имал време да размишлява върху онова, в което вярва.

И тогава, в един ден всичко се променя, той е изведен от затвора и издигнат като втория човек след фараона в Египет. Едва тогава започва да осъзнава истинското значение на сънищата си и избира да прости на своите братя за онова, което са му причинили. /Бит. 41:50-52/ Грешка е да чакаме да срещнем онези, които са ни причинили зло, за да им простим. Трябва да сме им простили предварително, защото когато ги видим, емоциите ни се взривяват и чувствата лесно надделяват над разума. Тогава откриваме, че ни е трудно да извършим онова, което Бог иска от нас – да им простим.

3. СЪЛЗИ НА РАДОСТ. /Бит. 46:29/ Това са сълзи на радост, сълзи на възстановяване. Това не са сълзи на отмъщение, които доказват, че сме били прави. Това са сълзи на смирение, в резултат на размисли върху Бога и Неговото царство, вместо върху собствената ни участ. В затвора на Йосиф не му е минавала и мисълта, че ще види баща си отново, но ето че баща му идва да го види в славата и величието му. Бог запазва най-доброто за най-накрая за онези, които Му са угодни. Йосиф най-после вижда съня си изпълнен. Заради верността му към Бога, неговия сън се е изпълнил. /1Петр.2:20, 4:14/ Кой знае какво може да направи Бог с живота ни, ако се научим да понасяме онеправданието си с достойнство? Бог е имал необикновен план за живота на Йосиф, план, който е изисквал необикновена подготовка.

„И тъй смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно” 1 Петър 5:6

БЛАЖЕНИ РАЗОРЕНИТЕ

Матей 5:3 Блажени нищите духом. Учението на Исус е предизвикателство за начина ни на мислене. Неговата ценностна система се противопоставя коренно на философията на света. Нищо чудно, че е преиначавана и неразбирана.

Гръцката дума, която Исус използва за „нищи” означава да бъдеш съвършено безимотен, без всякакви средства. Да бъдеш „нищ духом” означава да бъдеш изпълнен с дух на смирение. Смирението се смята от много библейски учители за най-висшата духовна добродетел. По Божия милост в момента, в който решим, че сме го постигнали, вече сме го загубили. Смирението не е само да нямаш високо мнение за себе си, но и да нямаш лошо мнение за себе си. СМИРЕНИЕТО ОЗНАЧАВА ПРОСТО ДА НЕ МИСЛИМ ЗА СЕБЕ СИ. То е да „отдаваме по-голяма почит на другите”, отколкото на себе си. /Фил.2:4-5/ Това е „умът” Христов.

Смирението е милост, която може да бъде усвоена. Йосиф е чудесен пример за това, че човек може да се научи на смирение /Бит.37:2-11/.

Още като млад Бог му дава сън, който предопределя живота му. Като най-малкия син от любимата съпруга на Яков, Йосиф е галеникът в семейството. Той е любимецът на бащата, поради което получава от него шарена дрешка. Тази дреха обаче причинява много мъка на Йосиф, но и на Яков.

Поради своята незрялост Йосиф допуска три грешки:

1. Той започва да „докладва” грешките на братята си.

2. Той започва да развява шарената си дрешка.

3. Той злоупотребява с духовната си дарба. Бог му дава съня, но той е трябвало да внимава на кого го разказва. Показва незрялост с хвалбите си.

Развяванета на дарбите ни произтича от желанието да ни забележат и да ни се възхищават, но предизвиква точно обратното. Заради своята плътска нагласа братята на Йосиф са искали да докажат, че съня му не е от Бога. Ние не бива да се мъчим да доказваме Божиите обещания. Исус не го е правил. Най-мъдрото е да се смирим пред Бога и да му позволим да ни защити. Когато се противопоставяме на Божиите уроци в тази област, ние удължаваме изпитанието на нашето смирение и го преживяваме по-болезнено.

