събота, 17 октомври 2009 г.

БРАК И РАЗВОД


Все по-малко влизам в интернет. Липсва ми комуникацията с хората, с които пишех всеки ден. Преди два дни настинах и хубавото от цялата работа е, че съм в къщи и в нета. Радвам се, че трима-четирима от приятелите ме намериха и идват на кафе в заведението. Все повече хора около мен имат проблеми в семейството. Осъзнавам, че развода се превръща в голям съвременен проблем. Лошото е, че семейният конфликт и раздори не засягат само двойката, но и даста хора около тях. Всяка култура, която отваря пътя за безразборен развод, си е изковала инструмент за собственото си разорение. Трагичното е, че разводът е станал почти толкова често явление в християнската Църква, колкото и в нехристиянския свят. Защо в християнските среди толкова често почна да се говори за развод? Едната причина е неправилното отношение към брака, с която Църквата е изоставила стандартите на Бог и Библията и е възприела за стандарт света. Както един учител казваше: „Когато един кораб е в морето, всичко е наред, но когато морето е в кораба, нищо не е наред. Когато Църквата е в света, всичко е наред; когато света е в църквата, всичко е наопаки.” Втората причина за зачестяването на разводите е това, че много от хората са абсолютно неподготвени за тази крачка. Те встъпват в брак без ясното разбиране за същността му и задълженията.
Божието намерение определено никога не е било бракът да завършва с развод. В периодът преди Мойсеевия закон и след него наказанието за прелюбодейство е смърт /Второзаконие 22:22-24/.Смъртното наказание на виновната страна автоматично освобождава невинната страна да се ожени повторно. В Новият завет Исус каза: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодейства и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства./Матей 5:32/. Чрез думата „порнео” или „прелюбодейство” се описва всяка форма на незаконен или противоестествен секс. Използва се на много места в Новия завет. Всъщност освен по причина прелюбодейство няма друга възможност Църквата да удобри развод и повторен брак. Разбира се и при смърт на единия от партньорите. В 1 Коринтяни 7гл.10 и 11 ст. Павел разглежда случая, когато двама вярващи са женени един за друг. Той посочва, че Исус вече е разгледал този случай в евангелията: нито една от страните не е свободна да се разведе с другата, освен поради брачна изневяра. Ако се разведат, те са длъжни да останат неженени или да се оженят повторно един за друг. В стихове 12-15 на 7 глава Кор. Павел разглежда случая, когато вярващ е женен за невярващ човек. Той поставя върху вярващата страна задължението да се стреми да поддържа мир в брака и да спечели невярващата страна. Но когато невярващата страна отхвърли този подход, откаже да продължи брака и напусне, тогава вярващия е освободен от връзките на брака. Разбира се, има много въпроси относно брака и развода на които няма категоричен отговор. Пример: Как Бог гледа на хора, които са с провален брак в миналото и в последствие са познали Христос като Господ? Аз вярвам в прощението. Бог прощава и забравя греховете ни преди нашето обръщение, но добре е ако знаем за Божия стандарт и желаем благословение, да живеем според него. Не е трудно, защото това за нас не е закон, а благодат. Ние спазваме определени неща поради любов, а не поради определени догми. За съжаление не при всеки брак можеш да кажеш направи 1,2,3 и нещата ще се променят. Има ситуаций, в които задължително трябва външна намеса на професионалист, който да разговаря с двамата за да се стигне до промяна. Сигурна съм, че ако се говори за брака и развода, и най-вече за вредата от развода, много бракове могат да бъдат спасени. Бог желае да бъдем щасливи, да имаме единство и добри взаймоотношения за да можем да възпитаме добре децата ни, а не да останат с деформиран, негативен възглед за брака и семейството. Нека градим, а не да събаряме!

събота, 10 октомври 2009 г.

