понеделник, 27 юли 2009 г.

ИМАМ ЛИ ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ?

Много хора са писали за любовта и наистина това е най-прекрасното чувство, което човек може да изпита. Мислейки за любовта си зададах въпроса, по какъв начин Библията и Христос говорят за нея. Дали това е просто едно красиво чувство или по-скоро действие? Тъй като Любовта е отличителна и неизменна характеристика на личността на Бог, тя не е подвластна на чувства, емоции и устоява въпреки непокорността на хората. Еремия 31:3 казва: „Наистина те възлюбих с вечна любов, затова продължих да ти показвам милост.” Исая добавя: „Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чадото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя!” /49:15/ Също и отношенията мужду пророк Осия и неговата невярна съпруга/1-3гл/ са показателни за основата на Завета с Бога във връзка, по-дълбока, отколкота предполага Законът, в жертвоготовна любов. Израил е в заветни отношения с Бог, но този Завет се основава на факта, че преди Израил да възлюби Бог, Той възлюби него. Боговете на другите народи бяха създадени от тях самите, докато Яхве е начинателят на взаимоотношенията със Своя народ и избира Израил, защото го обича /да не говорим, че Той го и създава/.
Да обичаме Бог с цялото си сърце и душа е не просто спазване на даден закон, това по-скоро е стремеж към отношение на лично посвещение, поддържано от Създателя. Тази любов се състои в простата радост от общението с Бога. Освен това е определил любовта като норма за естествените отношения между хората /Левит19:18/.
Много интересно е, че в Евангелията никъде не срещаме Исус да употребява думите за любов, с които да изрази Божията любов към хората. Той показва тази любов с безброй дела на състрадателност и изцерения. В Йоан се казва, че спасителното дело е проявление на Божията любов, носеща на хората вечен живот/Йоан 3:16/. Т.е Христовата смърт е проява на любовта в действие.
В СЗ обекта на любовта е Израил, докато в НЗ това е църквата - „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея”. Въпреки, че Бог възлюби църквата с вечна любов, целта и немерението Му е да бъде спасен целия свят и към всички насочва Своята любов: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/.
Естественото състояние на човека е да бъде враг на Бога – „И вас, които бяхте някога отстранени от Него и по разположение Негови врагове поради злите си дела, примири сега чрез Неговата смърт.../Колос.1:21/.
Още в Стария завет Бог казва да обичаме ближния както себе си /Левит19:18/, но в Новия завет Исус разширява тази заповед, така че тя да включва и враговете ни, и онези, които ни подлагат на гонение /Матея 5:44/. Това ново отношение е различно от сантименталния утопизъм, защото трябва да се проявява в живота и в помощта, която християните оказват на нуждаещите се. То не е някаква повърхностна добродетел, защото предполага да откликнем със сърцето си на любовта на Бога, Който преди това ни е възлюбил. Няма как да не спомена и невероятната глава за любовта. „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, , не се раздразня, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада...И тъй, остават тези трите: вяра, надежда и любов, но най-голама от тях е любовта”/1Кор.13/.
Ако имахме малко повече от тази любов, светът щеше да бъде по-добър. Самото съществуване на любовта и единството на християните е белега, по който външният свят разпознава истинските Христови последователи. Дали имаме тази любов? Дали искаме сърцата ни да са изпълнени с жертвоготовна любов? Виждаме ли в нашия ближен този, за когото Христос умря? Виждаме ли Христос в Него? Ако не, нека се преборим с егото си и да се отвърнем от лукавите дела. Господи помогни ни...

петък, 24 юли 2009 г.

Приятели на Исус

video

Вчера бяхме на гости! Страхотно е да си с приятели! Моят пастир направи клип на двете прекрасни принцеси, който танцуваха около нас през цялото време. Едната е Мihaela от Финландия, която говори добре български, а другата Rаchel, владееща перфектно английски. Никак не им пречеше, че не се разбират да бъдат радостни, пърхащи и щастливи. Това беше първият ни урок по танци, който не мога да не споделя:)

петък, 17 юли 2009 г.

ПРИЗВАН ЛИ СИ?

