неделя, 30 август 2009 г.

ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ

Животът е странно нещо! Всеки ден се случват непредвидими неща. Винаги съм казвала, че живота е приключение, но често ни изиграва лоша шега и трябва голямо чувство за хумор за да кажеш, че е приключение. Преди ден, отварям си пощата, а в нея доста писма. Зарадвах се. Обичам да пиша и да получавам писма. Е, едно време бяха хартиени, но вече и на електронни съм доволна. Отварям първото - покана за венчавка. Зарадвах се, даже много. Страхотно е приятели да започнат нов, съвместен живот, с нова надежда за подкрепа, единство, любов и ... приключения. Отварям второто, съобщение за смъртта на млада жена, с която се запознах преди година. Посветили живота си със своя съпруг в определен район на страната, в служение и евангелизиране. Когато се запознахме чакаше своето първо дете с такава надежда. Преди дни получих съобщение за молитва, а ето вече я няма, премина към по-добър живот и в по-добър свят. Изпитах болка, от която просто свят ми се зави. Представих си как расте малкото й дете без своята майка... Отворих третото писмо, обична за мене жена споделяше проблеми. Спрях, не исках да продължавам да чета. Нуждаех се от глътка свеж въздух. Имах усещането, че се задушавам. Защо? Искам да чуя добра новина. Знам, че животът е болка, но и радост, тъга и мъка, но и щастие. Бях доволна, че преди месец изхвърлих телевизора от стаята си. Не исках да чувам отново и отново трагични събития и черна хроника. Само преди дни, на пътя до дома ми, млади момчета с мотора си, се бяха врязали с бясна скорост под автобуса на завой. Видях ги, трябваше да повдигнат автобуса за да извадят човека и мотора. На всяка крачка трагедия. Често не осъзнаваме, че зад всяка ситуация от подобен характер се крие нечия история, нечий живот, нечия съдба. Как да сме добри, когато всичко около нас е лошо? Как да се съхраним, когато обстоятелствата са трагични?
Пътувах няколко хиляди километра през този месец. Трудно време, изпълнено с много работа и перипети. Спомням си преди дни близък човек ме попита, как успяваш да запазиш самообладание? Защо се владееш? Та какво ще промени ситуацията ако изпусна нервите си? Ще я променя ли? Не! Само ще натрупам огорчение, което ще отрови собствения ми живот. Както казва апостол Яков „...Нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи, защото човешкия гняв не върши Божията правда.” Колкото и да се старае човек да се съхрани, да е добър, да е учтив, да е приветлив, ако Бог не го изпълни с небесна благодат и сили, това е определено невъзможно.
Преди няколко години имах ситуация, в която един човек с положение, авторитет и сила, реши да ме унищожи. След време почнах да осъзнавам, че тези ситуации бяха ме изградили. Дума не казах, нито се защитих. Знаех, че рано или късно правдата ще излезе на бял свят. Така и стана. След няколко години истината се разбра, но се радвам, че излязах „чиста” и можех да погледна спокойно хората в очите. Иска ми се да кажа, че трудностите каляват, защото зная, че е така. „Блажен онзи човек, който издържа изпитание, защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на тези, които люби”/Яков 1:12/.
Такъв е животът, изпълнен с болки, но след тях се ражда надежда. Изпълнен с тревога, но след това идва мирът, който никой ум не може да схване. Небесен мир. Много нещастие, което след време разбираш, че е в основата на твоето щастие. Това ли е животът? Да! Цветен, разнообразен, изпълнен с чудатости и непредвидими неща! Но сивотата със сигурност ще ни изнерви... и утегчи. Пъстрия живот е живота, който си струва да изживеем. Нека му се насладим – на всяка минута, всеки час, всеки ден. Струва си! Бог е добър!

събота, 29 август 2009 г.