НОВО НАЧИНАНИЕ

Отворихме малко заведение в елитен столичен квартал. Обзавеждахме цял месец. Две жени изпълнени с ентусиазъм да се справят с трудности, бюрокрация и неразбории. Успяхме донякъде да се справим и започнахме работа. Вече три седмици от ранни зори до късна вечер се опитваме да сътворяваме домашно приготвени вкуснотии, с които да привле
чем и задоволим вкуса на всеки клиент. Изборът все още не е голям, но с времето се надяваме да разнообразим и усъвършенстваме това, което предлагаме. Тази седмица редовните клиенти се увеличаваха с всеки изминал ден и спирането на правителствени коли пред заведението ни съвсем естествено ни радваше. Въпреки притесненията ни усетихме, че продукта, който предлагаме се харесва. Нямаше време да се радваме дълго. Въпреки разрешителното на ХЕИ и всички изисквания, с които се бяхме съобразили, комшийката-непозната за нас жена, решила да подаде оплакване за това, че й мирише и не е съгласна да се пържи под носа й. Не бяхме виждали дори тази жена, въпреки търканията си с хазяйна, мислихме, че ще се опряват сами и няма да бъдем вкарани в клопката на опасни взаймоотношения. Сега трябва да местим аспирацията и да преправяме всичко и отново вместо да работим ще се занимаваме с ремонти и изисквания, които отново може да се променят след месец. Явно навсякъде се намира някой, който трябва да пречи и да е недоволен, но според мен каквото и да направиш той отново ще е недоволен, защото се занимава не със своите неща, а с нещата на другите. В петък работихме без желание, защото трябваше да се извиняваме на клиентите за липсата на вкуснотийката, която поради оплакването на тази жена не можехме да приготвяме. Беше ни мъчно,подтиснато и болно, защото спечеленото доверие с много труд в рамките на три седмици се сриваше само за един ден. Каква беше изненадата ми? Разговаряхме с редовните ни клиенти и всички бяха не просто благоразположени, но ни насърчаваха да се борим и да не се предаваме, защото никой не обича тази самотница, която трови живота на толкова хора от квартала. Спомних си думите на Еклесиаст, който казва: „Понеже присъдата за нечестиво дело не се изпълнява скоро, сърцето на човешките чада е всецяло отдадено да върши зло. Макар грешникът да извършва зло сто пъти и да дългоденства, аз знам, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога...”. И друго: „И видях, че за всеки труд и за всяко сполучливо дело, човек си спечелва завистта на ближния си...”/Еклис.4:4/
Въпреки това, толкова много положително настроени хора, които с разбиране и съчувствие ни подкрепяха, не бях очаквала. Не зная историята как ще завърши и дали ще има положителен край. Надявам се! Бих искала да вярвам в доброто. Въпреки, че сякаш се насърчава беззаконието, а не с много труд да изкарваш прехраната си. Но... така сме научени и такъв е бил нашия избор и не съжаляваме. И отново Еклисиаст казва: „Иди при мравката, о ленивецо, размишлявай за постъпките й и стани мъдър. Тя няма началник, ни надзирател или управител, но приготвя храната си лете и събира яденето си по жетва. Докога ще спиш, о ленивецо? Кога ще станеш от сън? Малко спане, малко дрямка, малко скръстване на ръце за почивка и ще дойде сиромашия върху тебе като разбойник и немотия като грабител.” По-добре да работим, а не с празни думи и зли намерения да осуетяваме добри планове и идеи. Очаквам развитие...

вторник, 6 октомври 2009 г.