Харесвам Посланията към Коринтяните на апостол Павел. Силно впечатление ми направи призива на Ап.Павел в седма глава и ще го споделя. Цялото първо послание е призив за живот в Христос.
Накратко какъв е бил гр. Коринт - космополитен и оживен град, който до голяма степен прилича на повечето съвременни големи градове в света. Апостол Павел посещава Коринт за първи път по време на второто си мисионерско пътуване около 50 година. Той е бил съвсем „нов” град, защото града е бил разрушен през 146г. пр.Хр. и повторно е бил изграден от Юлий Цезар, когато Коринт става римска колония през 46 г. Населението е смесица от различни раси /римляни, гърци, ориенталци/ и хора с различни професии. Робите са съставлявали голяма част от населението. Изучаването на изкуствата и науките процъфтява. Има училища за изучаване на езици и школи по философия. Голям спортен център известен със своите зрелищни игри, наподобяващи днешните Олимпийски игри.
Няма как начина на живот в този голям град да не окаже въздейстивие върху изграждането на духовния живот в Коринтската църква и по тази причина след като трима членове от самата църква Стефан, Фортунат и Ахаик донасят на апостола писмо с въпроси, той сяда да им отговори. По това време апостола е в Ефес.
Една от основните теми отразява конфликта, който възниква при сблъсака на християнските идеали за поведение с обичаите в езическия свят. Новоповярвалите там се нуждаят от пасторски напътствия за да достигнат християнска зрялост и морална устойчивост. Целта на апостола е да им помогне в техните морални и духовни нужди.
Един от основните въпроси които апостол Павел засяга и дава конкретни и практични отговори е въпроса с брака и развода. Няма да разглеждаме стиховете подробно, но пасажа завършва с 24 ст. „Братя, всеки в каквото е бил призван във вярата, в това нека си остане с Бога”.
Женитбата се възприема като нещо естествено в библейските времена и в Стария завет няма дума за ерген и неомъжена жена. Когато Бог говори на Иеремия да остане неженен /16:2/това е нещо необичайно за онова време, но в Новозаветно време Бог призовава определени хора да останат без брак /Мат.19:10, ІКор.7:7/. Апостола обяснява, че е по-добре ако човек е неженен както е и той. Разбира се не, че има нещо против брака или че брака е нещо лошо, но той изразява желанието си повече хора да се отдадат на служба на Господа, а не на брачните си партньори. Едното състояние не е по-морално от другото, но и двете са дар от Бога.
Исус вече е заръчал преди него жена да не оставя мъжа си. Разбира се на жената никога не е било позволено да поиска развод. Във Второзаконие 24:1 Моисей постановява развода, но Исус в Матей 19:8 обяснава, че поради коравосърдечието на сърцата им Мойсей им е казал да напускат жените си. Тук Павел потвърждава вече постановените думи на Исус да не се разделя, това, което Бог е съчетал. За първи път виждаме една равнопоставеност между мъжа и жената т.е нито мъжа има право да напуска, нито жената. Думите на апостола се основават на Божия заповед /Марк 10:2-12/, която Павел прилага в ситуацията в която са изправени Коринтяните, но тя е вечен принцип.
„Всеки в призива, в който е призван в него нека си остава”. Какъв е призива в който всеки е призван? Да прославим Бог с живота си. Καλεω-викам, назовавам, наричам, повиквам, викам при себе си, извиквам, избирам. Да бъдеш избран и повикан от Бога е свързано с акта на избор, чрез който Бог отделя един човек или група от хора измежду по-голямо множество, за да изпълни Своето намерение. В Старият завет е изразена идеята за обмислен избор след преценка на възможностите, включващ понякога и свободната воля на човека, а в Новозаветния текст понятието означава”избирам, отделям някого за себе си”. В СЗ Израил е този Богоизбран народ, а в НЗ християнската църква заема мястото на Израил като богоизбран народ, като живеещ в света Божи народ. Християнската църква се определя като „избрана” за разлика от другото човечество, защото тя е дарена с предимството да има достъп до Бога и с отговорността да Го възхвалява, да пази Неговата истина, както Израил в миналото / ІПетрово 2:9/. Ап.Павел разгръща в цялост идеята за избранничеството и сочи, че Божият избор е дело на благодатта /Римл.11:5/, проява на незаслужена благосклонност към изпадналия в грях човек. Вижда тройното значение на избраничеството за вярващия. То показва, че спасението е изцяло от Бога /ІКор. 1:30-31/, дава на вярващия вечна сигурност /Римл.8:32/ и го подбужда да живее свят живот /Кол.3:12/.
В 24 стих, който е и основен стих в този перикоп има идеята, че в каквото и състояние или звание си извикан от Бога, било то женен, неомъжен, роб, свободен, обрязан или необрязан, в това нека си и остане. Използвана е думата μενετο / μενω /- оставям, стоя, оставам непроменен, стоя твърдо, постоянствам, чакам, устоявам, издържам. Всеки трябва да стои или устоява в призива или в това, в което е извикан от Бога. Свързано е както с устояването и стоенето във вярата, така и с предопределението и призива който всеки от нас има от Бога. Апостол Павел казва на християните в Коринт, колкото и да ви е трудно, вие сте избрани, призвани сте към мир, през каквото и да преминавате, в каквото и състояние да се намирате трябва да прославите Христос с живота си. Бог ни очиства от всеки грях и трябва да ходим в светлина, така както Той е светлина. Да вървим в светлина ни поставя в същата нравствена среда, в която е и Отец, така че да можем да имаме правилни взаимоотношения. Исус постанови брака като нещо вечно и дори изобрази по този начин отношението със своя народ, като го нарече своя „невяста”. Господ е божествения Младоженец, Който търси Своята невяста и установява заветни отношения с нея /Откр.19:7/.
Проблемите на Коринтската църква са проблеми, с които и ние днес се сблъскваме често. Първото послание на ап.Павел към Коринтяните ни призовава да бъдем внимателни за да не се слеем със света и да не приемаме неговите ценности и начин на живот. Въпроса за брака и развода ни вълнува особено днес, в това последно време, време на поквара и разврат. Семейните завиждат на несемейните, а несемейните се чудят как да устоят на различните изкушения и развлечения, които света им предлага. Така както апостола говори на Коринтяните преди толкова години, говори и на нас днес: Както безбрачието, така и брака е дар от Бога и двете могат да се използват за слава на Господа. Вместо да мислим за това, което нямаме трябва да насочим вниманието и благодарността си към Бога за това, което имаме и да разберем че можем да послужим на Господа по начина, по който сме призвани, независимо от външните обстоятелства в живота ни, къде се намираме и какво е нашето състояние,защото нашето призвание е да прославим Бог с живота си.