ПОБЕДОНОСЕН ЖИВОТ

Ще прочетем Галатяни 2:20 „Сразпях се с Христа и сега вече не аз живея, но Христос живее в мен, а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе си за мен”. Победоностният живот не е усъвършенстване на самите нас. Победата е Христос, живеещ в нас и побеждаващ вместо нас. Първо трябва да се предадем на Христос, а след това да повярваме в това, Което Той е направил за нас. Какво казва Апостол Павел? „Сразпнах се с Христа.” Т.е той предава себе си на Христос. И сега „животът, който живея в тялото, живея го с вярата...”
В Библията е записано всичко, което Бог е извършил за нас хората. Имаме завета, даден ни от Бог, имаме факти или неща, които Той е направил и обещания, дадени ни от Него. Обещанието е нещо, което Бог ще направи за нас в бъдеще. Фактът е това, което Бог е извършил в Христа в миналото. Факт е, че Христос умря на кръста за всички хора. Колко хора обаче са спасени? Само тези, които вярват! Проблемът понякога е наличието на безверие относно нещата, които така или иначе Бог ги е извършил за нас. Словото казва, че Христос е главата, а ние тялото. За нас е по-естествено да поемем функциите на глава и да ходим по своите си пътища и да не се съобразяваме с волята на Господа за живота си. Но той знае кое е най-добро за нас и ако ходим с вяра ще успеем да преживеем този победоносен живот, към който се стремим. Йоан 15:5 казва: Аз съм лозата, а вие сте пръчките...” Не се казва Господ ще бъде вашата лоза, а вие ще бъдете Неговите пръчки. Дали вярваме или не, Той е Лозата, а ние сме пръчките. През тези, които вярват ще потече сокът и те ще дадът плод.
Евреи 11:1 е единственият стих в Библията, който дава определение на вярата. „А вярата е даване същественост на ония неща, за които се надяваме – имаме убеждения за неща, които не се виждат.” Нуждаем се от вяра за да възприемем реалността на духовния факт, точно както се нуждаем от очи, уши и ръце, за да възприемем материалния. Ръката възприема формата, ухото приема звука, но ръката не може да опипа цвета, нито ухото да го чуе. Цветовете се възприемат само от очите. Така е и с духовните неща.Например Господ е главата, а ние тялото. Това е факт, които не може да бъде нарушен, но може да се възползва само този, който вярва. Вярата не е разбиране на истината с ума. Тя е виждане на фактите и увереност в истинността на това, което казва Божието слово. Знаем, че Христос е умрял на кръста и е пролял кръвта си за нашето изкупление. Може да се съгласим с този факт, но ако не повярваме, че факта е истина и не го приложим в живота си, няма много да ни ползва самото знание.
По-голяма част от времето ние слушаме собствените си мисли, които са провокирани от хората около нас, или негативните послания на невярващите хора, с които се срещаме. Не ни остава време да се съгласим с Божиите истини, или да потърсим спокойно Божията воля за нас. Проблемът често е, че макар да сме чули, че Христос е Главата, ние продължаваме да се молим Той да бъде нашата Глава, вместо просто да Му благодарим и прославим с думите: „Господи, Ти си Главата...!” Ако направим това, фактът ще оживее незабавно. Скоро слушах човек, които не се ползва с моето уважение и не чух почти нищо от това, което говореше. Всички коментираха колко много неща са научили, а аз недоумявах защо се чувствах така „празна”. Малко след това се помислих, явно аз слушах какво говори човека, вместо да се съсредоточа върху това, което Бог желаеше да ми говори. Ако приемем с вяра думите, които идват от Божието слово, те променят нас и обстоятелствата около нас. Не трябва да се молим колебливо: „Господи бъди моя победа, мой живот и т.н” По-скоро трябва да кажем: Боже, Ти си моя победа, аз ти благодаря и Те славя, защото Ти си моя живот...”
През последните две седмици се улавям, че непрестанно повтарям: „Надявам се, че ще стане... надявам се да успеем... надявам се...” Днес почнах да осъзнавам, че поради липса на вяра по-лесно ми е било да си кажа, че се надявам. Но, ВЯРАТА НЕ Е НАДЕЖДА. Някои пък не се молят и не очакват, а търсят чувства. Духовните неща се долавят само чрез вяра, те не могат да станат реалност чрез чувства. Ние сме победители чрез Божието слово. Бог го казва и то е така. Това не е въпрос на чувства или емоции. Божието Слово заслужава доверие. Ако се хванем здраво за Него и повярваме, всичко ще бъде наред. Дори ако сме приели с вяра само стих от Библията или една дума от Господа, ние ще имаме пълна увереност и ще ходим в победоносен живот.