ЛЮБОВТА Е ИЗБОР

Може ли да говорим с любов, когато сме изпълнени с болка, разочарования, неуспехи, неразбиране? Иска ми се да говоря за други неща, но днес си мисля за любовта и взаймоотношението. Тъй като сме същества, които всеки ден взимаме различни решения си мисля, че това да говорим и отговаряме с любов на човека до нас, на децата ни, е въпрос на избор и решение. Въпреки, че изговаряме сурови думи и вършим неправилни неща, за което разбира се не се гордеем, никога не е късно да преосмислим постъпките си. Много ясно се виждат недостатъците и грешките на човека до нас /защо ли?/, но нека първо помислим за себе си! Лошият избор, който сме правили до вчера не бива да ни е оправдание и днес. Можем просто да кажем: „Съжалявам, знам, че съм те наранявал /а/ твърде често, но смятам да променя това и да направя бъдещето ти различно”. Когато изберем да проявим активно любовта на разбираем език на ближния ни, той не би останал безразличен. Най-голямата клопка, в която бихме могли да попаднем е когато подтикнати от емоционална празнота търсим разбиране и подкрепа извън брака. Години наред съм поддържала приятелства, които са запълвали празнотата в мен и зная колко болезнено е разочарованието. Но каквото и да си говорим емоцията на влюбването отминава доста бързо. Това не е дълбоко обмислено чувство, а по-скоро става в нормалния контекст на взаймоотношения мъж-жена. Със сигурност е краткотрайно, понякога до две-три години, а понякога преминава за доста по-кратко време. Влюбването временно посреща емоционалната нужда от любов, създава усещането, че някой се интересува от нас, че ни се възхищава, че ни цени. След време обаче се връщаме към реалния свят, наситен с проблеми от всекидневието. Тогава идва избора, който трябва да направим. Ако се научим съзнателно да задоволяваме нуждата на нашия партньор, дори и той да не се е научил да проявява любовта, която ние очакваме, рано или късно ще бъде насърчен от поведението ни и той да опита. Когато преди два месеца след тежка операция никой от семейството ми не дойде в болницата, а трябваше близка приятелка да се погрижи за мен, изпитах голяма болка, въпреки това взех решение да не действам според чувствата си. Лесно можем да се подлъжем по дадена ситуация и да търсим правото си /а понякога може действително да сме прави/, въпреки това изграждането на характера идва точно в такива моменти, когато взимаш решение да загърбиш правото си и да вземеш правилно решение да не постъпиш инстиктивно. Най-често кризите са добро време. Време, в което научаваме повече от когато и да било. Когато познаваме човека до нас, знаем и начина по който проявената любов би била разбрана. Дори и да не е това естествена реакция за нас, съзнателния избор да изречеш дума, или да извършиш действие, което ще е прието за проява на любов и разбиране, е най-доброто нещо за подражание. Да знаеш, че можеш да разчиташ на човека до теб е нещо, което се гради с годините и не се купува с пари. Спромням си случка от преди няколко дни. Ставам за работа в пет сутринта. Предният ден една позната ми взе телефона, просто апарата е същият като нейния и по грешка го пъхнала в чантата си. Другият ми телефон беше с изтощена батерия и така се отзовах на магистралата в пет сутринта и без телефон. Изведнъж колата ми поднесе и за моя изненада се оказа, че съм спукала гума. Не можех да повярвам – на магистралата, по тъмно и без телефон. За мое щастие един млад мъж ми спря, закара ме до София, даде ми телефона си да се обадя и донякъде се наредиха нещата. Достатъчно беше едно телефонно обаждане по-късно и мъжа ми, въпреки, че не е шофьор да намери човек и да прибере колата. Ежедневието ни е свързано с много стрес и динамика, но добре е да забелязваме малките, големи неща. Всеки ден ми се случват абсурди и някак е естествено да забелязвам негативизма и простотията. Иска ми се днес да си припомня всички дребни жестове и добри действия, с които привиквам и спирам сякаш да ги забелязвам, и да кажа: „Благодара”. И ако знам какъв е любовния език на моя партньор избирам да говоря на него. По този начин резервоара от любов на партньора ни ще се напълни и вероятността да ни отвърне по същия начин се увеличава многократно. Любовта е избор! И всеки от нас може да започне процеса още днес! Пожелавам успех!