сряда, 15 юли 2009 г.

ПОКАЯНИЕ

„Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние”/Лука 15:7/.
Поглеждайки към Стария завет понятието „покаяние” обикновенно се свързва с две еврейски думи: „нахам” – която се използва рядко във връзка с човек, но винаги по отношение на Бог. „Бог се разкая /съжали/ за злото...”Пр. Бит.1:6, 1Царе 15:11, като израза не говори за непоследователност или произвол от страна на Бога, а за промяна в отношението спрямо своя народ. Когато хората поради греха и непокорството си се отклонят от Божиите пътища и загубят Божието благоволение, Бог допуска като последица големи злини в живота им. Но в момента, в който осъзнаят делата си и са готови да се отвърнат от тях, получават не наказание, а опрощение. Другата Старозаветна дума „шув” е „завръщам се”, „обръщам се”. Това е дума употребена към хората. Най-често призив за завръщане към Своя Създател, призив за възвръщане към зависимостта им от Бога в качеството си на Негово творение, по силата на отношенията, основани на Завета.
В Новия завет гръцките думи обикновено се превеждат като „променям мнението си”, „разкайвам се”, „съжалявам”. Въпреки това новозаветната употреба на думите свързани с покаянието са повлияни от еврейската дума „шув” – т.е покаянието не е просто съжаление за нещо, което сме сторили, но е цялостен обрат, коренна промяна в мотивацията и насоката на живота. Пример за това е притчата с блудния син /Лука 15:11-24/. Когато блудният син се разкая, не остана спокоен, а започна да скърби за греховете си, не бе пасивен и не остана на мястото на което беше.Той стана и тръгна. Пое в обратна посока. Потърси баща си, смири се пред него и тогава получи своята награда. Притчата за бирника и фарисея /Лука 18:13/ и др.