ПОРАЖЕНИЕ ИЛИ ПОБЕДА

Повтарям си напоследък, че никой не трябва да живее в поражение и това да е трайното му състояние. Понякога, в един определен момент, човек стига до кръстопът, където пътищата му се разделят. Поглеждаш в едната посока, виждаш пустиня и не ти се иска да тръгнеш. Поглеждаш в другата, виждаш оазис, но след хълма е непредвидимо какво следва. Казваме си, че пътя ни е предначертан, но когато трябва да вземем решение не винаги е лесно. Не бива да се отказваме и да се оставяме на пораженчески мисли. Въпреки обстоятелствата ние сме създадени да вървим в победа, а не в поръжение. Човек живее в поръжение само тогава, когато се съгласява с него и не прави нищо. От дясната страна на Бог Отец в позицията на велик Първосвещеник, стои Синът на живия Бог, нашият Велик Адвокат, вечно живият, който ходатайства за нас.
Днес, докато живеем в телата си, ние получаваме само един залог, една гаранция за нашето наследство в Христос. Ако сме деца на Бог, ако Му принадлежим, ако сме осиновени от Отец, то ние притежаваме: мир в ума, мир в душата, Божията любов, Божиите благословения, Божията доброта, чудесната радост, която Бог дава на децата си и гаранцията, че Той е с нас, въпреки тази несигурност в живота ни. Тук се сблъскваме с болка, страдание, загуба на близък човек, връхлитат ни проблеми, сълзи, но всичко това е временно. Един ден, когато това, което е тленно, бъде облечено в безсмъртие, няма да има повече сълзи, проблеми, неприятности, страдания. Днес ние виждаме чрез вяра. Утре нашето изкупление ще бъде съвършено, когато видим Исус лице в лице, облечени в тела като Неговото. „В Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога... тъй, че да бъдем за похвала на Неговата слава... и вие, като чухте словото на истината, тоест благовестието на нашето спасение и като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог на нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава” /Ефес.1:11-13/. Ние сме Божие притежание. Негови деца и имаме право на всички превилегии и наследство /разбира се имаме и задължения/. „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божий деца /1Йоан 3:1/. Ние сме приели Духа на осиновление и самия Дух свидетелства заедно с нашия дух, че ние сме Божий деца. Бог е поставил печета си върху нас заради тава, което предстваляваме в Него, не заради наши заслуги.
Вчера отворих и прочетах 146 Псалм. Ще го споделя. „Хвали Господа, душе моя. Ще хваля Господа, докато съм жив, ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам. Не се уповайте на князе, нито на човешки син, от когото няма помощ. Излиза ли диханието му, той се връща в земята си, в този същия ден загиват намеренията му. Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е у Господа, неговия Бог, Който сътвори небето и земята, морето и всичко що е в тях, Който пази вярност до века; Който извършваправосъдия за угнетените; Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните. Господ отваря очите на слепите. Господ изправя превитите; Господ люби праведните. Господ пази чужденците, поддържа сирачето и вдовицата;а пътя на нечестивите проваля...”
Седях и препрочитах прекрасния псалм. Разбрах, че какъвто и да е човек и най-високопоставен, отивайки си от тази земя си отиват с него и намеренията му. Но когато Бог ти е помощник и ти си Негово дете, всичко около теб се променя. Бог е Бог на действието, Той сътворява, извършва правосъдие, дава храна, развързва вързаните, отваря очите, изправя превитите, люби, пази чужденците, поддържа сирачето. Невероятно, всяка Божия стъпка е стъпка на действие. Ще дойде промяна, без значение от обстоятелствата. Словото посява вярата в сърцата ни. Изпълваме се с вяра и знаем, че точно тава, което Той – Всемогъщия казва за моята и твоята ситуация в живота е вярно. Вярваме! Искаме! Това, което е Твоята воля за нас. Гледаме кам Теб, а не на обстоятелствата, защото няма неразрешими неща.
.................................................................................
Татко, християнският живот е най-великият, най-практичният живот на света. Това е единственият истински живот и само ако се научим как да го живеем, ако съумеем да живеем според Твоите закони, ако можем да бъдем честни със себе си и честни с Теб, не би съществувало никакво ограничение за това, което можеш да направиш за всеки мъж или жена, за всеки човек.
Много често действаме противно на Твоите планове за нас. Няма християнин, който да не е бил виновен за осуетяването на Твоя план някъде „по фронта”. Зная, че съм допускала грешки повече от веднъж, поради моите собствени несъвършенства, поради греховете, които наричаме „малки грехове”. Както малките термити могат да съборят една сграда, така „малките грехове” разяждат сърцата ни, изправят се срещу Твоята цел за живота ни и ни ограбват от нещо, което можем да бъдем и което можем да направим за Теб.
Моля се в имета на Исуса, унищожи тези „термити”. Помогни ни да гледаме не към себе си, а към Теб. Дай ни видение и ни помогни да забравим тревогите и страховете си. Моля се да сме по-искрени от всякога. Да сме по-ползотворни от когато и да било, както за себе си, така и за близките ни, защото времената са последни. Направи така, че нито един от нас да не се провали, да не живее живот в поражение, за да види света Тебе в нас. Амин.

