сряда, 24 март 2010 г.

ПАДЕНИЕ ИЛИ ВЪЗХОД



Чудя му се на апостол Павел... откъде го познавам ли? Познавам го и знам почти всичко за него. Не му пукаше, ама изобщо... Едни го замеряха с камъни, затваряха в разни дупки, така че да му направят живота от черен – по-черен, а други го величаеха, кланяха му се, като на Бог, той беше всичко за тях, подражаваха му... а на него – беше му все едно, той си вървеше в пътя и вършеш това, което смяташе, че най-добре върши – да следва Исус. Чудя се дали мога като него... Някои ме смятат за странна птица и може би са прави, но просто съм си аз. Където и да потърся себестойност, както и нищо друго не би могло да ме интегрира напълно, защото съм сътворена за това, да обичам Бога с цялото си сърце, душа и ум. Във всяко друго взаимодействие ще бъда непълноценна, защото част от мен не се вписва в каквото и да е друго общение, освен в общението с Бог!


Повечето от нас се лутат напред-назад, напред-назад между самонадеяността и ниското самочувствие, като махало на часовник. Нормално е да се сравняваме с околните, никой не живее сам за себе си. Чувството за превъзходство ме издига над другите, като, че не съм творение между равни творения. Положението и стойността ми не почиват на относителното общуване с околните. Моята стойност и положение са основани на това, че стоя пред Бога. Т. Е. Истинската ми стойност не зависи от мнението или становището на хората около мен. Така, че ако огранича моята самонадеяност и стремеж към превъзходство стойността ми не ще се загуби или пропадне.


Почти същото е с чувството на малоценност. След като съм се отрекла от самочувствието си, махалото на часовника се връща с пълна сила. Ако помисля малко върху битието си на творение, бих се отказала от мечтите си да бъда неограничена или по-добра от другите. Зная коя съм – творение. Виждам се в светлината на сътвореното от Бог, виждам и действителното ми грехопадение. Така мога да осъзная каква съм аз и какви са всички останали. Отправната точка е различна. Не ми е необходимо да изграждам очакване вътрешно да превъзхождам другите, а след това да се почувствам неудовлетворена или безстойностна, защото не мога да постигна това ниво. Това, което отваря прозорците за светлината е осъзнаването на истинското ми постижение пред Бог.


Християните сме щастливи хора. Вместо да поставяме себе си в центъра на всемира, ние мислим и живеем от гледна точка на Христос. Да мисля за Него така, както Той се открива в Библията, означава да имам завършено разумно и практическо отношение към живота. Тогава, когато с Божията благодат разсъждавам от страната на Бог, аз имам интелектуална ценност. Така е и когато желая това, което Бог иска – тогава се чувствам пълноценна и стойностна.


Прав е Павел, родени сме да обичаме Христос с всичко. Той да бъде в нас и ние в Него, а другите какво мислят е тяхна работа. Нашето задължение, подобно на Павловото е да донасяме живот вместо смърт и да изправяме доколкото можем, връзката на хората с Бога, насърчавайки ги да приемат Христос за свой Бог и Спасител.

Под бича на закона се огъвах цял,
Стараех се, но се провалях и заривах.
Страданието бе моя тъжен дял
И на вината чашата изпивах,
Посочван с пръст: Виновният си ти!
Това бе истинска отчаяна борба,
Освобождение от горчивата съдба
Не ми се даваше, а наказание.
И стенеше сърцето в онзи час,
Наистина окаяник бях аз!
Един ден край на моите борби настана,
Пред Неговия кръст превит застанах,
Облян в сълзи на покаяние, печал.
Сърцето викаше: Той изстрада моя дял!