Хората непознали истински Христос признават, че не осъзнават своята греховност. За да получи човек опрощение на грехове трябва да има съзнание за грях. Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” /Римл.3:23/. Когато Исая съзна греха си, извика: „Горко ми... понеже съм човек с нечисти устни” /Исая 6:5/. Когато Йов беше изобличен за греха си, каза: „Аз се гнуся от себе си „/42:6/. Петър каза: „Аз съм грешен човек” /Лука 5:8/. Такова изобличение идва от Святия Дух.Може да стане докато слушаш проповед, или някой приятел се моли за теб, или просто ненадейно...
За съжаление много модерни християни са забравили днес, какво има предвид Библията като говори за покаяние. Мислят си, че е достатъчно да поклатят глава в съгласие, да признаят греха и да кажат – съжалявам. И след това да продължат по същия път, без да чувстват вина. Това може да продължи години. Не е достатъчно да съжаляваме за стореното. И Юда съжаляваше, че предаде Христос, осъзнаваше какво беше направил, но никога не дойде до покаяние. Истинското покаяние значи „да се промениш”, „да се отвърнеш”, „да тръгнеш в ново направление”. Христос каза: „Покайте се, защото наближава небесното царство” /Мат.4:17/. Исус дойде с любов към хората и в Своята любов първото, което прогласяваше беше покаяние. Покаяние поради безбожието на хората и греховете, в които живееха. Така е и днес. Нека чуем гласа на Христос и всеки да помисли за себе си, а не да сочи другия с пръст и да казва: „Той съгреши”. Бог е верен и търси свойте си. Заставайки пред Него, няма да отговаряме за някой служител или приятел, а за себе си – да не го забравяме. Винаги имаме нужда да проверем сърцата си, защото сега е спасителен ден и всеки, когото Бог люби дава и втори шанс и поправление. Любовта покрива множество грехове.
„Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ето стоя на вратата и хлопам, ако чуе някой гласа Ми, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене. На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговя престол. Който има ухо, нека слуша какво говори Духът на църквите” /Откр.3:19-22/.

неделя, 12 юли 2009 г.

БЛАГОДАРНОСТИ


Благодарна съм на Моя Бог за благодатта и мира по време на изпитание. Благодарна съм на лекарите от Пирогов за спешната, сравнително сложна, но успешна операция. Благодарна съм на приятелите, без които едва ли щях да се справя. Благодарна съм, че отново съм в къщи...благодаря...

ДВА ИЗБОРА

Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде". Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах: "Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?"
Джери се усмихна и ми каза: "Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора - добро или лошо настроение. Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна".
"Но това не е всеки път така лесно", казах му аз.
"Напротив, лесно е", каза Джери. "Bсичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."Няколко години по - късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По - добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?"
Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора - да живея или да умра. Реших да живея."А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинаска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор - да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка каво е то, всичко в живота е по- лесно.

Не зная кой го е написал, но ми хареса...

петък, 3 юли 2009 г.

Мъжът има винаги право

video

Хубава песничка :)

четвъртък, 2 юли 2009 г.

НАРАНЯВАШ ЛИ ЖЕНА СИ ИЛИ ЗНАЕШ ЗА НЕЙНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ?