четвъртък, 13 август 2009 г.

БОЛКАТА

Имам една приятелка... Няма със себе си да се похваля, ще се похваля с моята приятелка. Познавам я от години. Кротък и добър човек. През целия си живот все добро прави, но доброто сякаш бяга от нея. Обича, но не беше обичана. Дълго ходи в една посока, но посоката се оказа погрешна. Скоро имаше празник, планира всичко, но пак никой не се сети за нея. Избяга далече, но пак не можа да се скрие. Бях до нея и видях болката и самотата. Но въпреки това не беше самотна. Събуждаше се с птиците и говорише с вятъра. Тишината беше нейна възглавница, а Бог нейна подкрепа. Казах й, че и този път ще се справи, но думите ми отекнаха във въздуха. Лесно е да кажеш дума, но трудно е да направиш стъпка. „Къде да отида от Твоя Дух? Или от присъствието Ти, къде да побягна? Ако възляза на небето, Ти си там, ако си постеля в шеол, и там си Ти. Ако взема крилете на зората и се заселя в най-дълечните крайща на морето и там ще ме води ръката Ти, и Твоята десница ще ме държи. Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мен ще стане на нощ, то и самата тъмнина не окрива нищо от Теб, а нощта свети като ден, за Тебе тъмнината е като светлината. Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще те славя, защото страшно и чудно съм направен, чудесни са Твоите дела и душата ми добре знае това...”/Пс.139:7-14/
Дори и всички да я изоставят, пак сама няма да остане. Дори и всички да я наранят, пак с любов ще отвърне. Дори и сол в раните й да поставят, пак сила ще получи. Прегърнах я. Имаше нужда от толкова малко...
Прочетох болката в очите й. Нямаше нужда от думи. И тишината говори... Викаше... Тишината... Погалих я с очите си... Откъснах най-хубавото цвете. Това беше достатъчно. Усмивката беше отговор, по-силен от най-изразните думи. Спокойствие, сигурност, упование... В Твоята ръка има топлина... Не искаше да се върне в света, който познава. Не искаше болката, но нея вече я няма... Има само спокойствие и сигурност. Той, нейния Баща беше с нея. Няма по-голяма сигурност, няма по-голяма любов и радост. Всичко е временно, суета на суетите... ВСИЧКО Е СУЕТА...ЛЮБОВТА Е ВЕЧНА...