ИЗПИТАНИЯТА ИДВАТ НЕОЧАКВАНО. Проблемът е назрявал отдавна. Но Яков и Йосиф не са били подготвяни за атаката на братята му. Яков е мислел за овцете си, а Йосиф за сънищата си. Не са имали представа какво става в душите на братята.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ЗАСЯГАТ ТАМ, КЪДЕТО СМЕ НАЙ-УЯЗВИМИ. Близката връзка между Йосиф и баща му намира израз в шарената дрешка. И точно тя е първото нещо, което му отнемат. Често първото нещо, което ни се отнема е най-скъпото ни.

ИЗПИТАНИЯТА НАЙ-ЧЕСТО ИДВАТ ОТ ХОРАТА, ОТ КОИТО НАЙ-МАЛКО ОЧАКВАМЕ. Винаги с изненада констатираме, че християните са просто хора, а хората понякога вършат много лоши неща. /Пс.118:8/

Ние трябва да се поокъснем от хората, за да може да им помогнем. Да не възлагаме очакванията си върху тях. Нашите емоции могат да ни попречат да вземем правилно решение.

ИЗПИТАНИЯТА НИ ВОДЯТ В ДАДЕН МОМЕНТ ДО ПРОМЯНА. Жимотът на Йосиф вече никога няма да бъде същият. Той никога няма да се върне да живее в Ханаан. Стигнал е до момент, в който няма връщане назад. Бог е приготвил по-велики неща за него от отглеждането на овце. Подготвял го е да управлява цял народ и да избави от гладна смърт целия си род.

Като млад човек Йосиф е мислил главно за личната си болка от изпитанието. Не е разбрал какво извършва Бог. Бог го е променил от момче с видение – в Божи мъж с план – и най-прекия път към това преобразяване е минавал през ямата и тъмницата. Зад железните тъмнични решетки характера му е станал твърд като желязо. /Пс.105:18/

Трудностите само са го направили по-силен и по-твърд. Станал е мъж на смирението. Престанал е да мисли за себе си и е започнал да мисли за другите. Когато Бог ни дисциплинира, Той не го прави за да се разплати с нас, защото се е разплатил още на кръсна с нас. Бог не ни наказва, но Той ни изгражда. Той ни дисциплинира, за да ни пречисти и превърне в Ложии мъже и жени, които могат да изпълнят Неговата цел. /Евр. 12:6, 10/ Йосиф е бил подготвян да владее над хората, които са го онеправдали.

ЙОСИФ Е БИЛ ПОДГОТВЯН ЗА РЪКОВОДНА РОЛЯ В БОЖИЕТО ЦАРСТВО!

БОЖИЯТ ЧОВЕК

Беше 1993 година, когато за първи път се срещнах с Дейл Йъртън. Носех в себе си по-големия ни син, но въпреки това, бях решена да не пропусна семинара за пастири и служители. Не бях служител, но любовта ми към Бог ме теглеше към мястото, където знаех, че ще бъдат събрани множество посветени на Господа хора. Тази първа среща се запечата трайно и дълбоко в сърцето ми. Седях заедно с още една жена /единствените жени там/ на последния ред и сълзите ми не спираха да текат. Сега, след седемнадесет години още си спомням думите на пастор Йъртън, които дадаха изобилен плод в живота ми. Едва ли някой от Мисия Възможност /организатори на семинара/, както и те споделят, са си представяли, че контактите и приятелството с този Божи мъж ще продължат толкова дълго време и ще се превърнат в благословение за цяло поколение пастири и служители. След Рик Хауърд /както съм писала в предишен пост/, Дейл Йъртън е човека, който изгради характер и копнеж за Словото в мен. Благодарна съм, че имах възможност да се потопя в атмосфера на благодат, искрено споделяне и общение със служители от цялата страна. От утре в рамките на седмица ще кача осемте теми, върху които говори Дейл Йъртън. Благодаря му за разрешението и се надявам, синтезираните записки да бъдат доразвити и полезни на мнозина!