Продължавам темата, която започнах вчера. Освен, че жените понякога нараняваме мъжете си и забравяме за техните нужди, така и на мъжете трябва да им се припомня за потребностите на техните половинки. Въпреки, че точките, които изредих вчера изглеждат банални, ако някой смята, че са тъпи това значи, че никога не ги е чувал, което е страхотно. Трябва да имаме уважение и разбиране към човека до нас, но често в ежедневието, въпреки любовта, изговаряме думи, които охлаждат чувствата. Ако искаш да нараниш жената до теб, ето няколко предложения:
1. Критикувай я често и търси недостатъците и със саркастични шеги и забележки.
2. Не и обръщай внимание – тя е маловажна.
3. Не и помагай в къщната работа – това си е нейно задължение.
4. Намирай време за вестника, телевизора, приятелите, компютъра, хобито си, а нейните интереси и потребности не са важни.
5. Поучавай я и разисквай проблемите й, вместо да й съчувстваш и утешиш.
6. Дръж се с нея като по-глупава, по-неспособна и по-нисша.
7. Докажи й, че романтиката е глупост и от такива работи няма смисъл.
8. Твоята работа и ангажиментите ти са по-важни от всичко и не търпят отлагане, а тя може да почака с плановете си.
9. Никога не признавай грешките си – това е под достойнството ти на мъж.
10. Забравяй рождения й ден, годишнината ви и други такива поводи.
11. Не търси мнението й – тя и без това нищо не разбира.
12. Обиждай я пред хората, изолирай я – така ще покажеш кой командва у вас.
13. Подигравай се с приятелките й, роднините и хората, които цени.
14. Искай от нея сексуална близост, когато е разтроена, притеснена или болна.
15. Харчи безразборно пари /нали ти ги носиш/ и вкарвай семейството в дългове.

Ще спра до тук и ще продължа с някои от нуждите на жените и как да ги разбираме:

1. Жената има нужда от близки взаимоотношения най-вече на емоционална и духовна основа – приятелство, сигурност, разбиране.
2. Иска да се чувства, че е ценна за съпруга си / повече от майка му, приятелите или работата/
3. Когато е наранена, сподели проблема й, без да я поучаваш как е трябвало да стане
4. Тя се нуждае от похвали и насърчения
5. Иска да се чувства свободна да помага на мъжа си, без да се страхува от остра забележка
6. Иска да се чувства закриляна, за да се довери на мъжа си.
7. Нуждае се от специално време да споделя и заедно със съпруга си да взема решения.
8. Нуждае се от помощ в дома
9. Нуждае се от разбиране и подкрепа, за да постигне целите си – образование, хоби, работа.
10. Иска мъжа и да се отнася с нея като с личност, а не просто като жена.
11. Нуждае се от насърчение, когато проявява творчество.

Почти всичко, което един мъж не харесва в жена си се дължи на отношението към нея или на невежеството отностно потребностите и. Посвещението на време, усилие и внимание към съпругата, гради собственото щастие на нейният съпруг.
Мъжете и жените са различни така, че колкото повече се стремим да опознаем света и потребностите на противоположния пол, толкова по-задълбочени взаимоотношения ще имаме
.

сряда, 1 юли 2009 г.

КАК ДА ОТЕГЧА ИЛИ РАЗДРАЗНЯ МЪЖА СИ

Като жена често ядосвам мъжа си и реших да споделя с жени, които никога не са отегчавали мъжете си как да го направят!
1. Най-саркастично му обясни къде стоят чорапите и къде да си прибира дрехите.
2. Когато си ядосана, посрешни го на вратата с упреци: „Все закъсняваш!” „Не се сети да купиш хляб, нали?” Винаги всичко знаеш!” „Дошло ми е до гуша от...”
3. Дай му да разбере колко много твоите родители превъзхождат неговите.
4. Показвай пренебрежението си към неговите съвети и предложения, като междувременно вършиш нещо друго, докато той ти говори.
5. Връхлитай го като съдия, точно когато си почива и му напомни за всичката несвършена работа и предстоящия ремонт вкъщи.
6. Никога не го хвали за успехите му, за да не се надува.
7. Като се появи в къщи, винаги започвай с проблемите, оплакванията и грижите си.
8. Показвай му възхищението си от другите мъже или неговите приятели.
9. Критикувай хобито, приятелите му, работата и всичко, което харесва.
10. Отрупвай го с ненужна информация за личния живот на съседите, колегите и със злъчни истории за познатите ви.
11. Поставяй под съмнение обясненията му за закъсненията му или за несвършената работа.
12. Никога не го изслушвай, а го прекъсвай, защото така или иначе знаеш какво ще каже.
13. Демонстрирай му колко си скапана от работа и го отблъсквай при всеки опит за интимна близост.

Ще спра до тук и ако иска някой може да продължи, възможно е да не съм изчерпателна...