Снимката е от www.public-republic.com/magazine/2007/09/269.php

сряда, 12 август 2009 г.

РАЗВИЙ СВОЯ ПОТЕНЦИАЛ!



Всеки един човек притежава скрит потенциал, който не бихме могли да видим, ако не повярваме в Бог и не проумеем, че сме способни да извършим всяко нещо, в което сме призвани. Искаме да бъдем оценявани от околните, търсим реализация и приемане. Много важно е всеки да открие своите заложби и да разпознае и оцени потенциала вътре в себе си. Познавам хора, които за дълъг период от време са подтискани, наранявани, унижавани, така, че собствената им себеоценка е променена. Може да са минали години изпълнени със словесно или умствено малтретиране, последвани от години нарушени взаимоотношения, болки и емоционално огорчение, но четейки Словото то работи вътре в човека и трябва време за да влезем в съгласие със Създателя си. Жизнено важно е с кого влизаме в съгласие. Трябва да повярваме в уникалността си и да не се съгласяваме с негативизма на хората около нас.
Формата на нашия потенциал е решението. За да се развие потенциалът правилно, трябва да имаме план, да се молим за него, да имаме конкренти неща и да вършим конкретни стъпки. Много хора се чувстват зле и са нещастни, защото не вършат нищо за да развиват своят потенциал и заложби. Оплакват се, мрънкат и стоят в един омагьосан кръг с години. Добре е всеки да прави това, за което е призван. Някои хора посвещават години да обучават себе си в неща, за които нямат дар и призвание. Или имайки правилна посока искат да видат крайният резултат тук и сега на момента. Всеки е роден с определени способности и е добре да признаем, че не с всичко може да се справим сами. Тогава ще се обкръжим с хора, които имат виждане и способности, които ние самите не притежаваме. 1Петър 4:10 казва: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.”
Много са хората, които имат мечти и виждане за нещата, които желаят, но не могат да се справят с практичните усилия и дисциплината, които се изискват за развиване на потенциала си. Не е проблем желанието, а по-скоро волята за да постигнем дадено нещо. Преди няколко дни се върнах от поредното ни пътуване. Срещнах се с момиче, което от две години посещава събирания на Свидетелите на Йехова. Бях изненадана как това девойче цитира определени пасажи и колко добре е запозната с начина, по който трябва да отговори на въпросите ми. Замислих се колко често пропускаме да наблегнем на основни въпроси, а се фокусираме върху детайли, които ни отдалечават от същността. Помислих си ако сега направя тест с въпроса „Как можеш да докажеш, че Исус Христос е Бог?” много хора биха написали общи неща, без да могат да цитират конкретни стихове. Добре е да можем конкретно и ясно да отговаряме на въпросите свързани с основните Библейски доктрини и принципи. За това се изисква изучаване с воля и постоянство. Когато чуеш двадесет годишен концерт майстор да свири виртуозно, веднага ти става ясно, че е прекарал дълги часове в подготовка. Въпреки лишенията и пропуснатите забавления, труда си е струвал и това, което е постигнал му носи удовлетворение и наслада. Всеки един има потенциал и трябва да положи усилие за да го развие, тогава и ще изпита радостта от постижението, успеха и реализацията.
Ако искаме наистина да постигнем успех трябва да сложим в ред нещата в собствения ни живот. Това изисква промана. С Божията помощ, упорита работа и решителност може да променим старите си навици, които ни спъват и пречат и да развием нови, които да ни помогнат да развием потенциала си и да постигнем целите, които сме си поставили. Всеки притежава съкровище в себе си и сам трябва да го откопае и извади на показ.