ТОВА Е САЙТА НА ДЕЙЛ ЙЪРТЪН

http://www.daleyerton.com/

НОВИ КНИГИ

Времето ми последните месеци е свързано с много работа, въпреки това реших да се разходя и видях на един павильон за вестници Енциклопедични книжки на National geographic. Беше поредица от четири книжки, голям формат със заглавие „История на Библейския свят”. Искрено се зарадвах и си купих цялата поредица от четири книги. Прегледах и четирите и се оказа за моя изненада, че автора е професор по култура и медия. Въпреки верните и интересно представени исторически местности, библейските въпроси и коментари бяха под всякаква критика. Чета: „В сърцета на Галилея, в малко селце Назаред живеело момче с името Исус. Заради често противоречивата информация в евангелията на Новия завет, датата на раждането не се знае. Последователите му известни като Апостолите, са описани като необразовани и обикновени хора, което означава, че едва ли са били грамотни.” Продължава с това как апостолите едва ли са писали посланията и пр. Това едва ли се нуждае от коментар. Искрено се възмутих. Поне като не си запознат с библейската история не я пиши.

Не си купувайте книгите, не си заслужава!

Вчера обаче си купих „Достоверността на Новозаветните документи” на Ф.Ф.Брус и „Достоверността на Старозаветните документи” на Валтер Кайзер. И двамата автора ги познавам и поне съм уверена, че ще прочета качествена книга. Още не съм ги зачела, но тези дни смятам да се потопя в тях.

ВЪРХУ КАКВО ПОЛАГАШ УПОВАНИЕТО СИ?

„Не се доверявайте на човека, в чийто ноздри е само лъх, защото за какво може да се разчита на него? /Исая 2:22/

Често Бог ни пита: „Защо полагате упованието си и се доверявате на слабите, несигурни, смъртни човеци, които живеят кратко време? Вместо в тях поставете упованието си в Мен!”

В следващия стих четем: „Защото ето, Господ на силите ще отнеме от Ерусалими от Юда и подкрепа и поддръжка – всяка подкрепа с хляб и всяка подкрепа с вода.” Бог е този, Който отнема от хората си цялата им опора и сигурност. Какво става тогава? Откриваме върху какво всъщност сме стъпили, в какво сме вкоренени. Когато сме новоповярвали се нуждаем от подкрепа за да стоим изправени и силни /както младите дръвчета, които са заобиколени с подпори за да ги държат изправени/. Нуждаем се от хора около себе си, които да ни помагат в изучаването на Словото, молитвата и търсенето на Господа. Тези подпорки са ни жизнено важни в началото, но идва време, в което Бог почва постепено да премахва тези подпорки. Първоначално това може да ни уплаши, защото може да не ни хареса. Това може да са неща, които ни доставят удоволствие и ни харесват много, като пеенето в хора или нещо друго полезно, което правим. Тогава разбираме до какво степен самочувствието и стойността ни са зависели от това, което правим. Макар нещата, които правим да са добри, полезни за мнозина, Бог иска да разграничим нещата които правим ЗА Него, и това, което сме В НЕГО.

Трябва да се научим как да спрем да се опитваме да издигаме сами себе си, но да позволим Бог да ни постави там, където Той иска. На това място ще бъдем ползотворни и успешни.

В живота ми Бог е трябвало да събори доста подпорки и продължава да го прави. Напуснах работа, но ме постави на по-добро място, смених църква, но ме издигна на точното място, издигнах хора в живота си, от които ме отдели, за да не ги направя идоли в сърцето си и пр. Често се чувствах като дърво, на което са отнети всички подпорки. Разбрах, че Бог иска да събори всяко нещо, в което сме положили сигурността си, за да остане само Той. Той е Бог на възстановяването. Бог възстановява ума ни, емоциите ни, душата ни и здравето ни. Дано го осъзнаем и Му позволим и съдействаме докато си свърши работата. Така един ден ще станем високи и силни дървета, които са вкоренили корените си надълбоко и нищо не ще бъде в състояние да ни събори.